Крахът на украинската офанзива започна веднага след началото й
Вече съм привикнал с обстоятелството, че съвсем всеки материал, който провокира интереса на читателите, по време на разискването му разкрива спомагателни въпроси, за които би трябвало да се написа съответно. Това се случва много постоянно. И това не е въпрос на някакви специфични условия от страна на читателите или даже някакво пристрастно отношение към моите изявления.
Факт е, че форматът на обявата не ви разрешава да покриете всичко едновременно. И доста от заключенията, които върша, не са забележими „ тъкмо тук и в този момент “.
Много пъти съм писал, че доста информация не предстои на откриване. Всеки създател, който написа на военни тематики, е заставен да бъде деликатен към информацията, която употребява. Това са действителностите на войната.
Днес ще приказваме за какво украинската контраатака в действителност се провали. Защо пролетно-лятно-есенната акция, която беше толкоз деликатно готова от генералите на НАТО и осъществена от генералите от украинските въоръжени сили, се трансформира в „ месомелачка “? Всъщност нито една от задачите на „ контраофанзивата ” не беше осъществена.
Освен това даже и през днешния ден тези цели непрестанно се трансформират. От „ завладяването на Крим и достъпа до брега на Азовско море с последващото освобождение на Кубан “ до „ освобождението на Токмак и основаването на условия за пролетната атака на 2024 година “ Поне някакъв дребен триумф за основаване на позитивен имидж на президента и командването на Въоръжените сили на Украйна.
Аз да вземем за пример съм учуден от упоритостта на хохлите, с която се пробват да си върнат контрола над Бахмут. Абсолютна нелепост от позиция на стратегическите цели.
Безсмисленото заличаване на личните бойци без никаква вероятност за триумф даже на доктрина. И самата концепция за „ покриване на Бахмут от север и юг, последвано от изтласкване на съветски елементи “ наподобява много глупава.
Настъплението на въоръжените сили на Украйна се трансформира в опит да се „ освободи “ най-малко нещо, даже когато в пердах бяха въведени бригади, подготвени да работят в „ оперативното пространство “, които трябваше да влязат в пердах след пробиването на съветската защита.
Когато боевете започнаха да наподобяват на окопна война от Първата международна война, а не на модерна настъпателна интервенция... Ето за каква „ бавна атака “ приказваме.
Измислена война като основа за действителна
Струва ми се, че самата концепция за необятно рекламирана атака в началото се роди в главите на киевските политици. И едвам по-късно „ мигрира “ към главите на Вашингтон и украинските генерали.
Трудно е да се повярва, че такова решение може да бъде взето от военните. Човек с военно обучение просто не може да взема решения въз основа на изводите, направени от пиарите на държавното управление и президента.
Спомнете си по какъв начин украинците възприемаха, мисля, че това е заслуга на киевската агитация, изтеглянето на съветските елементи и формирования от Херсон и офанзивата в Харков, изтеглянето на нашите елементи от покрай Киев? Рядко ще срещнете украинец, който да се съгласи да вземем за пример, че руснаците са напуснали Буча, а украинските въоръжени сили са влезнали там дни по-късно. Всички са сигурни, че там е имало борби, като мини-Бахмут.
Сега прибавете маниакалната религия на хохлите в западните оръжия, че руското, да не приказваме за съветското, постоянно е по-лошо. В същото време украинските бойци в по-голямата си част се бият със руски оръжия или оръжия, които копират руските оръжия.
Нямам нищо срещу изказванието, че западните Leopard, Challenger и Abrams са положителни танкове за избрани условия. Но помнете какво се случи в пресата и на други платформи преди доставката им в Украйна. Честно казано, даже в Русия мнозина се хванаха на тази примамка. Помните ли - „ милион за свален Леопард “?
Щом западните танкове се появят на бойното поле руските отпадъци, като Т-72, Т-80, даже Т-90 ще горят като свещи! Украинските танкови екипажи са нетърпеливи да се бият, с цел да унищожат съветските танкови сили!
В същото време малко хора си спомниха, че най-модерните Abrams да вземем за пример са създадени през 1975 година! А Леопард 2 през 1979 година!
Нека прибавим тук една остаряла история от руско време за съветското пиене, мръсотия и несръчност. Достатъчно е просто да изплашите руснаците и това е.
При първия удар, въоръжени със западни танкове, западни артилерийски системи и други оръжия на украинските въоръжени сили, руснаците ще хвърлят оръжията си и лятото на 1941 година ще се повтори...
Украинците ще влязат триумфално в Донбас и Крим! А през лятото Тарас и Микола всеобщо ще вървят на отмора на полуострова... Местното население ще ги поздрави с песни и танци.
И Москва ще се съгласи да заплати големи репарации, които ще бъдат употребявани от посещаващите служащи мигранти за възобновяване на Украйна като цяло. И изтощените от войната украинци ще се припичат на южния бряг...
Честно казано, при започване на акцията за идеализиране на западните танкове бях изумен от реакцията на украинските танкови екипажи.
Тези, които към този момент са имали военен опит и са имали съвършено схващане на обстановката на линията на бойно прикосновение (ЛБС). Съвременната война против украинските фашисти е малко по-различна от тази, която Съюз на съветските социалистически републики води против европейските фашисти.
Предимствата на западните оръжия са значително пресилени и съществуват единствено когато никой не пречи на работата да вземем за пример на западните и американските системи за сателитно ориентиране.
Когато „ всевиждащият Ейбрамс “ и други танкове и бойни транспортни средства на пехотата се изправят против „ слепи и глухи “ противников танкове. Едва тогава. При равни бойни условия западните танкове горят като всички останали.
Още при започване на украинската атака беше ясно, че повече пробив на танкове няма да има. Да, танковете бяха и остават един от най-важните детайли на борбата. Но не трябва да разчитате на тях като на панацея.
Наситеността на отбраната на ПТС ни разрешава да кажем, че даже една танкова офанзива без предварителна подготовка на ЛБС на съперника може да бъде съдбовна за танковите елементи.
Мисля, че решението за директна офанзива беше взето даже без да се вземе поради мнението на украинските генерали. Пентагонът неведнъж е показвал своята непросветеност в оценката на съветските въоръжени сили. Тук казусът е тъкмо подобен: маниакалното разбиране, че руснаците сякаш не могат да се учат от грешките си...
Анализирайте факторите, които описах нагоре, добавяйки тук заблудата за личното великолепие във военно отношение, че сякаш западното военно учебно заведение е по-добро от съветското - болшинството офицери от западните армии, американските стратези са сигурни в това и взеха решение да офанзива.
Между другото, това изяснява и неочакваната загуба на интерес към главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна... Доколкото разбрах, той се опитваше да потвърди, че „ не всичко, което свети, е злато “, не постоянно би трябвало да се има вяра на победоносните отчети, оповестени в пресата или декларирани от президента на Украйна
Руснаците би трябвало да се ужасят и да бягат. И въоръжените сили на Украйна „ на раменете на врага “ ще влязат триумфално в Крим и Донбас...
Именно поради тази подправена убеденост паднаха в земята десетки хиляди украински мъже. Въпреки че... И това, както разбирам, е добре за Вашингтон и Киев.
Дерусификацията на Украйна в деяние. Имайки поради обстоятелството от кое място са мобилизирани множеството бойци от украинските въоръжени сили.
Обречено на неуспех
Възможно ли е украинските войски да извършат сполучливо нахлуване по време на пролетно-лятната акция?
Този въпрос в действителност интересува доста хора както в Русия, по този начин и в Украйна. Радикалите и от двете страни споделят, че не са удовлетворени от резултатите от акцията. ВСУ пълзи по сантиметър дневно. Руснаците стоят настрани и също не горят от предпочитание да завладяват обитаеми места.
Умерените и от двете страни се радват на завладяването на всяка къща в същите тези обитаеми места. Всяко нахлуване на другарски войски се възприема като победа, а отдръпването като покруса.
Между другото, точно сходни неща се поддържат най-много от медиите. Спомняте ли си пролетния Бахмут? Нямаше ден, в който да не се приказва за този град. Опитайте се да намерите през днешния ден репортаж, който да не приказва за дребното село Работино.
Посоката на украинското нахлуване беше явна. Само южното направление, към Бердянск и Мелитопол, дава най-малко някаква вяра за местна победа, за опцията за блокиране на сухопътния кулоар към Крим и съветските елементи в посока Херсон.
Можете, несъмнено, да обмислите нахлуване на север, в региона на Луганск към Сватово и Старобелск, само че там вероятността за триумф като цяло е минимална.
Формированията, които се намират на територията на граничните региони, могат елементарно да спрат украинските въоръжени сили и след известно време да ги отхвърлен. В други направления обстановката наподобява още по-зле. Дори Бахмут, писах за това нагоре, е просто пиар. Няма нищо друго.
Това, за чест на нашите щабни офицери, беше добре разбрано от нашите генерали. Ето за какво там са построени мощни отбранителни укрепления.
Три отбранителни линии, оборудвани съгласно актуалните условия във всички връзки. Дори и след западните доставки на оръжия, украинските въоръжени сили надали биха имали задоволително сили, с цел да преодолеят тези линии.
Буквално ще прегледам проекта на украинските въоръжени сили.
Операцията продължава, само че проектът от дълго време е оголен и спрян от нашата войска.
И по този начин, настъплението, откакто 47-ма и 65-та бригади пробиха отбранителната линия в региона на Работино, трябваше да се развие в три направления. За задачата бяха готови специфични мобилни бригади на украинските въоръжени сили.
Три бригади трябваше да развият офанзива към Михайловка и Веселое. Задачата бе да се стигне до Мелитопол, без да се включва в градски борби.
Друг удар трябваше да бъде нанесен от група, ситуирана в Гуляй-Поле. Задачата е да се вклини в отбраната на врага и да раздели централната група на две елементи. Така тази група ще прикрие офанзивата на Мелитопол и при сполучливо развиване на настъплението ще настъпи към Бердянск.
Е, същите бригади, които изгониха съветските войски от Работино, трябваше да продължат да се придвижват към брега и в допълнение да блокират сухопътния кулоар към Крим. По този метод се обезпечават войските в посока Бердянск.
Тоест, планувано е неотложно да се заеме огромна част от сухопътния кулоар, като по този метод лиши руснаците от опцията бързо да възстановят ЛБС.
Повтарям, проектът съгласно мен беше изцяло изпълним, в случай че не бяха съветските щабни офицери. Те отгатнаха проекта на съперника и взеха нужните ограничения навреме.
Така контранастъплението на украинските въоръжени сили беше обречено на проваляне. Дори макар безкористните, от време на време просто ужасни „ месни “ офанзиви на украинските бойци. Украинските загуби бяха предвидими и пресметнати...
С какво съветските генерали изненадаха западните стратези?
Предсказването на дейностите на врага е доста, само че още по-важно е да се подхващат ответни дейности, които биха „ изненадали “ врага.
Позволете ми да ви припомня добре известната интервенция " Багратион " по време на Великата отечествена война. Ето образец за тактика на талантливост, тактика на ненадейно деяние!
Вероятно ще изненадам някои от нашите читатели, само че ние с вас неотдавна станахме очевидци на сходна обстановка, която беше изненада за украинските въоръжени сили и западните ръководители на украинската войска.
Никой от украинските и западните генерали не смяташе Работино за сериозна отбранителна линия. Малкото селце трябваше да се трансформира в следващото населено място, което украинските въоръжени сили ще смажат с танков чеп. И там нямаше съществени инженерни защитни уреди.
Но се случи нещо ненадейно.
Работино се трансформира в непреодолимо затруднение за бронетанковата техника на украинските въоръжени сили. Днес това село на практика не съществува. Има единствено руини. Н
о е прекомерно рано да се каже, че някой го е взел. Той е в сивата зона. Това значи, че украинската атака се е провалила в нощта на 7 против 8 юни! Руските елементи провалиха проекта на врага!
Още тогава може да се каже, че украинските въоръжени сили не са съумели да доближат първата отбранителна линия на руснаците. Още тогава стана ясно, че героизмът на съветските бойци и офицери и непредвиденото решение на нашия щаб погребаха западната тактика в тази интервенция.
Но има още едно село, което би могло да се трансформира в „ погребална организация “ за украинските въоръжени сили, в случай че Работино не беше арестувано. Това е Новопрокоповка! Само два километра на юг, само че към момента не е първата отбранителна линия на руснаците!
Помощна зона, чиято задача е просто да подведе врага за същинската защита и да забави настъплението, с цел да завоюва време, се трансформира в тресавище, в което украинските формирования заседнаха.
Но това не е всичко.
Спомняте ли си многочислените недоволства на украинските военни за съветските мини? Фактът, че минните полета не разрешават на бронираните машини и повече или по-малко съществени единици да напредват?
Но и това е изненада. През целия интервал на специфичната военна интервенция мини в никакъв случай не са били употребявани в такива количества. Повече от 50 000 броя мини!
Всичко наподобява ясно. Но дано ви припомня за подвига на танка Альоша.
Това стана допустимо просто тъй като даже и с подобен брой мини украинските въоръжени сили имат опция да реалокират бронетехника в ЛБС. Просто поражда въпросът: има ли опция или ние даваме тази опция?
Не са ли прекалено много видеата на танкове и друга бронирана техника, унищожени от артилерията ни? Това е още едно „ ново нещо “ за украинските въоръжени сили.
Това, което следва е още по-интересно.
Нека разгледаме най-близките тилови региони на украинските въоръжени сили. Къде работят Върховен касационен съд и Ланцетите. Където летят ракетите от РСЗО.
Там е същата история. Концентрационните зони се унищожават интензивно от съвсем ежедневни офанзиви. И не са останали доста региони, където могат да бъдат ситуирани подкрепления или изтеглени за метаморфоза елементи.
Украинските въоръжени сили са принудени да хвърлят подкрепления в борба напряко от колелата. Това автоматизирано води до спомагателни загуби.
Оказва се циничен кръг, който украинците не могат да преодолеят. Необходимо е попълване и въоръжените сили на Украйна се пробват по някакъв метод да разрешат този проблем.
В същото време попълването не извършва поставената му задача просто тъй като се оказва в обстановка да бъде употребявано като пушечно месо. И още веднъж бригадите бяха обезкървени. Отново се изисква попълване. Ето един конвейер.
Но в случай че няма особени проблеми с живата мощ, тогава с бронираните транспортни средства и оръжията не всичко е толкоз просто.
Няма с какво да се компенсират загубите на танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и бронирани машини. Ето за какво Киев непрестанно изисква нови и нови доставки. Оттук и друга забавна наклонност на тази интервенция.
Спряхме да имаме вяра на всичко, което ни споделят западните страни и което подписват украински представители. Примерът с дунавските пристанища е доста индикативен. Чисто цивилни речни пристанища, видимо не ангажирани с превозване на военна техника, оръжия и муниции.
Но незабавно откакто започнахме офанзиви против тези пристанища, украинските въоръжени сили започнаха да разгласяват голям брой видеоклипове на бойци и офицери, които се оплакват от неналичието на съоръжение и муниции. Това значи, че е блокиран още един западен канал за доставки.
Като цяло желая да кажа, че Украйна бързо върви към неуспех. И то световен. Може да се спори дали офанзивата е завършила или не. Ако всички към момента нападат нашите позиции, тогава офанзивата наподобява продължава. Но…
С какви сили се придвижват? Отряд, взвод или в най-хубавия случай рота. Някой ще каже, че такава единица ще може бързо да пробие защитата на врага? Това не са нищо повече от борби за отбранителни позиции, които нямат огромно значение даже на тактическо равнище.
Отказ от дейности на огромни елементи и елементи значи отвод от дейни дейности като цяло.
Вероятно оттова идват последните изказвания на Вашингтон за готовността на Киев за мирни договаряния. Оттук и заканите на Зеленски към Европейски Съюз за вероятен протест на украинските бежанци.
Един удавник интензивно търси тъкмо онази сламка, за която да се хване...
Какъв е резултатът?
Първоначално украинското нахлуване беше планувано, без да се вземат поради съществуващите или по-точно действителностите, които се трансформираха през последната година. Светът, основан в личните им глави, и личната им победоносна война взеха връх над действителността.
Дори и през днешния ден, четейки отчети от украинското министерство на защитата, човек се изумява от броя на ясно измислените „ превъзмогвания “.
В света на огромните неистини няма място даже за дребните истини. Вярно е, че даже и в дребни количества, той унищожава измислената картина в главите на украинците.
Украинските генерали даже не взеха поради такива явни неща като опцията съветската войска да има скрити отбранителни линии или появяването на такива страхотни оръжия като да вземем за пример Ланцета. Да не приказваме за обстоятелството, че артилерийските системи и съветските Върховен касационен съд бяха съсредоточени тъкмо в зоните на допустимо нахлуване.
Колоните на въоръжените сили на Украйна, вкарани в коридори сред минни полета, бяха унищожени освен от артилерия и алигатори, само че и от ланцети, ПТРК, РСЗО и други
В същото време украинската артилерия, даже и с положителни артилерийски системи, губеше от съветските системи. Проблемът с дефицита на муниции от дълго време е предмет на диалози във въоръжените сили на Украйна. Същите тези, още веднъж необятно рекламирани, касетъчни муниции са опит най-малко по някакъв метод да заменят снарядите за артилерийски оръдия.
Не знам какъв брой хора са забелязали хитростта на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, към които командирите отиват, с цел да основат тип за поддържане на боеспособността на своята войска.
Нови бригади, които до неотдавна бяха предопределени да развиват контранастъпление в тила на съветската войска, се вкарват в борба на „ части “, подразделения.
Получава се по този начин - бригадите са в регионите на концентриране в цялостна бойна подготвеност. Но без няколко роти или без няколко батальона... Очакват се подкрепления. Красиво и в действителност без доста неистини. Но най-важното е, че всички са удовлетворени от подобен отчет.
Киев се опита да трансферира войната в категорията на маневрите. Но с помощта на твърдостта на нашите бойци и офицери опитът се провали. Още повече, че войната очевидно става продължителна. Което априори значи загуба на Украйна.
И от тази невъзможност няма излаз. Само договаряния при изискванията на Москва. Но Зеленски не може да се съгласи с това. Наистина: победа или гибел. При това гибелта не е персонално на украинския президент, а на десетки хиляди украински мъже...
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Факт е, че форматът на обявата не ви разрешава да покриете всичко едновременно. И доста от заключенията, които върша, не са забележими „ тъкмо тук и в този момент “.
Много пъти съм писал, че доста информация не предстои на откриване. Всеки създател, който написа на военни тематики, е заставен да бъде деликатен към информацията, която употребява. Това са действителностите на войната.
Днес ще приказваме за какво украинската контраатака в действителност се провали. Защо пролетно-лятно-есенната акция, която беше толкоз деликатно готова от генералите на НАТО и осъществена от генералите от украинските въоръжени сили, се трансформира в „ месомелачка “? Всъщност нито една от задачите на „ контраофанзивата ” не беше осъществена.
Освен това даже и през днешния ден тези цели непрестанно се трансформират. От „ завладяването на Крим и достъпа до брега на Азовско море с последващото освобождение на Кубан “ до „ освобождението на Токмак и основаването на условия за пролетната атака на 2024 година “ Поне някакъв дребен триумф за основаване на позитивен имидж на президента и командването на Въоръжените сили на Украйна.
Аз да вземем за пример съм учуден от упоритостта на хохлите, с която се пробват да си върнат контрола над Бахмут. Абсолютна нелепост от позиция на стратегическите цели.
Безсмисленото заличаване на личните бойци без никаква вероятност за триумф даже на доктрина. И самата концепция за „ покриване на Бахмут от север и юг, последвано от изтласкване на съветски елементи “ наподобява много глупава.
Настъплението на въоръжените сили на Украйна се трансформира в опит да се „ освободи “ най-малко нещо, даже когато в пердах бяха въведени бригади, подготвени да работят в „ оперативното пространство “, които трябваше да влязат в пердах след пробиването на съветската защита.
Когато боевете започнаха да наподобяват на окопна война от Първата международна война, а не на модерна настъпателна интервенция... Ето за каква „ бавна атака “ приказваме.
Измислена война като основа за действителна
Струва ми се, че самата концепция за необятно рекламирана атака в началото се роди в главите на киевските политици. И едвам по-късно „ мигрира “ към главите на Вашингтон и украинските генерали.
Трудно е да се повярва, че такова решение може да бъде взето от военните. Човек с военно обучение просто не може да взема решения въз основа на изводите, направени от пиарите на държавното управление и президента.
Спомнете си по какъв начин украинците възприемаха, мисля, че това е заслуга на киевската агитация, изтеглянето на съветските елементи и формирования от Херсон и офанзивата в Харков, изтеглянето на нашите елементи от покрай Киев? Рядко ще срещнете украинец, който да се съгласи да вземем за пример, че руснаците са напуснали Буча, а украинските въоръжени сили са влезнали там дни по-късно. Всички са сигурни, че там е имало борби, като мини-Бахмут.
Сега прибавете маниакалната религия на хохлите в западните оръжия, че руското, да не приказваме за съветското, постоянно е по-лошо. В същото време украинските бойци в по-голямата си част се бият със руски оръжия или оръжия, които копират руските оръжия.
Нямам нищо срещу изказванието, че западните Leopard, Challenger и Abrams са положителни танкове за избрани условия. Но помнете какво се случи в пресата и на други платформи преди доставката им в Украйна. Честно казано, даже в Русия мнозина се хванаха на тази примамка. Помните ли - „ милион за свален Леопард “?
Щом западните танкове се появят на бойното поле руските отпадъци, като Т-72, Т-80, даже Т-90 ще горят като свещи! Украинските танкови екипажи са нетърпеливи да се бият, с цел да унищожат съветските танкови сили!
В същото време малко хора си спомниха, че най-модерните Abrams да вземем за пример са създадени през 1975 година! А Леопард 2 през 1979 година!
Нека прибавим тук една остаряла история от руско време за съветското пиене, мръсотия и несръчност. Достатъчно е просто да изплашите руснаците и това е.
При първия удар, въоръжени със западни танкове, западни артилерийски системи и други оръжия на украинските въоръжени сили, руснаците ще хвърлят оръжията си и лятото на 1941 година ще се повтори...
Украинците ще влязат триумфално в Донбас и Крим! А през лятото Тарас и Микола всеобщо ще вървят на отмора на полуострова... Местното население ще ги поздрави с песни и танци.
И Москва ще се съгласи да заплати големи репарации, които ще бъдат употребявани от посещаващите служащи мигранти за възобновяване на Украйна като цяло. И изтощените от войната украинци ще се припичат на южния бряг...
Честно казано, при започване на акцията за идеализиране на западните танкове бях изумен от реакцията на украинските танкови екипажи.
Тези, които към този момент са имали военен опит и са имали съвършено схващане на обстановката на линията на бойно прикосновение (ЛБС). Съвременната война против украинските фашисти е малко по-различна от тази, която Съюз на съветските социалистически републики води против европейските фашисти.
Предимствата на западните оръжия са значително пресилени и съществуват единствено когато никой не пречи на работата да вземем за пример на западните и американските системи за сателитно ориентиране.
Когато „ всевиждащият Ейбрамс “ и други танкове и бойни транспортни средства на пехотата се изправят против „ слепи и глухи “ противников танкове. Едва тогава. При равни бойни условия западните танкове горят като всички останали.
Още при започване на украинската атака беше ясно, че повече пробив на танкове няма да има. Да, танковете бяха и остават един от най-важните детайли на борбата. Но не трябва да разчитате на тях като на панацея.
Наситеността на отбраната на ПТС ни разрешава да кажем, че даже една танкова офанзива без предварителна подготовка на ЛБС на съперника може да бъде съдбовна за танковите елементи.
Мисля, че решението за директна офанзива беше взето даже без да се вземе поради мнението на украинските генерали. Пентагонът неведнъж е показвал своята непросветеност в оценката на съветските въоръжени сили. Тук казусът е тъкмо подобен: маниакалното разбиране, че руснаците сякаш не могат да се учат от грешките си...
Анализирайте факторите, които описах нагоре, добавяйки тук заблудата за личното великолепие във военно отношение, че сякаш западното военно учебно заведение е по-добро от съветското - болшинството офицери от западните армии, американските стратези са сигурни в това и взеха решение да офанзива.
Между другото, това изяснява и неочакваната загуба на интерес към главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна... Доколкото разбрах, той се опитваше да потвърди, че „ не всичко, което свети, е злато “, не постоянно би трябвало да се има вяра на победоносните отчети, оповестени в пресата или декларирани от президента на Украйна
Руснаците би трябвало да се ужасят и да бягат. И въоръжените сили на Украйна „ на раменете на врага “ ще влязат триумфално в Крим и Донбас...
Именно поради тази подправена убеденост паднаха в земята десетки хиляди украински мъже. Въпреки че... И това, както разбирам, е добре за Вашингтон и Киев.
Дерусификацията на Украйна в деяние. Имайки поради обстоятелството от кое място са мобилизирани множеството бойци от украинските въоръжени сили.
Обречено на неуспех
Възможно ли е украинските войски да извършат сполучливо нахлуване по време на пролетно-лятната акция?
Този въпрос в действителност интересува доста хора както в Русия, по този начин и в Украйна. Радикалите и от двете страни споделят, че не са удовлетворени от резултатите от акцията. ВСУ пълзи по сантиметър дневно. Руснаците стоят настрани и също не горят от предпочитание да завладяват обитаеми места.
Умерените и от двете страни се радват на завладяването на всяка къща в същите тези обитаеми места. Всяко нахлуване на другарски войски се възприема като победа, а отдръпването като покруса.
Между другото, точно сходни неща се поддържат най-много от медиите. Спомняте ли си пролетния Бахмут? Нямаше ден, в който да не се приказва за този град. Опитайте се да намерите през днешния ден репортаж, който да не приказва за дребното село Работино.
Посоката на украинското нахлуване беше явна. Само южното направление, към Бердянск и Мелитопол, дава най-малко някаква вяра за местна победа, за опцията за блокиране на сухопътния кулоар към Крим и съветските елементи в посока Херсон.
Можете, несъмнено, да обмислите нахлуване на север, в региона на Луганск към Сватово и Старобелск, само че там вероятността за триумф като цяло е минимална.
Формированията, които се намират на територията на граничните региони, могат елементарно да спрат украинските въоръжени сили и след известно време да ги отхвърлен. В други направления обстановката наподобява още по-зле. Дори Бахмут, писах за това нагоре, е просто пиар. Няма нищо друго.
Това, за чест на нашите щабни офицери, беше добре разбрано от нашите генерали. Ето за какво там са построени мощни отбранителни укрепления.
Три отбранителни линии, оборудвани съгласно актуалните условия във всички връзки. Дори и след западните доставки на оръжия, украинските въоръжени сили надали биха имали задоволително сили, с цел да преодолеят тези линии.
Буквално ще прегледам проекта на украинските въоръжени сили.
Операцията продължава, само че проектът от дълго време е оголен и спрян от нашата войска.
И по този начин, настъплението, откакто 47-ма и 65-та бригади пробиха отбранителната линия в региона на Работино, трябваше да се развие в три направления. За задачата бяха готови специфични мобилни бригади на украинските въоръжени сили.
Три бригади трябваше да развият офанзива към Михайловка и Веселое. Задачата бе да се стигне до Мелитопол, без да се включва в градски борби.
Друг удар трябваше да бъде нанесен от група, ситуирана в Гуляй-Поле. Задачата е да се вклини в отбраната на врага и да раздели централната група на две елементи. Така тази група ще прикрие офанзивата на Мелитопол и при сполучливо развиване на настъплението ще настъпи към Бердянск.
Е, същите бригади, които изгониха съветските войски от Работино, трябваше да продължат да се придвижват към брега и в допълнение да блокират сухопътния кулоар към Крим. По този метод се обезпечават войските в посока Бердянск.
Тоест, планувано е неотложно да се заеме огромна част от сухопътния кулоар, като по този метод лиши руснаците от опцията бързо да възстановят ЛБС.
Повтарям, проектът съгласно мен беше изцяло изпълним, в случай че не бяха съветските щабни офицери. Те отгатнаха проекта на съперника и взеха нужните ограничения навреме.
Така контранастъплението на украинските въоръжени сили беше обречено на проваляне. Дори макар безкористните, от време на време просто ужасни „ месни “ офанзиви на украинските бойци. Украинските загуби бяха предвидими и пресметнати...
С какво съветските генерали изненадаха западните стратези?
Предсказването на дейностите на врага е доста, само че още по-важно е да се подхващат ответни дейности, които биха „ изненадали “ врага.
Позволете ми да ви припомня добре известната интервенция " Багратион " по време на Великата отечествена война. Ето образец за тактика на талантливост, тактика на ненадейно деяние!
Вероятно ще изненадам някои от нашите читатели, само че ние с вас неотдавна станахме очевидци на сходна обстановка, която беше изненада за украинските въоръжени сили и западните ръководители на украинската войска.
Никой от украинските и западните генерали не смяташе Работино за сериозна отбранителна линия. Малкото селце трябваше да се трансформира в следващото населено място, което украинските въоръжени сили ще смажат с танков чеп. И там нямаше съществени инженерни защитни уреди.
Но се случи нещо ненадейно.
Работино се трансформира в непреодолимо затруднение за бронетанковата техника на украинските въоръжени сили. Днес това село на практика не съществува. Има единствено руини. Н
о е прекомерно рано да се каже, че някой го е взел. Той е в сивата зона. Това значи, че украинската атака се е провалила в нощта на 7 против 8 юни! Руските елементи провалиха проекта на врага!
Още тогава може да се каже, че украинските въоръжени сили не са съумели да доближат първата отбранителна линия на руснаците. Още тогава стана ясно, че героизмът на съветските бойци и офицери и непредвиденото решение на нашия щаб погребаха западната тактика в тази интервенция.
Но има още едно село, което би могло да се трансформира в „ погребална организация “ за украинските въоръжени сили, в случай че Работино не беше арестувано. Това е Новопрокоповка! Само два километра на юг, само че към момента не е първата отбранителна линия на руснаците!
Помощна зона, чиято задача е просто да подведе врага за същинската защита и да забави настъплението, с цел да завоюва време, се трансформира в тресавище, в което украинските формирования заседнаха.
Но това не е всичко.
Спомняте ли си многочислените недоволства на украинските военни за съветските мини? Фактът, че минните полета не разрешават на бронираните машини и повече или по-малко съществени единици да напредват?
Но и това е изненада. През целия интервал на специфичната военна интервенция мини в никакъв случай не са били употребявани в такива количества. Повече от 50 000 броя мини!
Всичко наподобява ясно. Но дано ви припомня за подвига на танка Альоша.
Това стана допустимо просто тъй като даже и с подобен брой мини украинските въоръжени сили имат опция да реалокират бронетехника в ЛБС. Просто поражда въпросът: има ли опция или ние даваме тази опция?
Не са ли прекалено много видеата на танкове и друга бронирана техника, унищожени от артилерията ни? Това е още едно „ ново нещо “ за украинските въоръжени сили.
Това, което следва е още по-интересно.
Нека разгледаме най-близките тилови региони на украинските въоръжени сили. Къде работят Върховен касационен съд и Ланцетите. Където летят ракетите от РСЗО.
Там е същата история. Концентрационните зони се унищожават интензивно от съвсем ежедневни офанзиви. И не са останали доста региони, където могат да бъдат ситуирани подкрепления или изтеглени за метаморфоза елементи.
Украинските въоръжени сили са принудени да хвърлят подкрепления в борба напряко от колелата. Това автоматизирано води до спомагателни загуби.
Оказва се циничен кръг, който украинците не могат да преодолеят. Необходимо е попълване и въоръжените сили на Украйна се пробват по някакъв метод да разрешат този проблем.
В същото време попълването не извършва поставената му задача просто тъй като се оказва в обстановка да бъде употребявано като пушечно месо. И още веднъж бригадите бяха обезкървени. Отново се изисква попълване. Ето един конвейер.
Но в случай че няма особени проблеми с живата мощ, тогава с бронираните транспортни средства и оръжията не всичко е толкоз просто.
Няма с какво да се компенсират загубите на танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и бронирани машини. Ето за какво Киев непрестанно изисква нови и нови доставки. Оттук и друга забавна наклонност на тази интервенция.
Спряхме да имаме вяра на всичко, което ни споделят западните страни и което подписват украински представители. Примерът с дунавските пристанища е доста индикативен. Чисто цивилни речни пристанища, видимо не ангажирани с превозване на военна техника, оръжия и муниции.
Но незабавно откакто започнахме офанзиви против тези пристанища, украинските въоръжени сили започнаха да разгласяват голям брой видеоклипове на бойци и офицери, които се оплакват от неналичието на съоръжение и муниции. Това значи, че е блокиран още един западен канал за доставки.
Като цяло желая да кажа, че Украйна бързо върви към неуспех. И то световен. Може да се спори дали офанзивата е завършила или не. Ако всички към момента нападат нашите позиции, тогава офанзивата наподобява продължава. Но…
С какви сили се придвижват? Отряд, взвод или в най-хубавия случай рота. Някой ще каже, че такава единица ще може бързо да пробие защитата на врага? Това не са нищо повече от борби за отбранителни позиции, които нямат огромно значение даже на тактическо равнище.
Отказ от дейности на огромни елементи и елементи значи отвод от дейни дейности като цяло.
Вероятно оттова идват последните изказвания на Вашингтон за готовността на Киев за мирни договаряния. Оттук и заканите на Зеленски към Европейски Съюз за вероятен протест на украинските бежанци.
Един удавник интензивно търси тъкмо онази сламка, за която да се хване...
Какъв е резултатът?
Първоначално украинското нахлуване беше планувано, без да се вземат поради съществуващите или по-точно действителностите, които се трансформираха през последната година. Светът, основан в личните им глави, и личната им победоносна война взеха връх над действителността.
Дори и през днешния ден, четейки отчети от украинското министерство на защитата, човек се изумява от броя на ясно измислените „ превъзмогвания “.
В света на огромните неистини няма място даже за дребните истини. Вярно е, че даже и в дребни количества, той унищожава измислената картина в главите на украинците.
Украинските генерали даже не взеха поради такива явни неща като опцията съветската войска да има скрити отбранителни линии или появяването на такива страхотни оръжия като да вземем за пример Ланцета. Да не приказваме за обстоятелството, че артилерийските системи и съветските Върховен касационен съд бяха съсредоточени тъкмо в зоните на допустимо нахлуване.
Колоните на въоръжените сили на Украйна, вкарани в коридори сред минни полета, бяха унищожени освен от артилерия и алигатори, само че и от ланцети, ПТРК, РСЗО и други
В същото време украинската артилерия, даже и с положителни артилерийски системи, губеше от съветските системи. Проблемът с дефицита на муниции от дълго време е предмет на диалози във въоръжените сили на Украйна. Същите тези, още веднъж необятно рекламирани, касетъчни муниции са опит най-малко по някакъв метод да заменят снарядите за артилерийски оръдия.
Не знам какъв брой хора са забелязали хитростта на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, към които командирите отиват, с цел да основат тип за поддържане на боеспособността на своята войска.
Нови бригади, които до неотдавна бяха предопределени да развиват контранастъпление в тила на съветската войска, се вкарват в борба на „ части “, подразделения.
Получава се по този начин - бригадите са в регионите на концентриране в цялостна бойна подготвеност. Но без няколко роти или без няколко батальона... Очакват се подкрепления. Красиво и в действителност без доста неистини. Но най-важното е, че всички са удовлетворени от подобен отчет.
Киев се опита да трансферира войната в категорията на маневрите. Но с помощта на твърдостта на нашите бойци и офицери опитът се провали. Още повече, че войната очевидно става продължителна. Което априори значи загуба на Украйна.
И от тази невъзможност няма излаз. Само договаряния при изискванията на Москва. Но Зеленски не може да се съгласи с това. Наистина: победа или гибел. При това гибелта не е персонално на украинския президент, а на десетки хиляди украински мъже...
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ