Уникална 150-годишна къща край Пловдив тъне в безхаберие
Вековна каменна къща с неповторими резбовани тавани с фризове и изрисувани стени е на път да бъде окончателно изгубена, в случай че не се вземат незабавни ограничения. Полуразрушената постройка се намира директно до най-голямата горделивост на Белащица – хилядолетните чинари.
Земята, върху която е издигната къщата, е частен парцел, а постройката е с непостоянен статут. Собственикът очевидно се надява постройката скоро да падне, а общината интензивно му спомага. Преди години локални поданици са се пробвали да реставрират постройката, само че общината не е разрешила. Всеки обект с културна или историческа стойност е просто задължение за община Родопи, споделя Светла Попова.
Самата тя преди време е проучвала опцията да се подеме акция за събиране на средства за възобновяване на 150-годишната постройка. До действителна стъпки по този начин и не се е стигнало, откакто станало ясно, че законовите спънки пред сходна гражданска самодейност са доста.
Няколко са забележителностите на Белащица – манастирът " Св. Георги “, останките от крепостта, каменната къща и, несъмнено, хилядолетните чинари, които се намират на метри от рушащата се сграда. Светла Попова е правила изследване и се оказало, че даже крепостта и старите дървета са в частния парцел. Собственикът път неотдавна заплашил, че ще отсече чинарите.
Според локалните митове, най-старото дърво е посадени от воини на цар Самуил, управлявал България от 997 година до 6 октомври 1014 година Те били пленени при кървавата борба при село Ключ на 29 юли 1014 година от византийския военачалник Никифор Скифи, назначен от императора на Византия Василий Втори за шеф на тогавашната Филипополска област със седалище Филипополис (Пловдив). Никифор Скифи имал огромен дворец-крепост, съществувала до 1650 година, на юг от селото, остатъци от който има и през днешния ден.
Старият чинар, дружно с други вековни дървета към него, попада по-късно в чифлика на Рустем бей с неговия обилен сарай и многочислен харем.
" Играла съм по нейните коридори преди 50 години, когато детската градина на селото беше директно до тази къща. Тогава беше към момента в прелестно положение, и таваните и стенописите. В къщата се влизаше от северната страна, през каменно стълбище “, спомня си Юлия Бачева.
В началото на 90-те години на ХХ век постройката е реституирана, само че през днешния ден се разрушава. Отвън къщата наподобява в окаяно положение. само че вътре към момента могат да се видят красивите стенописи и изящните дърворезби.
Земята, върху която е издигната къщата, е частен парцел, а постройката е с непостоянен статут. Собственикът очевидно се надява постройката скоро да падне, а общината интензивно му спомага. Преди години локални поданици са се пробвали да реставрират постройката, само че общината не е разрешила. Всеки обект с културна или историческа стойност е просто задължение за община Родопи, споделя Светла Попова.
Самата тя преди време е проучвала опцията да се подеме акция за събиране на средства за възобновяване на 150-годишната постройка. До действителна стъпки по този начин и не се е стигнало, откакто станало ясно, че законовите спънки пред сходна гражданска самодейност са доста.
Няколко са забележителностите на Белащица – манастирът " Св. Георги “, останките от крепостта, каменната къща и, несъмнено, хилядолетните чинари, които се намират на метри от рушащата се сграда. Светла Попова е правила изследване и се оказало, че даже крепостта и старите дървета са в частния парцел. Собственикът път неотдавна заплашил, че ще отсече чинарите.
Според локалните митове, най-старото дърво е посадени от воини на цар Самуил, управлявал България от 997 година до 6 октомври 1014 година Те били пленени при кървавата борба при село Ключ на 29 юли 1014 година от византийския военачалник Никифор Скифи, назначен от императора на Византия Василий Втори за шеф на тогавашната Филипополска област със седалище Филипополис (Пловдив). Никифор Скифи имал огромен дворец-крепост, съществувала до 1650 година, на юг от селото, остатъци от който има и през днешния ден.
Старият чинар, дружно с други вековни дървета към него, попада по-късно в чифлика на Рустем бей с неговия обилен сарай и многочислен харем.
" Играла съм по нейните коридори преди 50 години, когато детската градина на селото беше директно до тази къща. Тогава беше към момента в прелестно положение, и таваните и стенописите. В къщата се влизаше от северната страна, през каменно стълбище “, спомня си Юлия Бачева.
В началото на 90-те години на ХХ век постройката е реституирана, само че през днешния ден се разрушава. Отвън къщата наподобява в окаяно положение. само че вътре към момента могат да се видят красивите стенописи и изящните дърворезби.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ