Велики четвъртък е - най-важният ден от Страстната седмица
Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се напомня Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Исус Христос дава на своите възпитаници последните си духовни упътвания. Пророкува гибелта си на кръста и показва, че един от тях ще го съобщи на фарисеите, с цел да бъде съден, малтретиран и разпнат.
След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.
На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския рид и умива нозете на апостолите в символ на примирение и обич към тях. Църквата напомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата гибел и заравяне. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. Това яйце се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители. Яйцето се пази, с цел да носи шанс.
Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното свещенодействие, което продължава след среднощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от усета на всяка стопанка.
От антични времена доста култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, да вземем за пример, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв. В Гърция в началото яйцата са се боядисвали единствено в алено.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на родственици.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин както боядисаните в алено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя алено яйце. Смята се, че в България козунакът е " пристигнал " в интервала 1915-1920 г.
След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.
На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския рид и умива нозете на апостолите в символ на примирение и обич към тях. Църквата напомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата гибел и заравяне. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Велики четвъртък крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. Това яйце се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители. Яйцето се пази, с цел да носи шанс.
Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното свещенодействие, което продължава след среднощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от усета на всяка стопанка.
От антични времена доста култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, да вземем за пример, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв. В Гърция в началото яйцата са се боядисвали единствено в алено.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на родственици.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин както боядисаните в алено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя алено яйце. Смята се, че в България козунакът е " пристигнал " в интервала 1915-1920 г.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ