Велика събота от Страстната седмица е.Последният ден от Страстната седмица

Велика събота от Страстната седмица е.

Последният ден от Страстната седмица е отдаден на скръбта за умрелия на кръста Спасител Христос,

само че и на упованието на Неговото Възкресение. В наше време възприятията на вярващите са разнообразни от онази безизходност на апостолите в деня след петъка на Христовата гибел. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му гибел, която не е безцелна крах, а изкупителна жертва, както акцентира Сам Иисус: " Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен ".
 
На днешния ден - финален от седмицата по еврейския календар и по тази причина ден на цялостен покой от всевъзможни действия -

Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите възпитаници " заради боязън от юдеите " се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят по какъв начин е допустимо да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на обезверена беззащитност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена вяра споделяли: " а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил... ".

Само дамите към света Богородица не падали духом:

подготвили още от предната вечер нормалните погребални благовонни масла, с които на сутринта след " съботната отмора " да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта " в първия ден на седмицата " те " доста рано ", още по мрачно, отишли на гроба, където ги очаквала огромната и извънредно радостна изненада на Христовото Възкресение.

На Велика събота богослужението е отдадено на античните пророчества и предобрази на Христос.

След вчерашния Велики петък, който поради скръбта остава без литургия, през днешния ден се служи Василиева литургия, а вечерта няма работа, тъй като се чака среднощното пасхално свещенодействие. А вярващите споделят молитвените слова: " Покланяме се на Твоите премеждия, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение! "