Вежди Рашидов откри първото заседание на 48-ото Народно събрание
Вежди Рашидов, най-възрастният народен представител в Народното събрание публично откри новоизбраното 48-о Народно заседание.
В залата са президентът и вицепрезидентът, както и цялото служебно държавно управление на Гълъб Донев.
Народните представители ще положат клетва: „ Заклевам се в името на Република България да съблюдавам Конституцията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа. Заклех се. “. След полагането на клетвата народните представители ще подпишат клетвени листове.
В пленарната зала ще прозвучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.
Очаква се президентът Румен Радев да направи послание към народа и Народното събрание. По традиция на първото съвещание на новоизбрания парламент изказвания правят представители на показаните в Народното събрание партии и обединения. След това се планува да бъде определен ръководител на 48-ото Народно заседание. Председателят ще поеме управлението на съвещанието и ще произнесе слово. Депутатите ще изберат и заместник-председателите на Народното събрание.
На първото съвещание на 48-ото Народно заседание ще участват президентът Румен Радев , вицепрезидентът Илияна Йотова , както и служебният министър председател Гълъб Донев и членовете на служебното държавно управление. Поканени са представители на Конституционния съд, на правосъдната власт, на разнообразни държавни институции, на дипломатическия корпус и на записаните в страната вероизповедания. Към предходните президенти и ръководители на Народното събрание също са отправени предложения да бъдат посетители на първото съвещание.
Основна задача на заклелите се да работят в името на народа 240 народни представители ще е да изберат ръководител на институцията, съобщи БГНЕС.
Четирима са претендентите на седемте парламентарно показаните формаци и, които откриха място в Народното събрание след предварителния избор на 2 октомври.
ГЕРБ издигат Росен Желязков за ръководител на Народното събрание. Той беше министър на превоза на Бойко Борисов и народен представител в предходните събрания.
„ Продължаваме промяната ” оферират Никола Минчев, свален като ръководител на Народното събрание директно преди сполучливия избор на съмнение към кабинета " Петков ". Подкрепа за Минчев обявиха от „ Демократична България ” в лицето на Христо Иванов.
Българска социалистическа партия също издигнаха собствен претендент, а точно Кристиан Вигенин – депутат в 7 Народното събрание и четири пъти заместник-председател на Народно събрание. Според левицата на Народното събрание му би трябвало изкусен водач.
" Възраждане " издигнаха публично кандидатурата на юриста Петър Петров за ръководител на Народното събрание. Ако той не бъде определен, от партията няма да поддържат друга номинация.
Движение за права и свободи резервираха безмълвие по тематиката, а от най-малката групировка в новия парламент " Български напредък " обявиха, че ще поддържат Росен Желязков . От партията на Стефан Янев показаха претекста, че поддръжка за първата политическа мощ е политическо правилно и морално.
Председател на Народно събрание – задача, изпълнена с голяма отговорност
Председателят на Народното събрание се избира от националните визиите, като условията към него са да бъде български жител и да е навършил 21 години, да не е подложен под забраняване и да не извършва наказване отнемане от независимост.
Председателят на Народното събрание има пълномощия по управление на Народно събрание, както и представителни пълномощия, като главните са избрани от Конституцията в член 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и активност на Народното събрание.
Основното пълномощие на ръководителя на Народното събрание са да управлява разискванията и гласуванията в съвещанията на Народно събрание, предлага плана за дневен ред на съвещанията, открива, управлява и закрива съвещанията, както и да подсигурява реда в пленарна зала.
Председателят има пълномощията да удостоверява с подписа си наличието на признатите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, признати от Народно събрание да бъдат обнародвани.
Негово право съгласно Правилника за организация и активността на Народно събрание е да разпределя законопроектите сред комисиите, дефинира местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите обединения, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от извършените съвещания с подписа си. Той би трябвало да следи и за спазването на правилника на Народното събрание.
В главните му пълномощията влизат още упражняването на бюджета на Народно събрание, назначението и освобождението на основния секретар и чиновниците в кабинета на ръководителя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и така нататък
Представителните пълномощия на ръководителя на Народно събрание включват образуване на връзки и взаимоотношение с другите държавни органи, образуване на интернационалните връзки на Народно събрание. Като негови представителни пълномощия влизат също приемът на парламентарни делегации и ръководители на други страни, както и организирането и ръководенето на български парламентарни делегации в други страни.
Освен това той има и всички права и отговорности, каквито имат и останалите народни представители.
Антим I е първият български ръководител на Народно събрание (Учредително Народно събрание) . Той е и ръководител на 1 Велико Народно заседание (ВНС). Петко Каравелов е определен за ръководител на 1 Обикновено Народно заседание (ОНС). Той застава отпред на Народното събрание и по време на 2 Общински народен съвет, само че единствено за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а по-късно ръководител става Никола Сукнаров. Председател на 2 Общински народен съвет става Тодор Икономов. Председател на 3 Общински народен съвет първо е Симеон Варненско-Преславски, а след това Димитър Греков.
Петко Каравелов още веднъж става ръководител в 4 Общински народен съвет, само че по-късно поста заемат Стефан Стамболов, както и Георги Живков. Живков е определен и за ръководител на 3 Велико народно събрание, по-късно е заменен с Димитър Тончев.
В 5 Общински народен съвет също има трима ръководители в разнообразни интервали. Това са Димитър Тончев, Захарий Стоянов и Панайот Славков. Славков остава ръководител и в 6 Общински народен съвет, само че на поста му застава Димитър Петков. Петков е и ръководител на 4 Велико народно събрание, както и ръководител на VII Общински народен съвет, по-късно на председателското място сяда Георги Живков.
Теодор Теодоров ръководи в 8 Общински народен съвет. Георги Янкулов става ръководител на 9 Общински народен съвет. 10 Общински народен съвет е управлявано в началото от Димитър Вачов, след което на поста застава Жечо Бакалов.
Иван Евстратиев Гешов е определен за ръководител на 11 Общински народен съвет, след това на негово място е определен Марко Балабанов. Драган Цанков е ръководителят на 12 Общински народен съвет.
Четирима са ръководителите на 13 Общински народен съвет – Петър Стайков, Тодор Гатев, Петър Гудев и Добри Петков.
В Царство България на поста ръководител на Народното събрание застават: Христо Славейков и Петър Ораховац – 14 Общински народен съвет, Стоян Данев – 5 Велико народно събрание, Стоян Данев и Иван Евстратиев Гешов – 15 Общински народен съвет, Димитър Вачов – 16 Общински народен съвет и 17 Общински народен съвет, Найчо Цанов – 18 Общински народен съвет, Александър Ботев и Недялко Атанасов – 19 Общински народен съвет, Александър Ботев – 20 Общински народен съвет, Тодор Кулев и Александър Цанков – 21 Общински народен съвет. Цанков оглавява и 22 Общински народен съвет, след това постът заема Никола Найденов. Първо Стефан Стефанов, след което и Александър Малинов оглавяват 23 Общински народен съвет. Стойчо Мошанов – 24 Общински народен съвет, Никола Логофетов и Христо Калфов – 25 Общински народен съвет. Васил Коларов ръководи 26 Общински народен съвет, както и 6 Велико народно събрание, като по-късно неговото място заема Райко Дамянов.
Сред известните ръководители на Народното събрание, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станков Тодоров.
Най-дълго отпред на Народното събрание е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 година, той е забъркан в убийствата след 9 септември 1944 година Козовски ръководи в 27 Народно събрание, в 28 Народно събрание, в 29 Народно събрание и в 30 Народно събрание, като в последното е сменен от Сава Гановски. Гановски е ръководител и на 31 Народно събрание.
Георги Трайков е ръководител на 32 Народно събрание, Владимир Бонев – на 32 Народно събрание и на 33 Народно събрание.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 година, или той е ръководител на 34 Народно събрание и на 35 Народно събрание. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в страната – министър председател, ръководител на Народно събрание и президент за доста малко след отдръпването на Петър Младенов поради репликата „ да дойдат танковете “.
След измененията първи ръководител на Народното събрание е акад. Николай Тодоров, прочут академик историк и посланик. Той управлява 7 Велико народно събрание, само че по-известен става неговият заместител Гиньо Ганев. Това е единственият сходен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е съвсем толкоз известен, колкото и ръководителят.
Всички ръководители на Народно събрание от 1990 до 2001 година са към този момент покойници, като се изключи Александър Йорданов , който още е в настоящата политика от името на ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „ през днешния ден е един прекрасен ден за българската народна власт “.
Първият демократично определен ръководител на Народно събрание след измененията през 1990 година е Стефан Савов , водач на Демократическата партия, която е част от Съюз на демократичните сили. След успеха на Съюз на демократичните сили през октомври 1991 година той става ръководител на 36 Общински народен съвет и остава на този пост към година, когато е свален и сменен от Александър Йорданов. Неговото събаряне е първият сигнал за това, че държавното управление на Филип Димитров губи парламентарна поддръжка и малко по-късно е свален с избор на доверие през октомври 1992 година Подобна картина се следи и в последното Народно събрание, когато Политическа партия изгубиха първо председателския пост, а по-късно падна и кабинетът Петков при първия избор на съмнение.
Благовест Сендов е ръководител на 37 Народно събрание, Йордан Соколов ръководи 38 Народно събрание, Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат поредно председателския пост в 39 Народно събрание, а Георги Пирински е ръководител на 40 Народно събрание.
Най-дълго в най-новата ни история ръководител на Народното събрание е била Цецка Цачева , която на два пъти е заемала този пост – в 41 Народно събрание в интервала 14 юли 2009 година – 13 март 2013 година, както и в 43 Народно събрание от 27 октомври 2014 година до 27 януари 2017 година Тя е и първата жена ръководител на Народното събрание в историята на България.
Михаил Миков е ръководителят на 42 Народно събрание.
Председател на 44 Народно събрание първо е Димитър Главчев, а по-късно поста заема Цвета Караянчева, която ръководи в интервала 17 ноември 2017 година – 25 март 2021 година
Най-кратко ръководител на Народно събрание е била Ива Митева , която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше ръководител на 45 и на 46 Народно събрание.
Последният ръководител на Народното събрание е Никола Минчев, който ръководи в 47 Народно събрание, само че беше свален от поста. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на Народното събрание, стана краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител до рухването на постоянното държавно управление и отиването на предварителни избори през месец октомври.
В залата са президентът и вицепрезидентът, както и цялото служебно държавно управление на Гълъб Донев.
Народните представители ще положат клетва: „ Заклевам се в името на Република България да съблюдавам Конституцията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа. Заклех се. “. След полагането на клетвата народните представители ще подпишат клетвени листове.
В пленарната зала ще прозвучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.
Очаква се президентът Румен Радев да направи послание към народа и Народното събрание. По традиция на първото съвещание на новоизбрания парламент изказвания правят представители на показаните в Народното събрание партии и обединения. След това се планува да бъде определен ръководител на 48-ото Народно заседание. Председателят ще поеме управлението на съвещанието и ще произнесе слово. Депутатите ще изберат и заместник-председателите на Народното събрание.
На първото съвещание на 48-ото Народно заседание ще участват президентът Румен Радев , вицепрезидентът Илияна Йотова , както и служебният министър председател Гълъб Донев и членовете на служебното държавно управление. Поканени са представители на Конституционния съд, на правосъдната власт, на разнообразни държавни институции, на дипломатическия корпус и на записаните в страната вероизповедания. Към предходните президенти и ръководители на Народното събрание също са отправени предложения да бъдат посетители на първото съвещание.
Основна задача на заклелите се да работят в името на народа 240 народни представители ще е да изберат ръководител на институцията, съобщи БГНЕС.
Четирима са претендентите на седемте парламентарно показаните формаци и, които откриха място в Народното събрание след предварителния избор на 2 октомври.
ГЕРБ издигат Росен Желязков за ръководител на Народното събрание. Той беше министър на превоза на Бойко Борисов и народен представител в предходните събрания.
„ Продължаваме промяната ” оферират Никола Минчев, свален като ръководител на Народното събрание директно преди сполучливия избор на съмнение към кабинета " Петков ". Подкрепа за Минчев обявиха от „ Демократична България ” в лицето на Христо Иванов.
Българска социалистическа партия също издигнаха собствен претендент, а точно Кристиан Вигенин – депутат в 7 Народното събрание и четири пъти заместник-председател на Народно събрание. Според левицата на Народното събрание му би трябвало изкусен водач.
" Възраждане " издигнаха публично кандидатурата на юриста Петър Петров за ръководител на Народното събрание. Ако той не бъде определен, от партията няма да поддържат друга номинация.
Движение за права и свободи резервираха безмълвие по тематиката, а от най-малката групировка в новия парламент " Български напредък " обявиха, че ще поддържат Росен Желязков . От партията на Стефан Янев показаха претекста, че поддръжка за първата политическа мощ е политическо правилно и морално.
Председател на Народно събрание – задача, изпълнена с голяма отговорност
Председателят на Народното събрание се избира от националните визиите, като условията към него са да бъде български жител и да е навършил 21 години, да не е подложен под забраняване и да не извършва наказване отнемане от независимост.
Председателят на Народното събрание има пълномощия по управление на Народно събрание, както и представителни пълномощия, като главните са избрани от Конституцията в член 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и активност на Народното събрание.
Основното пълномощие на ръководителя на Народното събрание са да управлява разискванията и гласуванията в съвещанията на Народно събрание, предлага плана за дневен ред на съвещанията, открива, управлява и закрива съвещанията, както и да подсигурява реда в пленарна зала.
Председателят има пълномощията да удостоверява с подписа си наличието на признатите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, признати от Народно събрание да бъдат обнародвани.
Негово право съгласно Правилника за организация и активността на Народно събрание е да разпределя законопроектите сред комисиите, дефинира местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите обединения, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от извършените съвещания с подписа си. Той би трябвало да следи и за спазването на правилника на Народното събрание.
В главните му пълномощията влизат още упражняването на бюджета на Народно събрание, назначението и освобождението на основния секретар и чиновниците в кабинета на ръководителя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и така нататък
Представителните пълномощия на ръководителя на Народно събрание включват образуване на връзки и взаимоотношение с другите държавни органи, образуване на интернационалните връзки на Народно събрание. Като негови представителни пълномощия влизат също приемът на парламентарни делегации и ръководители на други страни, както и организирането и ръководенето на български парламентарни делегации в други страни.
Освен това той има и всички права и отговорности, каквито имат и останалите народни представители.
Антим I е първият български ръководител на Народно събрание (Учредително Народно събрание) . Той е и ръководител на 1 Велико Народно заседание (ВНС). Петко Каравелов е определен за ръководител на 1 Обикновено Народно заседание (ОНС). Той застава отпред на Народното събрание и по време на 2 Общински народен съвет, само че единствено за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а по-късно ръководител става Никола Сукнаров. Председател на 2 Общински народен съвет става Тодор Икономов. Председател на 3 Общински народен съвет първо е Симеон Варненско-Преславски, а след това Димитър Греков.
Петко Каравелов още веднъж става ръководител в 4 Общински народен съвет, само че по-късно поста заемат Стефан Стамболов, както и Георги Живков. Живков е определен и за ръководител на 3 Велико народно събрание, по-късно е заменен с Димитър Тончев.
В 5 Общински народен съвет също има трима ръководители в разнообразни интервали. Това са Димитър Тончев, Захарий Стоянов и Панайот Славков. Славков остава ръководител и в 6 Общински народен съвет, само че на поста му застава Димитър Петков. Петков е и ръководител на 4 Велико народно събрание, както и ръководител на VII Общински народен съвет, по-късно на председателското място сяда Георги Живков.
Теодор Теодоров ръководи в 8 Общински народен съвет. Георги Янкулов става ръководител на 9 Общински народен съвет. 10 Общински народен съвет е управлявано в началото от Димитър Вачов, след което на поста застава Жечо Бакалов.
Иван Евстратиев Гешов е определен за ръководител на 11 Общински народен съвет, след това на негово място е определен Марко Балабанов. Драган Цанков е ръководителят на 12 Общински народен съвет.
Четирима са ръководителите на 13 Общински народен съвет – Петър Стайков, Тодор Гатев, Петър Гудев и Добри Петков.
В Царство България на поста ръководител на Народното събрание застават: Христо Славейков и Петър Ораховац – 14 Общински народен съвет, Стоян Данев – 5 Велико народно събрание, Стоян Данев и Иван Евстратиев Гешов – 15 Общински народен съвет, Димитър Вачов – 16 Общински народен съвет и 17 Общински народен съвет, Найчо Цанов – 18 Общински народен съвет, Александър Ботев и Недялко Атанасов – 19 Общински народен съвет, Александър Ботев – 20 Общински народен съвет, Тодор Кулев и Александър Цанков – 21 Общински народен съвет. Цанков оглавява и 22 Общински народен съвет, след това постът заема Никола Найденов. Първо Стефан Стефанов, след което и Александър Малинов оглавяват 23 Общински народен съвет. Стойчо Мошанов – 24 Общински народен съвет, Никола Логофетов и Христо Калфов – 25 Общински народен съвет. Васил Коларов ръководи 26 Общински народен съвет, както и 6 Велико народно събрание, като по-късно неговото място заема Райко Дамянов.
Сред известните ръководители на Народното събрание, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станков Тодоров.
Най-дълго отпред на Народното събрание е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 година, той е забъркан в убийствата след 9 септември 1944 година Козовски ръководи в 27 Народно събрание, в 28 Народно събрание, в 29 Народно събрание и в 30 Народно събрание, като в последното е сменен от Сава Гановски. Гановски е ръководител и на 31 Народно събрание.
Георги Трайков е ръководител на 32 Народно събрание, Владимир Бонев – на 32 Народно събрание и на 33 Народно събрание.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 година, или той е ръководител на 34 Народно събрание и на 35 Народно събрание. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в страната – министър председател, ръководител на Народно събрание и президент за доста малко след отдръпването на Петър Младенов поради репликата „ да дойдат танковете “.
След измененията първи ръководител на Народното събрание е акад. Николай Тодоров, прочут академик историк и посланик. Той управлява 7 Велико народно събрание, само че по-известен става неговият заместител Гиньо Ганев. Това е единственият сходен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е съвсем толкоз известен, колкото и ръководителят.
Всички ръководители на Народно събрание от 1990 до 2001 година са към този момент покойници, като се изключи Александър Йорданов , който още е в настоящата политика от името на ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „ през днешния ден е един прекрасен ден за българската народна власт “.
Първият демократично определен ръководител на Народно събрание след измененията през 1990 година е Стефан Савов , водач на Демократическата партия, която е част от Съюз на демократичните сили. След успеха на Съюз на демократичните сили през октомври 1991 година той става ръководител на 36 Общински народен съвет и остава на този пост към година, когато е свален и сменен от Александър Йорданов. Неговото събаряне е първият сигнал за това, че държавното управление на Филип Димитров губи парламентарна поддръжка и малко по-късно е свален с избор на доверие през октомври 1992 година Подобна картина се следи и в последното Народно събрание, когато Политическа партия изгубиха първо председателския пост, а по-късно падна и кабинетът Петков при първия избор на съмнение.
Благовест Сендов е ръководител на 37 Народно събрание, Йордан Соколов ръководи 38 Народно събрание, Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат поредно председателския пост в 39 Народно събрание, а Георги Пирински е ръководител на 40 Народно събрание.
Най-дълго в най-новата ни история ръководител на Народното събрание е била Цецка Цачева , която на два пъти е заемала този пост – в 41 Народно събрание в интервала 14 юли 2009 година – 13 март 2013 година, както и в 43 Народно събрание от 27 октомври 2014 година до 27 януари 2017 година Тя е и първата жена ръководител на Народното събрание в историята на България.
Михаил Миков е ръководителят на 42 Народно събрание.
Председател на 44 Народно събрание първо е Димитър Главчев, а по-късно поста заема Цвета Караянчева, която ръководи в интервала 17 ноември 2017 година – 25 март 2021 година
Най-кратко ръководител на Народно събрание е била Ива Митева , която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше ръководител на 45 и на 46 Народно събрание.
Последният ръководител на Народното събрание е Никола Минчев, който ръководи в 47 Народно събрание, само че беше свален от поста. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на Народното събрание, стана краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител до рухването на постоянното държавно управление и отиването на предварителни избори през месец октомври.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ