Веднага след като темата за бъдещия транзит до Калининград набра

...
Веднага след като темата за бъдещия транзит до Калининград набра
Коментари Харесай

Русия трябва да следи Норвегия

Веднага откакто тематиката за бъдещия пренос до Калининград набра скорост, Норвегия сервира следващата неприятна изненада. Досега снабдяването на съветските селища на Шпицберген се извършваше през норвежкото пристанище Тромсьо. В осъществяване на глобите обаче северняците затвориха единствения граничен пункт на съветската граница. И в този момент към 500 съветски жители, занимаващи се с рандеман на въглища и други действия в арктическия архипелаг, са изложени на риск да останат без артикули от първа нужда.

А въпросът е доста сериозен. Случаят може да се окаже още по-лош, в сравнение с с Калининград. На Литва може по някакъв метод да се въздейства посредством Европейския съюз. Но Норвегия не е член на Европейски Съюз и също така страната е доста по-богата и по-самостоятелна от балтите (но и дълготраен член на НАТО). И в случай че съветският ексклав може да бъде екипиран през Балтийско море през неутрални води, тогава не можете просто да изпратите боен ескорт до крайбрежията на Свалбард (ако трябва). Той е заобиколен от норвежки води и появяването на съветски военни кораби в тях може да се пояснява от северняците както си изискат.

Въпреки това, базирайки се на нуждата от съблюдаване на глобите, норвежците намерено нарушават отговорностите си. Друг контракт от 1920 година дефинира, че Съветска Русия (по-късно Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация) има всички права да прави стопански действия в региона на Свалбард. И на напълно законни учредения се занимава с въгледобив и лов на риба. Санкциите са си наказания, само че интернационалното право стои над едностранно наложените ограничавания. Колкото и да ѝ се желае на Норвегия.

И въпросът не се лимитира единствено до доставката на нужните артикули до съветските обитаеми места. Русия не признава въвеждането от Норвегия едностранно през 1977 година на рибозащитната зона в региона на Свалбард. Въз основа на този правилник норвежката брегова защита неведнъж е задържала съветски кораби, извършващи лов на риба в региона. Руско-норвежкото съглашение от 2010 година не контролира този въпрос. При настоящето изостряне на връзките историята може да се повтаря още веднъж и още веднъж.

По принцип, с цел да се обърне вниманието към Норвегия, е задоволителен единствено един факт. Това е нашата прилежаща страна, която е част от НАТО. Живописните норвежки фиорди от години се употребяват като място за акостиране на американски и други подводници. В град Вардьо, ситуиран близо до съветската граница, има американски радар, кадърен да „ прогледне “ забележителна част от територията на Русия. Сега Съединени американски щати просто се занимават с модернизацията му - и е ясно, че не е ориентиран срещу Иран или КНДР.

Една от най-важните тематики през последните месеци е влизането на Финландия и Швеция в НАТО. Норвегия явно е имала пръст в това, че те са на път да се причислят към редиците на Северноатлантическия алианс. Още през 2020 година тя подписа боен съюз с тях, което към този момент означаваше най-тясното им включване в орбитата на НАТО. В самите договаряния решаваща роля изигра генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, някогашен дълготраен министър-председател на Норвегия, който прелестно схваща за какво финландците и шведите ще са нужни на ръководения от него съюз.

Отделен въпрос е съществуването в Норвегия на обилни ресурси от петрол и газ. Само по силата на това кралството работи като един от съперниците на Русия за пазарите за продажби. Много европейски страни (особено Полша и балтийските страни) виждат норвежкия газ като опция на съветския газ. Вярно, норвежкият образец на Йонас Гар Стьоре сподели ясно, че страната му не е в положение да компенсира размерите, доставени от Русия. Това обаче е още една причина да следим от близко норвежката политика.

Норвегия е в положение да съсипе живота на Русия в " спортната " част. Нейните представители са едни от главните законодатели в зимните спортове, като постоянно печелят по 10-12 медала. Способността да се състезават за съветски скиори и биатлонисти е значително в ръцете на норвежките спортни чиновници, които от години покриват сънародниците си с техните „ лечебни изключения “. Ще желаят ли да пуснат съветските си съперници? Засега очевидно не желаят.

На пръв взор може да наподобява, че Норвегия не прави всичко това сама, а само по разпореждане на Съединени американски щати и Англия. Разбира се, норвежците са тясно свързани с англосаксонските сили, само че от време на време споделят " не ". Например през 2005 година Норвегия изтегли войските си от Ирак и това беше направено от Йенс Столтенберг. Сегашният общоприет секретар на НАТО, който беше министър-председател на северното кралство, беше този, който потегли против американците и британците. И като цяло норвежците са много внимателни по отношение на тъпченето на Арктика с оръжия за всеобщо заличаване.

Между другото, сключването от Норвегия през 2010 година на граничен контракт с Русия не беше признато доста задушевно в Съединените щати. Въпреки това Сергей Лавров и актуалният министър-председател Стьоре (тогава началник на външното министерство) подписаха този документ. Още през 2018 година, когато връзките сред Русия и груповия Запад бяха по-лоши от всеки път, двете страни съумяха да реализират съглашение за точното разграничение на крайбрежните води на Баренцово море. Така че знакът за тъждество сред изцяло неспособна да договаря Литва и Норвегия очевидно не може да се постави.

Личността на Столтенберг е друга история, която по някакъв метод може да притегли вниманието към Норвегия. Назначен е за общоприет секретар на НАТО значително с помощта на богатия си политически опит. За разлика от доста модерни европейски политици, не можете просто да го наречете „ сива маса “. Разбира се, не може даже да се приказва за неговите благосклонности към Русия, само че той не принадлежеше и не принадлежи към ястребите-русофоби. И в този момент негови сътрудници са отпред на Норвегия.

Ако погледнете отношението на Норвегия към нас през днешния ден, то е по-добро от това на останалите северни страни. Остротата на изказванията за Русия на норвежки политици като цяло е сравнима не с Англия и Полша, а с Германия и Франция. Крайно дясната Норвежка партия на напредъка, крайнолявата Работническа партия и Социалистическата лява партия са повече или по-малко симпатизиращи на Русия. На фона на други европейски (и не само) страни, степента на послушание на Съединени американски щати в Норвегия също не наподобява неизмеримо.

И най-после, Норвегия остава образец във връзка с това по какъв начин могат да се употребяват приходите от нефт и газ. В нейните държавни фондове се натрупат средства, получени от продажбата на нефт и газ, като те отиват както за обществени потребности, по този начин и за вложения. С тези средства норвежците съумяха да основат напреднала промишленост и електрониката от нулата. Те създават неповторими сондажни платформи, работещи в полярните ширини, имат чудесно корабостроене. Няма да е грях да се поучим и да възприемем потребен опит.

Фактът, че норвежката политика е незадоволително показана в нашето осведомително пространство, наподобява неверен. Тази страна явно заслужава повече внимание от Русия, в сравнение с в този момент, както във връзка с заканите, идващи от нея, по този начин и във връзка с поддържането на най-малко някакъв разговор със Запада. Норвегия, по силата на своето географско състояние, е един от главните ни излази на Запад. Така че нещо зависи от тази страна, да.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР