Бог никога не ни забравя, забравяме го ние
Веднъж една бедна жена минавала край лозе, отрупано с грозде.
„ Как ми се ще да си взема малко грозде “ – споделила си въображаемо. В този миг минал господарят на лозето. Поздравил я и ѝ казал:
– Госпожо, желаете ли да си вземете една чепка грозде?
И откакто получил одобрителен отговор, влезнал в лозето.
Жената зачакала. Пет, 10 минути, четвърт час минали, без да се появи стопанинът на лозето. Отегчила се и като решила, че той просто я е не запомнил, се обърнала и понечила да си тръгне. Но в този миг се появил стопанинът, понесъл кошница, цялостна с защити гроздове, и ѝ казал с усмивка:
– Извинете ме за закъснението, само че желаех да избера от най-хубавото грозде.
Много пъти в нашите молебствия просим от Бог нещо и като не го получим незабавно, мислим, че Той е апатичен към нас.
Без съмнение след известно време идва отговор на молбата ни, богат и блажен, подобен, какъвто не сме си го и представяли, и тогава сме обзети от позор поради слабата ни религия.
Господ се бави, тъй като желае да изпълни кошницата ни с благословии за душата ни, която преди този момент е поискала единствено една чепка грозде.
Нужно ни е малко самообладание с цел да забележим по какъв начин Божията берекет ще се излее върху нас.
Накъдето и да се обърнем, ще забележим Любовта Господня, даже и най-дребното нещо, протичащо се с нас, което на пръв взор наподобява случайност, е подарък от Бога.
Нашия Отец знае постоянно от какво се нуждаем и преди да сме Го поискали, Той ни го дава в обилие. Бог в никакъв случай не ни не помни, забравяме Го ние.
