Притча за магарето и кладенеца
Веднъж магарето на един селяндур паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел по какъв начин да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци.
Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца дружно с животното. Казал си, че магарето така и така е към този момент доста остаряло. А и кладенецът все в миналото трябвало да бъде покрит. Просто не си коствало да се хвърлят толкоз старания, с цел да измъкне от трапа това остаряло животно. Затова извикал съседите си да му оказват помощ да зарине кладенеца. Всички заедно сграбчили лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия трап.
Магарето незабавно схванало накъде вървят нещата и почнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо удивление, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да ревизира какво е ситуацията там, вътре. И останал учуден от това, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо необикновено. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всякога животното се изтръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало доста време и всички с изненада видели, по какъв начин магарето се посочило над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред…
