Новите бабички във Facebook - умни и лидери на обществено мнение
Вече по традиция огромните малките екрани ни сервират в ежедневното си осведомително меню ястие с някоя машинация. Дали ще е безочлив телефонен лъжец, дали ще е измамник-работодател, дали някакъв различен тип лъжец – гарнитурата е друга, само че усетът е еднакъв.
Тази седмица обаче има лека смяна във усета – пристигна ред на хора, претендиращи да са интелигентни, да се заловен на кофти въдица. Става въпрос за така наречен случай " Александър Николов ". Измамата става факт посредством Фейсбук, като въпросният господин Николов е успявал най-често да ужили жертвите си, прибирайки им пари за самолетни билети. " Г-н Николов " е построил цяла подправена идентичност в обществената мрежа и посредством нея е печелил доверие, с цел да прави измами. Предполага се, че зад профила " Александър Николов " стои човек, чието име е Спас Василев, само че от ГДБОП към момента не са удостоверили това.
Обясненията на някои от жертвите са потресаващи – " дадох си данните на кредитната карта, тъй като с Александър Николов имахме 97 общи другари във Фейсбук, в това число водачи на публичното мнение, сътрудници публицисти ". И няма по какъв начин да не създадем прилика, че към този момент се родиха бабички във виртуалното пространство, подготвени за доене от Facebook-измамници.
Социалните мрежи от дълго време станаха нещо доста рисково. И главната причина е, че там рядко можеш да общуваш в цялостна мяра – по този начин, както е планувала природата. Да общуваш с всички сетива – със зрение, само че и със слух, посредством езика на тялото. Защото да различиш лъжата единствено от написан текст е доста по-трудно, в сравнение с в случай че си приказваш лице в лице с някого – без връзката да минава през какъвто и да е информативен канал, в това число без видео.
Много хора обаче, освен това претендиращи да са на по-високо равнище, въобще не го осъзнават. Щом си другар на мой другар във Фейсбук, значи всичко е наред. Всъщност какъв брой от нас познават персонално всички хора в листата си с „ другари “ в обществената мрежа? Колко от тях сте виждали онлайн? С какъв брой от тях сте си говорили? На какъв брой от тях сте помагали или те на вас?
Много от " водачите на публично мнение " са ужасно дейни в обществените мрежи. Те непрестанно разгласяват, изясняват, разясняват, поучават - ах, обичаната им част. А голяма маса " другари " ги " следва " във виртуалния свят и често-често " (х)рупа ли (х)рупа ". И най-после – ау, но за какво стана по този начин?
Стана, тъй като Фейсбук не ни е трапезарията у дома, само че го одобряваме за такава – както и всички сходни обществени мрежи. Стана, тъй като тези обществени мрежи ни карат да не си употребяваме мозъка. Те улесняват и се стремят да ни дават всичко бързо, елементарно, смляно, готово за консумация - даже когато не е в наша изгода в дълготраен аспект, когато би трябвало да е по-сложно, с цел да е в последна сметка безвредно. А когато прекарваш толкоз време в среда, в която болшинството работи по един метод, ти почваш да ставаш схватлив към такова държание. И диктуваш данните от кредитната си карта на човек, който в действителност не си виждал в никакъв случай през живота си!
Далеч съм от мисълта, че хората ще се трансформират и ще почнат да внимават повече. Ако ставаше по този начин, нямаше цялостното развиване на човечеството да е такова – сякаш еволюираме, с концепцията да ни бъде по-лесно, само че в действителност става все по-сложно, тъй като еволюцията на тази планета допуска издигане на едни за сметка на други. Или казано по-простичко – печелят по-силните и по-приспособимите. Но е хубаво умните, красивите, интелигентните и водачите на публичното мнение да се замислят, когато унищожават с подигравка от високия си фундамент в някоя обществена мрежа по-простичките и незнаещите. Поне малко и от време на време. Защото в морето постоянно има по-голяма риба а.к.а някой Александър Тодоров.
Автор: Ивайло Ачев
Тази седмица обаче има лека смяна във усета – пристигна ред на хора, претендиращи да са интелигентни, да се заловен на кофти въдица. Става въпрос за така наречен случай " Александър Николов ". Измамата става факт посредством Фейсбук, като въпросният господин Николов е успявал най-често да ужили жертвите си, прибирайки им пари за самолетни билети. " Г-н Николов " е построил цяла подправена идентичност в обществената мрежа и посредством нея е печелил доверие, с цел да прави измами. Предполага се, че зад профила " Александър Николов " стои човек, чието име е Спас Василев, само че от ГДБОП към момента не са удостоверили това.
Обясненията на някои от жертвите са потресаващи – " дадох си данните на кредитната карта, тъй като с Александър Николов имахме 97 общи другари във Фейсбук, в това число водачи на публичното мнение, сътрудници публицисти ". И няма по какъв начин да не създадем прилика, че към този момент се родиха бабички във виртуалното пространство, подготвени за доене от Facebook-измамници.
Социалните мрежи от дълго време станаха нещо доста рисково. И главната причина е, че там рядко можеш да общуваш в цялостна мяра – по този начин, както е планувала природата. Да общуваш с всички сетива – със зрение, само че и със слух, посредством езика на тялото. Защото да различиш лъжата единствено от написан текст е доста по-трудно, в сравнение с в случай че си приказваш лице в лице с някого – без връзката да минава през какъвто и да е информативен канал, в това число без видео.
Много хора обаче, освен това претендиращи да са на по-високо равнище, въобще не го осъзнават. Щом си другар на мой другар във Фейсбук, значи всичко е наред. Всъщност какъв брой от нас познават персонално всички хора в листата си с „ другари “ в обществената мрежа? Колко от тях сте виждали онлайн? С какъв брой от тях сте си говорили? На какъв брой от тях сте помагали или те на вас?
Много от " водачите на публично мнение " са ужасно дейни в обществените мрежи. Те непрестанно разгласяват, изясняват, разясняват, поучават - ах, обичаната им част. А голяма маса " другари " ги " следва " във виртуалния свят и често-често " (х)рупа ли (х)рупа ". И най-после – ау, но за какво стана по този начин?
Стана, тъй като Фейсбук не ни е трапезарията у дома, само че го одобряваме за такава – както и всички сходни обществени мрежи. Стана, тъй като тези обществени мрежи ни карат да не си употребяваме мозъка. Те улесняват и се стремят да ни дават всичко бързо, елементарно, смляно, готово за консумация - даже когато не е в наша изгода в дълготраен аспект, когато би трябвало да е по-сложно, с цел да е в последна сметка безвредно. А когато прекарваш толкоз време в среда, в която болшинството работи по един метод, ти почваш да ставаш схватлив към такова държание. И диктуваш данните от кредитната си карта на човек, който в действителност не си виждал в никакъв случай през живота си!
Далеч съм от мисълта, че хората ще се трансформират и ще почнат да внимават повече. Ако ставаше по този начин, нямаше цялостното развиване на човечеството да е такова – сякаш еволюираме, с концепцията да ни бъде по-лесно, само че в действителност става все по-сложно, тъй като еволюцията на тази планета допуска издигане на едни за сметка на други. Или казано по-простичко – печелят по-силните и по-приспособимите. Но е хубаво умните, красивите, интелигентните и водачите на публичното мнение да се замислят, когато унищожават с подигравка от високия си фундамент в някоя обществена мрежа по-простичките и незнаещите. Поне малко и от време на време. Защото в морето постоянно има по-голяма риба а.к.а някой Александър Тодоров.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ