Алфред Нобел: Човекът зад наградата
Вече повече от 100 години, Нобеловите награди означават най-големите човешки достижения в разнообразни области, от литература до просвета. Всички сме чували и за Нобеловата премия за мир, която се дава „ на индивида, съдействал най-вече за мира сред нациите и премахването на въоръжените сили “, както гласи наследството на Алфред Нобел.
Но произхода на Нобеловите награди, както и животът на Алфред Нобел, описват една друга история, опетнена от гибелта на хиляди хора.
Алфред Бернхард Нобел е роден през 1833г в Стокхолм, Швеция. Баща му, Имануел Нобел, бил откривател и инженер, който през целия си живот изпитвал финансови усложнения. Принуден да разгласи фалит, Имануел напуснал Швеция и почнал работа в Санкт Петербург, Русия, където впечатлил царя с едно от изобретенията си – подводни мини за отбиване на морска офанзива.
Най-после постигнал триумф, Имануел повикал жена си и осемте си деца в Санкт Петербург. Синовете му получили обучение, а Алфред научил няколко езика и доста му се отдавали химията, поезията и естествените науки.
Понеже бащата не одобрявал интереса на Алфред към поезията, той го изпратил зад границата да учи химия и инженерство. В Париж, Нобел се срещнал с италианския химик Асканио Собреро, който през 1847г изобретил нитроглицерина – течният експлозив, комбиниращ глицерин с азотна и сярна киселина.
Иновация от покруса
Макар нитроглицеринът да се считал за прекомерно рисков, с цел да има някакво практическо приложение, семейство Нобел – което към този момент имало няколко много печеливши бизнеса в Русия и Швеция – траяло да преглежда капацитета му за комерсиална и индустриална приложимост.
Опитите им обаче водят до покруса: През 1864г, Емил, по-малкият брат на Алфред, както и няколко други индивида са убити при детонация в една от фабриките им в Швеция. Инцидентът въодушевил Алфред да открие метод да направи нитроглицерина по-безопасен. Успехът обаче не пристигнал елементарно. Ранните му опити включвали основаването на примес от нитроглицерин и барут, умъртвила десетки души при няколко ужасяващи детонации.
Най-накрая, през 1867г, Алфред Нобел разкрил, че когато нитроглицерина се смеси с диатомит, резултатът е постоянна примес, която може да се оформя в къси пръчки, които пък да се употребяват от миньорските компании за разтрошаване на скални маси. Нобел патентовал своето откритие с името „ динамит “, от гръцката дума „ dunamis “ (сила).
Изобретяването на динамита трансформира изцяло миньорската и строителната промишленост. Железопътните компании към този момент можели безвредно да разрушават път през планините. В резултат на това, Нобел – който в следствие записва 355 патента за множеството си изобретения – станал извънредно богат.
Търговец на гибел
Динамитът, несъмнено, имал и други приложения. Не минало доста време, преди военните да стартират да го употребяват. По време на испано-американската война били употребявани оръдия с динамит. Макар да бил прочут като пацифист, не е ясно дали Нобел е одобрявал това приложение на динамита.
Открил обаче какво мислели другите за изобретението му, когато през 1888г умрял брат му Лудвиг. Поради журналистическа неточност, вместо на Лудвиг, бил публикуван некролог на Алфред, в който той бил посочен като индивидът, спечелил милиони от гибелта на другите. Един френски вестник даже написал „ Le marchand de la mort est mort “, в превод „ Търговецът на гибел е мъртъв. “ Некрологът описал Нобел като човек, „ който забогатял от това, че е разкрил метод да убива повече хора и по-бързо от преди. “
Нобел бил покъртен от прочетеното и решил да направи нещо, с цел да не бъде запомнен като откривател на оръжие за всеобщо изтребване. Една година преди да почине през 1896г, той написал последното си наследство. В него завещал по-голямата част от собствеността и парите си за учредяването на пет Нобелови награди.
Последната воля на Алфред Нобел обаче била посрещната с голяма опозиция. Неговите родственици, които въобще не знаели за това му желание, били шокирани. Шведското кралско семейство го осъдило за това, че не бил родолюбец, тъй като съгласно тях такава премия трябвало да се дава единствено на шведи. Служителите и подчинените му били възмутени от големите административни и организационни разноски за сходно начинание, които съгласно тях Нобел не бил взел поради, когато писал наследството си.
Но концепцията получила и доста поддръжници. Пет години след гибелта на Нобел, неговото предпочитание се сбъднало и били раздадени първите Нобелови награди в Швеция и Норвегия.
Ето и още няколко забавни обстоятелството за Нобеловите награди:
Паричното заплащане е друго всяка година
Всяка година, фондацията Нобел взема решение какъв брой огромна да е паричната премия за всеки нобелов лауреат. За 2012г, наградата е бил към $1.1 милиона. Точната сума варира, само че постоянно се връчва и орден от 24 карата чисто злато с тегло 175г, който коства към $10 000.
Какви са условията за Нобелова премия?
Колкото и да ви се желае, не можете сами да се предлагате за Нобелова премия – някой различен би трябвало да ви номинира. Трябва да сте живи по време на номинацията, а даже да сте номинирани, надали в миналото ще разберете за това, в случай че не спечелите.
Всяка година има повече от 200 номинирани, които се свеждат до към 5 от специфичен комитет. Имената на първичните номинирани, както и на финалистите, се държат в загадка 50 години, като защитна мярка против лобирането на номинираните.
Нобеловата премия за стопанска система механически не е нобелова
В наследството си, Афред Нобел описал единствено пет награди – за физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. От 1969г насам обаче се присъжда и шеста премия. През 1968г, по случай 300-годишнината си, Шведската централна банка финансира нова премия за стопанска система.
Ганди в никакъв случай не е печелил Нобелова премия за мир
От 1937г до гибелта си, Махатма Ганди е номиниран пет пъти за Нобелова премия. Последната му номинация е единствено няколко седмици преди да бъде погубен през януари 1948г. Дотогава, Нобеловият комитет в никакъв случай не бил присъждал премия посмъртно, въпреки това да се разрешавало при изключителни условия.
Комитетът обаче решил, че Ганди не бил оставил наследници или организация, които да получат премията и парите. Не му я присъдили посмъртно, само че с цел да почетат приноса на Ганди, решили да не я присъждат и на различен. 50 години по-късно, Нобеловият комитет показва съжалението си, че в никакъв случай не е присъдил премията на Ганди.
Бившата брачна половинка на Айнщайн получила парите от Нобеловата му премия
Бракът на Алберт Айнщайн и Милева Марич бил проблематичен още през цялото време. Като обещаващ академик, Милева изоставила науката след сватбата им през 1903г и се посветила на развъждането на двамата им сина. През 1914г, Айнщайн напуснал фамилията си и се преместил в Берлин, а Милева и момчетата останали в Швейцария.
Две години-по-рано, Айнщайн почнал връзка с братовчедка си Елза и скоро към този момент притискал Милева за бракоразвод. След 5 години договаряния, те най-сетне се разбрали. Айнщайн не се съмнявал в своите гении и заречен парите от бъдещата му Нобелова премия да бъдат импортирани във фонд за синовете му, а Милева да може да тегли лихвата. Милева приела и когато Айнщайн спечелил Нобелова премия за физика през 1922г, парите били трансферирани на някогашната му жена.
