Руслан Трад: Децата в Близкия изток нямат детство
Вече не помня от къде познавам Руслан Трад, само че съм уверена, че животът ми направи подарък като ме срещна с този човек. Наполовина сириец, на половина българин Руслан живее два живота и като се изключи че е цивилен деен у нас, от години списва блога Intidar – единствената медиа, в която можете да откриете настояща и достоверна информация за протичащото се в Близкия Изток. Преди година той ми подари дребна брошура – „ Монолози от Газа ”, която остана в купчината с книги. Онзи ден още веднъж попаднах на изданието и не съумях да се откъсна от историите, разказани от деца. Запитах се – по какъв начин наподобява детството измежду войната? За какво мечтаят децата? Какви са опциите им? Някои от въпросите ми откриха отговори в диалог с Руслан, а други – в няколко представени фрагмента от дребната брошура, които може да прочетете по-долу.
Знаеш ли, предходната вечер като се зачетох в книжката, си зададох въпроса – какъв брой години към този момент продължава спорът в Газа и какъв брой генерации деца са го претърпяли?
Хубаво е, че ти е направило усещане. Защо споделям това? За мнозина спорът в Газа е нещо обикновено – част от живота. Както това да отидеш на работа заран и да се върнеш вечерта. Ако попиташ някой историк, той би ти споделил, че през 1967 година Израел окупира Ивицата Газа, която преди този момент е в ръцете на Египет - след 1948 година и тогавашната война с Израел. Но в случай че попиташ някой гражданин на Газа, той не би могъл да каже нищо друго, с изключение на, че войната е метод на живот откогато е роден и не помни различен живот.
Какво се случва в Газа към днешна дата? Има ли дейни военни дейности? Какви са жертвите?
За феновете пред екрана войната в Газа нормално значи последната израелска интервенция над Ивицата Газа - от края на 2012 година, както и военната интервенция от 2009 година. Главната причина за това е, че тези интервенции бяха излъчени по малкия екран, а в края на 2012 година израелското военно министерство даже поддържаше предаване онлайн от офанзивите. Няма да разясня какъв брой аморално е това, само че ще кажа нещо друго. Факт е, че в Газа войната продължава непрестанно. Реално няма прекъсване на огъня от двете страни, защото всеки ден и всяка седмица има произшествия - в последно време с ударени риболовен лодки. Жертвите са десетки и броят им се усилва непрекъснато - просто ние не научаваме за това.
Има един страховит откъс в книжката „ …децата на Палестина се раждат старци ”. Този спор доста ни припомня война в Грозни, където сякаш децата се раждаха с оръжия и се учеха да убиват от дребни, при чеченците имаше страхотна експанзия, по този начин ли е с децата на Газа? Има ли случай на принуждение, осъществено от дете?
Знаеш ли, неотдавна гледах доста мощен документален филм за войната в Сирия. Журналистът си беше сложил за цел да снима един ден на снайперисти от сирийската опозиция и попита един от тях на какъв брой е бил, когато е умъртвил за първи път. Момчето отговори " На 16 ". Натъжих се. Защото за следващ път ми беше потвърдено, че децата в Близкия изток нямат обикновено детство. Децата в Газа израстват с автомати или около автомати. Бомбите унищожават къщите им, а дребното играчки, с които разполагат, бързо биват забравяни под руините. На напред във времето излизат тъгата и бързото съзряване. Децата в Газа нямат време да бъдат млади. Заради войната и ужасната действителност те са принудени да научат по-бързо по какъв начин се борави с автомат, в сравнение с с кукли. Не ми се има вяра, че деца правят принуждение, само че против тях несъмнено има непрекъснато упражнявано психическо и физическо малтретиране. В такива условия бързо можеш да изгубиш детството си, с цел да искаш да станеш боец.
Имаш ли някаква информация за стратегии по психическа помощ за деца?
Да, най-много от страна на Организация на обединените нации и доброволци. Лошото е, че доста постоянно помощите не стигат до Газа, защото има обсада над Ивицата от години насам – всичко се ревизира, а постоянно и стопира. Често приказвам с другари от Газа, които удостоверяват, че има огромна потребност от експерти, които да беседват освен с децата, само че и с възрастните, претърпели потрес от някоя военна интервенция. Най-вече се разчита на доброволци. За страдание здания на Организация на обединените нации също стават жертви на въздушни удари и това стопира цели стратегии.
Бил ли си там? Какво ли е небето над Газа, небето, което децата виждат всеки ден?
За страдание не съм бил в Газа, само че подкрепям непрекъсната преписка с другари. Проблем за моето отиване е и едното ми поданство – сирийското. Израел управлява границите към палестинските територии, а сирийски жители не се позволяват.
Много желая да видя небето над Газа. Струва ми се, че то е едно от дребното оптимистични неща, за които децата и възрастните стават заран. Смятам, че наподобява на тези крайбрежия, които съм виждал в Сирия и Ливан - чисти, съвсем недокоснати, спокойни. На такива места човек може да размишлява. За страдание небето над Газа постоянно е раздирано от самолети.
Разкажи ми за „ Монолози от Газа ”?
Международната културна самодейност, озаглавена „ Монолози от Газа ”, е подета от палестинската театрална натрупа „ Ищар ” в името на пробив в блокадата на Ивицата Газа. В България тя беше осъществена от Форум за арабска просвета и извършена в Националния замък на децата в София. Преводите са направени също от Форум за арабска просвета. Просто един ден с преводача от арабски и член на Форума, Мая Ценова, седнахме и обсъдихме концепцията, с която тя ни срещна.
Залата беше цялостна, което приказва, че има интерес към сходна активност. " Монолозите на Газа " бяха показани по едно и също време на 17 октомври 2010 година в над 50 града по целия свят. Година по-късно, на 7 юни 2011 монолозите бяха показани за повторно, в Столична библиотека.
Из „ Монолози от Газа ”
„ Нашето бъдеще в Газа се държи на косъм. Като задремал вулкан, който може да се разсъни всеки миг. Или все едно сме на битка на транспортен съд в бурно море без капитан – движи се ту наляво, ту надясно и никой не знае накъде ще обърне.
Чувам, че на други места детството е нещо свещено, децата си живеят живота, без проблеми и без боязън. А децата на Газа са забравени, останали са отвън кадър. Те най-силно усещат неправдата, тъй като обществото се отнася към тях сякаш не са деца. Когато реши, ги счита за възрастни, когато изиска, ги прави още веднъж дребни. ”
Ясмин (р. 1996)
„ В Газа най-вече обичам парка „ Барселона ”. Ходех там по три пъти в седмицата. Цял ден прекарвах на люлките, в игри и смях с приятелките си. Но през войната окупацията го срина и разора. Отидох да видя мястото и се разплаках. Припомних си къде съм играла, къде бяха люлките, и нашите смехове с приятелките ми...
Искам да стана юрист, с цел да пазя онеправданите. В империя Газа има единствено такива… ”
Уиам (р.1996)
„ Уча в учебно заведение „ Римал ”, до Паспортната работа, която беше ударена първа! Когато си отидох у дома и пуснах тв приемника, видях, че всички здания към нашето учебно заведение са разрушени. Имаше починали, подредени един до различен. Видях учебното заведение, само че не видях себе си по малкия екран – и популярност Богу! Господи, нека в никакъв случай да не пристигна ден да се появя по малкия екран – тъй като от нея не идва нищо друго с изключение на гибел. ”
Хиба (р.1995)
„ Преди войната бях дете... Но след войната открих, че към този момент не съм дете и че Газа се разграничава от всички други места по света – в нея няма деца. ”
Махмуд (р.1994)
„ Газа е аероплан, който е претрупан с хора и лети към незнайното. Не каца нито в парадайса, нито в пъкъла. Кога ще кацне – един Господ знае. А може и хората да си останат по този начин да висят за цялостен живот, даже два пъти колкото са моите години.
Всички дни тук си наподобяват като две капки вода, няма нищо ново... С едно и също лягаме и ставаме. Най-простото е, че очакванията и фантазиите са мъчно осъществими в Газа. Особено в случай че са като моята фантазия, а тя е да стана артистка – да пея, да играя, да изсвирвам. В Газа единствената мелодия е мелодията на гибелта и танцът върху раните... ”
Амани (р. 1992)
Знаеш ли, предходната вечер като се зачетох в книжката, си зададох въпроса – какъв брой години към този момент продължава спорът в Газа и какъв брой генерации деца са го претърпяли?
Хубаво е, че ти е направило усещане. Защо споделям това? За мнозина спорът в Газа е нещо обикновено – част от живота. Както това да отидеш на работа заран и да се върнеш вечерта. Ако попиташ някой историк, той би ти споделил, че през 1967 година Израел окупира Ивицата Газа, която преди този момент е в ръцете на Египет - след 1948 година и тогавашната война с Израел. Но в случай че попиташ някой гражданин на Газа, той не би могъл да каже нищо друго, с изключение на, че войната е метод на живот откогато е роден и не помни различен живот.
Какво се случва в Газа към днешна дата? Има ли дейни военни дейности? Какви са жертвите?
За феновете пред екрана войната в Газа нормално значи последната израелска интервенция над Ивицата Газа - от края на 2012 година, както и военната интервенция от 2009 година. Главната причина за това е, че тези интервенции бяха излъчени по малкия екран, а в края на 2012 година израелското военно министерство даже поддържаше предаване онлайн от офанзивите. Няма да разясня какъв брой аморално е това, само че ще кажа нещо друго. Факт е, че в Газа войната продължава непрестанно. Реално няма прекъсване на огъня от двете страни, защото всеки ден и всяка седмица има произшествия - в последно време с ударени риболовен лодки. Жертвите са десетки и броят им се усилва непрекъснато - просто ние не научаваме за това.
Има един страховит откъс в книжката „ …децата на Палестина се раждат старци ”. Този спор доста ни припомня война в Грозни, където сякаш децата се раждаха с оръжия и се учеха да убиват от дребни, при чеченците имаше страхотна експанзия, по този начин ли е с децата на Газа? Има ли случай на принуждение, осъществено от дете?
Знаеш ли, неотдавна гледах доста мощен документален филм за войната в Сирия. Журналистът си беше сложил за цел да снима един ден на снайперисти от сирийската опозиция и попита един от тях на какъв брой е бил, когато е умъртвил за първи път. Момчето отговори " На 16 ". Натъжих се. Защото за следващ път ми беше потвърдено, че децата в Близкия изток нямат обикновено детство. Децата в Газа израстват с автомати или около автомати. Бомбите унищожават къщите им, а дребното играчки, с които разполагат, бързо биват забравяни под руините. На напред във времето излизат тъгата и бързото съзряване. Децата в Газа нямат време да бъдат млади. Заради войната и ужасната действителност те са принудени да научат по-бързо по какъв начин се борави с автомат, в сравнение с с кукли. Не ми се има вяра, че деца правят принуждение, само че против тях несъмнено има непрекъснато упражнявано психическо и физическо малтретиране. В такива условия бързо можеш да изгубиш детството си, с цел да искаш да станеш боец.
Имаш ли някаква информация за стратегии по психическа помощ за деца?
Да, най-много от страна на Организация на обединените нации и доброволци. Лошото е, че доста постоянно помощите не стигат до Газа, защото има обсада над Ивицата от години насам – всичко се ревизира, а постоянно и стопира. Често приказвам с другари от Газа, които удостоверяват, че има огромна потребност от експерти, които да беседват освен с децата, само че и с възрастните, претърпели потрес от някоя военна интервенция. Най-вече се разчита на доброволци. За страдание здания на Организация на обединените нации също стават жертви на въздушни удари и това стопира цели стратегии.
Бил ли си там? Какво ли е небето над Газа, небето, което децата виждат всеки ден?
За страдание не съм бил в Газа, само че подкрепям непрекъсната преписка с другари. Проблем за моето отиване е и едното ми поданство – сирийското. Израел управлява границите към палестинските територии, а сирийски жители не се позволяват.
Много желая да видя небето над Газа. Струва ми се, че то е едно от дребното оптимистични неща, за които децата и възрастните стават заран. Смятам, че наподобява на тези крайбрежия, които съм виждал в Сирия и Ливан - чисти, съвсем недокоснати, спокойни. На такива места човек може да размишлява. За страдание небето над Газа постоянно е раздирано от самолети.
Разкажи ми за „ Монолози от Газа ”?
Международната културна самодейност, озаглавена „ Монолози от Газа ”, е подета от палестинската театрална натрупа „ Ищар ” в името на пробив в блокадата на Ивицата Газа. В България тя беше осъществена от Форум за арабска просвета и извършена в Националния замък на децата в София. Преводите са направени също от Форум за арабска просвета. Просто един ден с преводача от арабски и член на Форума, Мая Ценова, седнахме и обсъдихме концепцията, с която тя ни срещна.
Залата беше цялостна, което приказва, че има интерес към сходна активност. " Монолозите на Газа " бяха показани по едно и също време на 17 октомври 2010 година в над 50 града по целия свят. Година по-късно, на 7 юни 2011 монолозите бяха показани за повторно, в Столична библиотека.
Из „ Монолози от Газа ”
„ Нашето бъдеще в Газа се държи на косъм. Като задремал вулкан, който може да се разсъни всеки миг. Или все едно сме на битка на транспортен съд в бурно море без капитан – движи се ту наляво, ту надясно и никой не знае накъде ще обърне.
Чувам, че на други места детството е нещо свещено, децата си живеят живота, без проблеми и без боязън. А децата на Газа са забравени, останали са отвън кадър. Те най-силно усещат неправдата, тъй като обществото се отнася към тях сякаш не са деца. Когато реши, ги счита за възрастни, когато изиска, ги прави още веднъж дребни. ”
Ясмин (р. 1996)
„ В Газа най-вече обичам парка „ Барселона ”. Ходех там по три пъти в седмицата. Цял ден прекарвах на люлките, в игри и смях с приятелките си. Но през войната окупацията го срина и разора. Отидох да видя мястото и се разплаках. Припомних си къде съм играла, къде бяха люлките, и нашите смехове с приятелките ми...
Искам да стана юрист, с цел да пазя онеправданите. В империя Газа има единствено такива… ”
Уиам (р.1996)
„ Уча в учебно заведение „ Римал ”, до Паспортната работа, която беше ударена първа! Когато си отидох у дома и пуснах тв приемника, видях, че всички здания към нашето учебно заведение са разрушени. Имаше починали, подредени един до различен. Видях учебното заведение, само че не видях себе си по малкия екран – и популярност Богу! Господи, нека в никакъв случай да не пристигна ден да се появя по малкия екран – тъй като от нея не идва нищо друго с изключение на гибел. ”
Хиба (р.1995)
„ Преди войната бях дете... Но след войната открих, че към този момент не съм дете и че Газа се разграничава от всички други места по света – в нея няма деца. ”
Махмуд (р.1994)
„ Газа е аероплан, който е претрупан с хора и лети към незнайното. Не каца нито в парадайса, нито в пъкъла. Кога ще кацне – един Господ знае. А може и хората да си останат по този начин да висят за цялостен живот, даже два пъти колкото са моите години.
Всички дни тук си наподобяват като две капки вода, няма нищо ново... С едно и също лягаме и ставаме. Най-простото е, че очакванията и фантазиите са мъчно осъществими в Газа. Особено в случай че са като моята фантазия, а тя е да стана артистка – да пея, да играя, да изсвирвам. В Газа единствената мелодия е мелодията на гибелта и танцът върху раните... ”
Амани (р. 1992)
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ