Вл.Перев: Добрият българин“ на горещия стол
Вече всичко е ясно. По един или различен метод Конституцията на Северна Македония ще би трябвало да се промени и българите от Северна да бъдат включени в нея като държавотворен народ – част от българския народ. Заедно с българите в конституцията ще влязат и хърватите и черногорците, евентуално и торбешите като етническа общественост, само че това в този момент не е толкоз значимо.
Включването на българите ще бъде същинско конституционно и национално земетресение. Край на вкоренените илюзии на някои хора – както в София, по този начин и в Скопие. Вече мъчно някой ще може да пее сърбоманската ария „ всички тук сме македонци, българи няма “ или познатата софийска ария, че „ всички македонци са българи “ и това би трябвало да се повтаря всеки дени.
„ Да, „ всички македонци са българи “, само че единствено тези от Пиринско, за които няма метод на влязат в българската конституция. Впрочем, тези на два пъти ядоха пердах от българската полиция (организиран от БКП) – един път, с цел да се пишат всички македонци, а вторият път – след 1950 година, с цел да се „ отпишат “.
Тъжна работа. Нашите предшественици тук единствено един път са яли пердах, с цел да одобряват, че са записани като македонци. Не е имало доста огромна опозиция – пандизът Идризово е служел за образец и поука. Все отново, седемдесет и няколко години по-късно пътят на Македония към Европейски Съюз е трасиран. Остава да се види темпото, с което ще се върви по „ трасето “... нека единствено да не бъде същото като построяването на нашите пътища или жп линията към България!
Ние македонците живеем в дистопична страна, в оруелско общество. Двете съществени партии СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ се борят за превъзходство в страната, борбата е съвсем 50 на 50, само че остават неразбираеми политическите варианти.
ВМРО-ДПМНЕ е формален правоприемник на ТМОР/ВМОРО/ВМРО – организации, които постоянно са били близки до идеалите на Великата френска гражданска война, до западното общество, с цел да се трансформира в този момент във васал на ретроградни леви национал-шовинистични хрумвания, да бъде организация/партия без най-малък либерален потенциал.
От друга страна, СДСМ – правоприемник на най-мрачните болшевишки/комунистически хрумвания на Октомврийската гражданска война, на сталинизма и титовизма, се трансформира в нещо като либерален вид за развиването на Македония.
Младата и гласовита Левица – партия с огромни упоритости и сталинистки мейнстрийм във връзка с своите дейности, стана непосредствен сътрудник на ДПМНЕ, вместо да се обърне към обичайните болшевишки полезности на СДСМ. Ясно е, че не може, защото СДСМ изостави от дълго време тези позиции, само че не е ясно по какъв начин ДПМНЕ ги възприе в своята активност... чиста дистопия!
Тук идва въпросът за референдума. Референдумът се трансформира в най-омразната дума в Македония, даже и за тези, които държат на него. Всички се окаляха – и водачите на партиите, та даже и президентът Пендаровски. Никой не зная какъв ще бъде въпросът на референдума, какво ще се взема решение и за какво ще се взема решение на референдум, а не може да бъде решен в Народното събрание. Знае се единствено, че едните са „ за “, другите „ срещу “, а президентът е някъде по средата с извънредно неразбираема биполярна позиция. Не, това не е по Оруел – в „ 1984 “ на Оруел най-малко има някакъв ред, разпореждания и санкции. Тук няма нищо – голо и празно е!
С вписването на българите в конституцията, в Македония навлизат нови проблеми. Във всеки случай колкото и да сме срещу, в Народното събрание най-малко на един стол (а може и на повече), ще има представител на българската общественост в Македония. Нека забележим тогава онази битолчанка, която би трябвало да се бори против дискриминирането, да взе участие в демонстрации против европейския път на Македония, поради това, че българите щели да получат право на лична еднаквост, олицетворена посредством народен представител в Народното събрание. Нека тогава я забележим да прави инспекция на клуба „ Ванчо Михайлов “ и да чака преизбиране.
Интересно е кой ще бъде оня представител на българската общественост в Македония, който ще седне на „ горещия стол “ в Народното събрание и от там ще би трябвало да пази позициите на, както настояват, 3 504 жители с българско съзнание. Нека седне, пък да забележим каква ще бъде същинската численост. Националното съзнание идва с позициите, с парите и с привилегиите. А искащи има доста..
Има искащи за „ горещия стол “, без значение какъв брой мъчно наподобява. Затова се мисли интензивно. Вероятно ще бъде по-млад човек, на междинна възраст, добре просветен, евентуално с някаква специализация в България. Ще би трябвало да покаже и своите „ фамилни български корени “, което не би трябвало да е проблем, най-малко не за някого от тук. Има доста такива, чиито предшественици са с дебели досиета в ДБК (държавна сигурност – бел. ред.) от 1945 година до ден сегашен. Някои имат документи още от Илинден 1903 година или от 1918 година Каква мощ ще има това тук? Вероятно никаква – той ще би трябвало да черпи - най-малко първоначално, своята мощ извън, от България и от интернационалната общественост.
Ще наподобява на водачите на албанските партии у нас, които (дали всички?) и до през днешния ден организират главните си съвещания в Тирана. Албанската дипломация е техният гръбнак, опора в интернационалните контакти. Така и би трябвало да бъде. Това ще бъда нова, спомагателна задача на българската дипломация, обичайно несвикнала да влиза в спор за правата на българите в други страни, да вземем за пример в Западните околности. Сега е друго време и в София има схващане за тази обстановка. При избора би трябвало да се избегне приспособяването към понятието " положителният българин ", което значи непоносимо двойно послушание " и на едните, и на другите ", цялостна липса на темперамент на личността и на тези, които я поддържат.
По време на „ щастливата “ Титова Югославия имахме подобен в лицето на „ положителния младеж и албанец “ Азем Власи и видяхме какво стана. Все отново той живя добре – тихите хора нормално живеят добре. Имаме и сегашната обстановка с Милорад Пуповац като представител на сръбския народ в Хърватия. Държи се доста добре, бори се за своите права и тези на общността, само че сръбската поддръжка не всеки път е цялостна. Това е казусът на концепцията за " собствеността върху властта " като теза на сръбското управление.
Ако Азем Власи нямаше проблеми в политическата си кариера (освен тихото пренебрежение на околните) поради силата на Тито, в случай че Пуповац има проблеми, които чакат решение към този момент 100 години, „ положителният българин “ в македонския парламент ще се срещне с неща, които ще бъдат връщане към предишното. Дали е желал или не (самият той или всички ние), Любчо Георгиевски беше оня, който минаваше за „ българин “ в македонското общество и парламент. И не минаваше за „ добър “. Помним по какъв начин тогавашните „ Нова Македония “, „ Вечер “ и МРТВ – единствените медии по това време, със своята просташка, примитивна и националистическа политика се оправиха с него. А посредством него и с цялостен един народ – българите. Никой не го поддържа, никой не застана зад българската идея в Македония. По това време разпределението на силите беше по-различно и Любчо (и няколко души към него) бяха цел на комунизираната и сърбизирана македонска публицистика. Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ и персонално Любчо бяха нещо като боксова круша за квазипатриотично образование на простаците от СДСМ отпред с Киро Глигоров, Бранко Цървенковски и цялата сбирщина от остарялата болшевишка номенклатура. След известно време към тях се причисли и Сорос със своя подправен интернационализъм и „ отворено общество “ – теза за глупавите патриоти, които си мислеха, че комунизмът си отива. Не беше казусът единствено в „ българофилството “ на Любчо. Той можеше елементарно да бъде надвит, както се и случи. Проблемът беше в искрите на позабравената българска идея в Македония. Те трябваше да бъдат угасени, което се прави и до ден сегашен. Неуспешно! Ситуацията в този момент не е доста по-добра.
Да се надяваме, че „ положителният българин “ няма да лъже по този начин безсрамно, по македонски. Тук да твърди, че е македонец, а в София да се прави на огромен българин, освен това фамилно, обичайно. Мина времето за такива игрички. Все отново в този момент през Деве Баир се минава по-лесно, информацията пътува по-бързо и нещата са по-ясни. Няма да му се разреши и да прави политически нелепости. Това беше разрешено на Георгиевски, само че амнистията е единствено за " първородния грях " - всичко друго се санкционира. В последна сметка и Любчо е осъден по някакъв метод!
Ситуацията в Македония е извънредно комплицирана, а македонците сме народ, който мъчно се ръководи. Това са привилегии на илюзиите за добитата независимост след рухването на режима през 1990 година - режим, за който в Македония съжаляват тези, които в никакъв случай не са живели там, както и тези „ извън ", които го хвалят, само че не желаят да пребивавам тук.
Българската политика и българската дипломация ще срещнат големи проблеми в по-нататъшните си дейности по повод правата на македонските българи. Срещу тях ще се изправи стерилната македонска политика с илюзията, че от тях, от българите, ще получи отстъпки, за които не трябва даже да се помисля, камо ли да приказва пред гърците и албанците. Българската дипломация би трябвало да потвърди (отново!), че е патриотична, професионална и със мощни европейски обичаи. Тогава всичко е елементарно! /БГНЕС
-------------------------------------
Владимир Перев, публицист и журналист. Статията е оповестена в македонското издание " Трибуна ".
Включването на българите ще бъде същинско конституционно и национално земетресение. Край на вкоренените илюзии на някои хора – както в София, по този начин и в Скопие. Вече мъчно някой ще може да пее сърбоманската ария „ всички тук сме македонци, българи няма “ или познатата софийска ария, че „ всички македонци са българи “ и това би трябвало да се повтаря всеки дени.
„ Да, „ всички македонци са българи “, само че единствено тези от Пиринско, за които няма метод на влязат в българската конституция. Впрочем, тези на два пъти ядоха пердах от българската полиция (организиран от БКП) – един път, с цел да се пишат всички македонци, а вторият път – след 1950 година, с цел да се „ отпишат “.
Тъжна работа. Нашите предшественици тук единствено един път са яли пердах, с цел да одобряват, че са записани като македонци. Не е имало доста огромна опозиция – пандизът Идризово е служел за образец и поука. Все отново, седемдесет и няколко години по-късно пътят на Македония към Европейски Съюз е трасиран. Остава да се види темпото, с което ще се върви по „ трасето “... нека единствено да не бъде същото като построяването на нашите пътища или жп линията към България!
Ние македонците живеем в дистопична страна, в оруелско общество. Двете съществени партии СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ се борят за превъзходство в страната, борбата е съвсем 50 на 50, само че остават неразбираеми политическите варианти.
ВМРО-ДПМНЕ е формален правоприемник на ТМОР/ВМОРО/ВМРО – организации, които постоянно са били близки до идеалите на Великата френска гражданска война, до западното общество, с цел да се трансформира в този момент във васал на ретроградни леви национал-шовинистични хрумвания, да бъде организация/партия без най-малък либерален потенциал.
От друга страна, СДСМ – правоприемник на най-мрачните болшевишки/комунистически хрумвания на Октомврийската гражданска война, на сталинизма и титовизма, се трансформира в нещо като либерален вид за развиването на Македония.
Младата и гласовита Левица – партия с огромни упоритости и сталинистки мейнстрийм във връзка с своите дейности, стана непосредствен сътрудник на ДПМНЕ, вместо да се обърне към обичайните болшевишки полезности на СДСМ. Ясно е, че не може, защото СДСМ изостави от дълго време тези позиции, само че не е ясно по какъв начин ДПМНЕ ги възприе в своята активност... чиста дистопия!
Тук идва въпросът за референдума. Референдумът се трансформира в най-омразната дума в Македония, даже и за тези, които държат на него. Всички се окаляха – и водачите на партиите, та даже и президентът Пендаровски. Никой не зная какъв ще бъде въпросът на референдума, какво ще се взема решение и за какво ще се взема решение на референдум, а не може да бъде решен в Народното събрание. Знае се единствено, че едните са „ за “, другите „ срещу “, а президентът е някъде по средата с извънредно неразбираема биполярна позиция. Не, това не е по Оруел – в „ 1984 “ на Оруел най-малко има някакъв ред, разпореждания и санкции. Тук няма нищо – голо и празно е!
С вписването на българите в конституцията, в Македония навлизат нови проблеми. Във всеки случай колкото и да сме срещу, в Народното събрание най-малко на един стол (а може и на повече), ще има представител на българската общественост в Македония. Нека забележим тогава онази битолчанка, която би трябвало да се бори против дискриминирането, да взе участие в демонстрации против европейския път на Македония, поради това, че българите щели да получат право на лична еднаквост, олицетворена посредством народен представител в Народното събрание. Нека тогава я забележим да прави инспекция на клуба „ Ванчо Михайлов “ и да чака преизбиране.
Интересно е кой ще бъде оня представител на българската общественост в Македония, който ще седне на „ горещия стол “ в Народното събрание и от там ще би трябвало да пази позициите на, както настояват, 3 504 жители с българско съзнание. Нека седне, пък да забележим каква ще бъде същинската численост. Националното съзнание идва с позициите, с парите и с привилегиите. А искащи има доста..
Има искащи за „ горещия стол “, без значение какъв брой мъчно наподобява. Затова се мисли интензивно. Вероятно ще бъде по-млад човек, на междинна възраст, добре просветен, евентуално с някаква специализация в България. Ще би трябвало да покаже и своите „ фамилни български корени “, което не би трябвало да е проблем, най-малко не за някого от тук. Има доста такива, чиито предшественици са с дебели досиета в ДБК (държавна сигурност – бел. ред.) от 1945 година до ден сегашен. Някои имат документи още от Илинден 1903 година или от 1918 година Каква мощ ще има това тук? Вероятно никаква – той ще би трябвало да черпи - най-малко първоначално, своята мощ извън, от България и от интернационалната общественост.
Ще наподобява на водачите на албанските партии у нас, които (дали всички?) и до през днешния ден организират главните си съвещания в Тирана. Албанската дипломация е техният гръбнак, опора в интернационалните контакти. Така и би трябвало да бъде. Това ще бъда нова, спомагателна задача на българската дипломация, обичайно несвикнала да влиза в спор за правата на българите в други страни, да вземем за пример в Западните околности. Сега е друго време и в София има схващане за тази обстановка. При избора би трябвало да се избегне приспособяването към понятието " положителният българин ", което значи непоносимо двойно послушание " и на едните, и на другите ", цялостна липса на темперамент на личността и на тези, които я поддържат.
По време на „ щастливата “ Титова Югославия имахме подобен в лицето на „ положителния младеж и албанец “ Азем Власи и видяхме какво стана. Все отново той живя добре – тихите хора нормално живеят добре. Имаме и сегашната обстановка с Милорад Пуповац като представител на сръбския народ в Хърватия. Държи се доста добре, бори се за своите права и тези на общността, само че сръбската поддръжка не всеки път е цялостна. Това е казусът на концепцията за " собствеността върху властта " като теза на сръбското управление.
Ако Азем Власи нямаше проблеми в политическата си кариера (освен тихото пренебрежение на околните) поради силата на Тито, в случай че Пуповац има проблеми, които чакат решение към този момент 100 години, „ положителният българин “ в македонския парламент ще се срещне с неща, които ще бъдат връщане към предишното. Дали е желал или не (самият той или всички ние), Любчо Георгиевски беше оня, който минаваше за „ българин “ в македонското общество и парламент. И не минаваше за „ добър “. Помним по какъв начин тогавашните „ Нова Македония “, „ Вечер “ и МРТВ – единствените медии по това време, със своята просташка, примитивна и националистическа политика се оправиха с него. А посредством него и с цялостен един народ – българите. Никой не го поддържа, никой не застана зад българската идея в Македония. По това време разпределението на силите беше по-различно и Любчо (и няколко души към него) бяха цел на комунизираната и сърбизирана македонска публицистика. Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ и персонално Любчо бяха нещо като боксова круша за квазипатриотично образование на простаците от СДСМ отпред с Киро Глигоров, Бранко Цървенковски и цялата сбирщина от остарялата болшевишка номенклатура. След известно време към тях се причисли и Сорос със своя подправен интернационализъм и „ отворено общество “ – теза за глупавите патриоти, които си мислеха, че комунизмът си отива. Не беше казусът единствено в „ българофилството “ на Любчо. Той можеше елементарно да бъде надвит, както се и случи. Проблемът беше в искрите на позабравената българска идея в Македония. Те трябваше да бъдат угасени, което се прави и до ден сегашен. Неуспешно! Ситуацията в този момент не е доста по-добра.
Да се надяваме, че „ положителният българин “ няма да лъже по този начин безсрамно, по македонски. Тук да твърди, че е македонец, а в София да се прави на огромен българин, освен това фамилно, обичайно. Мина времето за такива игрички. Все отново в този момент през Деве Баир се минава по-лесно, информацията пътува по-бързо и нещата са по-ясни. Няма да му се разреши и да прави политически нелепости. Това беше разрешено на Георгиевски, само че амнистията е единствено за " първородния грях " - всичко друго се санкционира. В последна сметка и Любчо е осъден по някакъв метод!
Ситуацията в Македония е извънредно комплицирана, а македонците сме народ, който мъчно се ръководи. Това са привилегии на илюзиите за добитата независимост след рухването на режима през 1990 година - режим, за който в Македония съжаляват тези, които в никакъв случай не са живели там, както и тези „ извън ", които го хвалят, само че не желаят да пребивавам тук.
Българската политика и българската дипломация ще срещнат големи проблеми в по-нататъшните си дейности по повод правата на македонските българи. Срещу тях ще се изправи стерилната македонска политика с илюзията, че от тях, от българите, ще получи отстъпки, за които не трябва даже да се помисля, камо ли да приказва пред гърците и албанците. Българската дипломация би трябвало да потвърди (отново!), че е патриотична, професионална и със мощни европейски обичаи. Тогава всичко е елементарно! /БГНЕС
-------------------------------------
Владимир Перев, публицист и журналист. Статията е оповестена в македонското издание " Трибуна ".
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ