Вечерта на 21 август 1986 г. е като всяка друга

Вечерта на 21 август 1986 година е като всяка друга нощ към Ниос, надълбоко кратерно езеро високо по скатовете на планинската верига Масив дю Мбам в северозападен Камерун. Някои поданици на локалните села се скупчват към огньовете си за готвене, с цел да се насладят на вечерята. Много други, изтощени от натоварения ден на пазара, към този момент спят pod тревниte покриви na колибите си.

Около 21:30 тези, които остават будни, чуват чудноват екот, който идва от посоката на езерото Ниос. След минути близо 1800 души ще бъдат мъртви.

Тази нощ езерото Ниос изхвърля водна бликам на височина над 100 метра, освобождавайки дружно с нея въглероден диоксид, който се е събирал в него от години. Облакът от газ се издигна в небето, преди да се спусне над хълмовете и да се насочи към нищо неподозиращите селяни – с дебелина 50 метра и скорост сред 20 и 50 километра в час, има дребен късмет човек да му се изплъзне. Докато минава около колибите, горещият облак от въглероден диоксид измества въздуха и задушава съвсем всеки, с който влезе в контакт, преди най-после да се разсее.

Езерото Ниос (парадоксално) е известно от локалните като „ положителното “ езеро поради чистата си питейна вода. Но в онази нощ през 1986 година то е отговорно за едно от най-смъртоносните естествени бедствия в историята на Африка.

Езерото Ниос, малко повече от седмица след изригването; 29 август 1986 година

Най-близкото село до езерото – също носещо името Ниос – е и най-тежко наранено. Човек, който пътува до там с мотоциклета си на идващия ден, го открива осеяно с телата на хора и животни. Той не съумява да откри нито един жив човек.

Когато идва назад в своето селото Ум на към 7 километра, намира първите оживели, които таман са пристигнали. По-късно те си спомнят по какъв начин са се задушавали от въздуха, преди да припаднат като някои от тях остават в безсъзнание цели два дни, а откакто се разсънват, откриват смразяващата панорама по какъв начин цялото им семейство е умряло.

Когато мълвата за бедствието се разнася, учени се стичат в Камерун, с цел да се опитат да схванат какво се е случило. Тестовете на водата скоро разкриват, че езерото има извънредно високи равнища на въглероден диоксид – толкоз високи, че когато учените се пробват да извадят водните проби на повърхността, налягането от газа спуква контейнерите. Те допускат, че въглеродният диоксид се е натрупал на дъното на езерото Ниос, до момента в който нещо не го е освободило. При това избавление газът е излиза в атмосферата при рядко естествено събитие, наречено лимническо изригване.

През идващите месеци изследователи-химици откриват, че равнищата на въглероден диоксид в езерото Ниос нарастват с тревожна скорост. Трябва да се направи нещо, с цел да се предотврати още едно злополучие.

Геолози от Камерунското министерство на мините, водата и енергетиката оферират да се конфигурира тръбна система в езерото, която да разреши следено освобождение на въглероден диоксид от дъното му нагоре през повърхността. Първоначално с дребни тръби с диаметър на култивиран маркуч, учените стартират да тестват концепцията през 1990 година, като през идващите години ги заменят последователно с по-големи и по-големи тръби. Междувременно всички селяни в радиус от 25 километра от езерото са евакуирани. Селата им са унищожени, с цел да им попречат да се върнат.

Въпреки че тръбите дават краткотрайно решение, към момента в езерото се събират 5500 тона въглероден диоксид всяка година от магмената камера надълбоко под вулканичната линия, на върха на която се намира кратерното езеро. В последна сметка през 2001 година е обезпечено финансиране за инсталиране на първата непрекъсната тръба, последвана от още две спомагателни тръби през 2011 година Отнема пет години, до момента в който въглеродният диоксид доближи задоволително безвредни равнища, с цел да се върнат селяните и да възстановят своите общности – три десетилетия след бедствието, което лишава толкоз доста от техните другари и фамилии.

Какво провокира лимническото изригване на езерото Ниос остава незнайно. Може да е било нещо напълно малко като камък, паднал във водата, или даже мощен ентусиазъм напразно. След като учените развиват някои съмнения, те стартират да търсят и дуги случаи на сходни изригвания. И не им лиши доста време да намерят.

Само 2 години по-рано в езерото Монун, на 100 километра от езерото Ниос, селяни наоколо чуват мощен бумтеж. В идващите часове мистериозно умират 37 души. Тогава странното събитие не притегля изключително внимание – само че в светлината на бедствието в Ниос това е доказателство, че казусът е по-голям от предстоящото.

Сега учените считат, че единствено три езера в света натрупват такива смъртоносни равнища на въглероден диоксид в дълбините си – Ниос, Монун и езерото Киву на границата на Конго и Руанда. Докато Ниос и Монун са оповестени за безвредни, същото не може да се каже за Киву. В долините към него живеят 2 милиона души, а то е 1700 пъти по-голямо и два пъти по-дълбоко от Ниос. Въпреки че Руанда употребява метан от Киву като източник на сила, към момента не са направени огромни старания за цялостното му обезгазяване. Докато това се случи, историята заплашва да се повтори, защото под повърхността заплахата безшумно клокочи.