100 дни война в Украйна: Русия се е концентрирала върху Донбас, а Украйна чака от Запада оръжия
Вече изминаха 100 дни от началото на войната в Украйна. Руската войска, която нахлу в прилежащата страна на 24 февруари, в този момент се е концентрирала върху завладяването на промишления източен район Донбас, до момента в който украинското държавно управление чака от Запада оръжия, които се надява да наклонят салдото в интерес на неговите сили.
Идеята в Кремъл евентуално е била така наречен специфична военна интервенция да завърши за броени дни, с бърза победа и евентуално със промяна на властта в Киев. Вместо това обаче съветските войски бяха посрещнати от една предизвестена от западните сили отпред със Съединени американски щати и подготвена за пердах украинска войска.
След като бяха спрени северно от столицата Киев, съветските сили започнаха " втората фаза " от " спецоперацията ", съсредоточавайки се върху завладяването на Донецка и Луганска област на изток, т. е. върху цялостното " освобождение " на провъзгласените от сепаратистите в Източна Украйна така наречен Донецка и Луганска национална република. Сега " горещата точка " е Северодонецк, който дружно със своя град близнак Лисичанск, на другия бряг на река Северски Донец, са последните региони в Луганска област, на които Русия и подкрепяните от нея бунтовници към момента не са поставили ръка. Вчера губернаторът на източния украински район Сергий Гайдай сподели, 80 % от площта на Северодонецк е окупирана от " врага " и по улиците се водят яростни боеве. Той добави, че съветските сили " унищожават всичко " в Луганска област.
Руската войска и сепаратистите се пробват да напреднат към основните градове Краматорск и Славянск в Донецка област, сподели също през вчерашния ден губернаторът на украинския район Павло Кириленко. Той означи, че " фронтовете при Лиман (Донецка област) и Изюм (Харковска област) са главните посоки, в които врагът се пробва да напредне (от север), с цел да завладее " тези два основни града.
Краматорск, на по-малко от 80 километра западно от Северодонецк, де факто е административен център на частта от Донецка област, която остава под украински надзор, откакто районната столица Донецк беше превзета през 2014 година от подкрепяните от Русия сепаратисти.
Днес генералният щаб на украинските въоръжени сили съобщи, че борбата за Северодонецк не е завършила, като сраженията в центъра на града не престават. В сводката се твърди за несполучливи съветски настъпления по места, само че се признава за муден прогрес на нашествeниците в региона на Славянск.
На юг, съветските елементи, нахлули откъм анексирания от страната през 2014 година украински полуостров Крим, реализираха повече триумфи, превземайки елементи от Херсонска и Запорожка област и на процедура установявайки сухопътен кулоар сред Крим и Донбас - една от несъмнените цели на " спецоперацията ". Херсон и Мариупол си остават единствените огромни украински градове, завладяни от съветската войска (съответно през март и май).
Вчера украинските управляващи оповестиха за един погубен и няколко ранени цивилни в Николаев, на към 130 километра североизточно от Одеса - най-голямото украинско пристанище на Черно море. Русия не е обявявала категорично, че желае да превземe едномилионния град, учреден през 1794 година от съветската императрица Екатерина Велика. Стратегическото пристанище е подложено на обсада от съветските военноморски сили и има терзания, че съветската войска може да се насочи към Одеса при удобно развиване на бойните дейности.
Въпреки че не бяха декларирани категорично като цели на нашествието, контролът върху Южна Украйна и отрязването на страната от достъп до море наподобяват явна упоритост на Русия. Руският президент Владимир Путин нееднократно е определял Украйна като изкуствено основана страна, а черноморското ѝ крайбрежие съгласно съветски геополитически планове е част от Новорусия (земите в днешна Южна Украйна, присъединени към Руската империя през 18-и век). При това излазът на " топлите морета " още преди епохи е бил една от главните геополитически цели на Руската империя.
Русия възнамерява да завладее цяла Южна Украйна и да сътвори сухопътна връзка с Приднестровието, сподели прочее през април върховен съветски боен. Генерал-майор Рустам Минекаев, заместник-командващ Централния боен окръг на Руската федерация, съобщи това на фона на мистериозни гърмежи в молдовския сепаратистки район, които провокираха опасения от замесване във войната на тази дребна някогашна руска република сред Румъния и Украйна, ръководена от прозападно държавно управление с европейски упоритости, само че където Москва резервира съществено въздействие и има мощна проруска съпротива. Оттогава обстановката към Приднестровието наподобява обаче се поуспокои, въпреки в самата Молдова да е с напрежение - през последните дни бе подложен под домакински арест някогашният проруски президент Игор Додон и бе признат закон, забраняващ излъчването на съветски новинарски стратегии по радиото и малкия екран.
Вчера президентът на Украйна Володимир Зеленски сподели, че Русия управлява към една пета от територията на страната му, т. е. близо 125 хиляди квадратни километра. За съпоставяне, преди нашествието на 24 февруари, отвън властта на Киев бяха 43 хиляди квадратни километра - Крим и към една трета от Донбас, отбелязва Франс прес.
Сега на изток се води война на безсилие. Украинската войска се бори за време, пробвайки се да удържи превъзхождащите ги съветски сили на източния фронт, до момента в който дойдат обещаните от Запада оръжия, които да ѝ обезпечат мощта, от която тя обезверено се нуждае, отбелязва Ройтерс.
В сряда президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разгласи нов пакет оръжейни доставки за Украйна на обща стойност 700 милиона $. Помощта включва високоточни, бързоподвижни артилерийски ракетни системи, които могат да поразяват с точност цели на до 80 километра.
Има значими цели, които украинските сили не могат да доближат със настоящето си въоръжение, по тази причина ракетните системи за залпов огън HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) ще трансформират доста обстановката на бойното поле в югоизточната част на Украйна, където е концентрирано главното нахлуване на съветските войски, отбелязва Ройтерс.
В същото време, на фона на опасенията от ескалацията на спора поради западните доставки на съвременни оръжия, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън и други представители на администрацията на Байдън споделиха, че са получили уверения от украинските управляващи отпред с президента Зеленски, че модерните ракетни системи няма да бъдат употребявани за нанасяне на удари по съветска територия. " Украйна води отбранителна война и не възнамерява да употребява (HIMARS), с цел да нападна обекти в Русия ", съобщи през днешния ден Михайло Подоляк, консултант на украинския държавен глава.
Украйна ще получи първоначално четири системи HIMARS, като ще са нужни три седмици образование за потреблението им, сподели в сряда американският заместник-министър на защитата по политическите въпроси Колин Кал. Това значи, че съветските сили евентуално ще форсират своята атака в Донбас, в опит да завладяват района, до момента в който украинската войска към момента има по-малък потенциал.
Те обаче напредват постепенно, съгласно западен представител в региона на защитата - единствено с 500-1000 метра дневно, при планувани десетки километри, отбелязва Ройтерс.
Редица други западни страни също към този момент доставят Украйна с оръжия. Според западни анализатори обаче тези доставки са закъснели, като е бил пропуснат моментът след прекъсването на нашествието северно от Киев, когато съветската войска, с прекомерно разтеглени снабдителни линии, е отстъпвала преди шест седмици, отбелязва Ройтерс. След това съветските сили се прегрупираха и концентрираха огромна огнева мощност на много по-тесен фронт в Донбас.
Ако Украйна продължи да получава поредно оръжията, които желае, тя " евентуално може да спре " съветското нахлуване по всички браншове от фронта, споделя Олександър Мусиенко от украинския Център за военни и правни проучвания. Според този специалист това " би основало условия за контраатаки " до август или септември.
Британското военно разузнаване съобщи през днешния ден, че Русия не е постигнала нито една от своите първични стратегически цели, а точно - да превземе столицата Киев и другите центрове на властта в Украйна. В същото време то призна за тактически триумфи на съветските сили в Донбас. Русия към този момент управлява над 90 % от Луганска област, регистрира английското военно разузнаване в постоянната си дневна сводка, оповестена от министерството на защитата, и предвижда, че тя евентуално ще превземе напълно източния украински район до две седмици.
По всичко наподобява, че Русия няма планове да се изтегли от украинските територии, които към този момент е превзела - нещо, за което загатва и историческата процедура. Представители на украинските управляващи показаха опасения, че по кримски сюжет може да бъдат проведени референдуми за анексиране на Херсонска и Запорожка област, даже още идващия месец.
Преговорите сред Украйна и Русия от няколко седмици са в " мъртва точка ". Нито една от двете страни не демонстрира податливост да отстъпи пред другата. Това обрича дипломатическите старания на крах, най-малко на този стадий, и покачва още повече залога на военните дейности, от които ще зависят обстановката на терен и изходните позиции в бъдещите мирни договаряния.
На последно място, само че не и по значимост, идва равносметката за човешките загуби. Над 6 милиона индивида, най-вече дами и деца, избягаха за 100 дни от Украйна, която бе с население от към 41 милиона души преди началото на съветската инвазия. Бяха убити хиляди цивилни. Точният им брой не е прочут, само че представители на украинските управляващи приказват за над 21 хиляди мъртви единствено в Мариупол - сринатия при съветски обстрел пристанищен град на Азовско море. Според кмета на Северодонецк Олександър Стриук там са починали към 1500 индивида.
Украинският общоприет щаб сподели през днешния ден, че за 100 дни война са били убити близо 31 хиляди съветски военни - данни, които не може да бъдат доказани по самостоятелен път. Русия обаче при всички положения е понесла тежки загуби, както призна при започване на април представителят на Кремъл Дмитрий Песков, без да уточни съответни цифри.
Украинските въоръжени сили прочее също не са изключително словоохотливи за дадените от тях жертви. На 15 април президентът Володимир Зеленски загатна за до 3 хиляди убити украински бойци, а през вчерашния ден сподели, че Украйна губи сред 60 и 100 военни дневно.
Идеята в Кремъл евентуално е била така наречен специфична военна интервенция да завърши за броени дни, с бърза победа и евентуално със промяна на властта в Киев. Вместо това обаче съветските войски бяха посрещнати от една предизвестена от западните сили отпред със Съединени американски щати и подготвена за пердах украинска войска.
След като бяха спрени северно от столицата Киев, съветските сили започнаха " втората фаза " от " спецоперацията ", съсредоточавайки се върху завладяването на Донецка и Луганска област на изток, т. е. върху цялостното " освобождение " на провъзгласените от сепаратистите в Източна Украйна така наречен Донецка и Луганска национална република. Сега " горещата точка " е Северодонецк, който дружно със своя град близнак Лисичанск, на другия бряг на река Северски Донец, са последните региони в Луганска област, на които Русия и подкрепяните от нея бунтовници към момента не са поставили ръка. Вчера губернаторът на източния украински район Сергий Гайдай сподели, 80 % от площта на Северодонецк е окупирана от " врага " и по улиците се водят яростни боеве. Той добави, че съветските сили " унищожават всичко " в Луганска област.
Руската войска и сепаратистите се пробват да напреднат към основните градове Краматорск и Славянск в Донецка област, сподели също през вчерашния ден губернаторът на украинския район Павло Кириленко. Той означи, че " фронтовете при Лиман (Донецка област) и Изюм (Харковска област) са главните посоки, в които врагът се пробва да напредне (от север), с цел да завладее " тези два основни града.
Краматорск, на по-малко от 80 километра западно от Северодонецк, де факто е административен център на частта от Донецка област, която остава под украински надзор, откакто районната столица Донецк беше превзета през 2014 година от подкрепяните от Русия сепаратисти.
Днес генералният щаб на украинските въоръжени сили съобщи, че борбата за Северодонецк не е завършила, като сраженията в центъра на града не престават. В сводката се твърди за несполучливи съветски настъпления по места, само че се признава за муден прогрес на нашествeниците в региона на Славянск.
На юг, съветските елементи, нахлули откъм анексирания от страната през 2014 година украински полуостров Крим, реализираха повече триумфи, превземайки елементи от Херсонска и Запорожка област и на процедура установявайки сухопътен кулоар сред Крим и Донбас - една от несъмнените цели на " спецоперацията ". Херсон и Мариупол си остават единствените огромни украински градове, завладяни от съветската войска (съответно през март и май).
Вчера украинските управляващи оповестиха за един погубен и няколко ранени цивилни в Николаев, на към 130 километра североизточно от Одеса - най-голямото украинско пристанище на Черно море. Русия не е обявявала категорично, че желае да превземe едномилионния град, учреден през 1794 година от съветската императрица Екатерина Велика. Стратегическото пристанище е подложено на обсада от съветските военноморски сили и има терзания, че съветската войска може да се насочи към Одеса при удобно развиване на бойните дейности.
Въпреки че не бяха декларирани категорично като цели на нашествието, контролът върху Южна Украйна и отрязването на страната от достъп до море наподобяват явна упоритост на Русия. Руският президент Владимир Путин нееднократно е определял Украйна като изкуствено основана страна, а черноморското ѝ крайбрежие съгласно съветски геополитически планове е част от Новорусия (земите в днешна Южна Украйна, присъединени към Руската империя през 18-и век). При това излазът на " топлите морета " още преди епохи е бил една от главните геополитически цели на Руската империя.
Русия възнамерява да завладее цяла Южна Украйна и да сътвори сухопътна връзка с Приднестровието, сподели прочее през април върховен съветски боен. Генерал-майор Рустам Минекаев, заместник-командващ Централния боен окръг на Руската федерация, съобщи това на фона на мистериозни гърмежи в молдовския сепаратистки район, които провокираха опасения от замесване във войната на тази дребна някогашна руска република сред Румъния и Украйна, ръководена от прозападно държавно управление с европейски упоритости, само че където Москва резервира съществено въздействие и има мощна проруска съпротива. Оттогава обстановката към Приднестровието наподобява обаче се поуспокои, въпреки в самата Молдова да е с напрежение - през последните дни бе подложен под домакински арест някогашният проруски президент Игор Додон и бе признат закон, забраняващ излъчването на съветски новинарски стратегии по радиото и малкия екран.
Вчера президентът на Украйна Володимир Зеленски сподели, че Русия управлява към една пета от територията на страната му, т. е. близо 125 хиляди квадратни километра. За съпоставяне, преди нашествието на 24 февруари, отвън властта на Киев бяха 43 хиляди квадратни километра - Крим и към една трета от Донбас, отбелязва Франс прес.
Сега на изток се води война на безсилие. Украинската войска се бори за време, пробвайки се да удържи превъзхождащите ги съветски сили на източния фронт, до момента в който дойдат обещаните от Запада оръжия, които да ѝ обезпечат мощта, от която тя обезверено се нуждае, отбелязва Ройтерс.
В сряда президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разгласи нов пакет оръжейни доставки за Украйна на обща стойност 700 милиона $. Помощта включва високоточни, бързоподвижни артилерийски ракетни системи, които могат да поразяват с точност цели на до 80 километра.
Има значими цели, които украинските сили не могат да доближат със настоящето си въоръжение, по тази причина ракетните системи за залпов огън HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) ще трансформират доста обстановката на бойното поле в югоизточната част на Украйна, където е концентрирано главното нахлуване на съветските войски, отбелязва Ройтерс.
В същото време, на фона на опасенията от ескалацията на спора поради западните доставки на съвременни оръжия, държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън и други представители на администрацията на Байдън споделиха, че са получили уверения от украинските управляващи отпред с президента Зеленски, че модерните ракетни системи няма да бъдат употребявани за нанасяне на удари по съветска територия. " Украйна води отбранителна война и не възнамерява да употребява (HIMARS), с цел да нападна обекти в Русия ", съобщи през днешния ден Михайло Подоляк, консултант на украинския държавен глава.
Украйна ще получи първоначално четири системи HIMARS, като ще са нужни три седмици образование за потреблението им, сподели в сряда американският заместник-министър на защитата по политическите въпроси Колин Кал. Това значи, че съветските сили евентуално ще форсират своята атака в Донбас, в опит да завладяват района, до момента в който украинската войска към момента има по-малък потенциал.
Те обаче напредват постепенно, съгласно западен представител в региона на защитата - единствено с 500-1000 метра дневно, при планувани десетки километри, отбелязва Ройтерс.
Редица други западни страни също към този момент доставят Украйна с оръжия. Според западни анализатори обаче тези доставки са закъснели, като е бил пропуснат моментът след прекъсването на нашествието северно от Киев, когато съветската войска, с прекомерно разтеглени снабдителни линии, е отстъпвала преди шест седмици, отбелязва Ройтерс. След това съветските сили се прегрупираха и концентрираха огромна огнева мощност на много по-тесен фронт в Донбас.
Ако Украйна продължи да получава поредно оръжията, които желае, тя " евентуално може да спре " съветското нахлуване по всички браншове от фронта, споделя Олександър Мусиенко от украинския Център за военни и правни проучвания. Според този специалист това " би основало условия за контраатаки " до август или септември.
Британското военно разузнаване съобщи през днешния ден, че Русия не е постигнала нито една от своите първични стратегически цели, а точно - да превземе столицата Киев и другите центрове на властта в Украйна. В същото време то призна за тактически триумфи на съветските сили в Донбас. Русия към този момент управлява над 90 % от Луганска област, регистрира английското военно разузнаване в постоянната си дневна сводка, оповестена от министерството на защитата, и предвижда, че тя евентуално ще превземе напълно източния украински район до две седмици.
По всичко наподобява, че Русия няма планове да се изтегли от украинските територии, които към този момент е превзела - нещо, за което загатва и историческата процедура. Представители на украинските управляващи показаха опасения, че по кримски сюжет може да бъдат проведени референдуми за анексиране на Херсонска и Запорожка област, даже още идващия месец.
Преговорите сред Украйна и Русия от няколко седмици са в " мъртва точка ". Нито една от двете страни не демонстрира податливост да отстъпи пред другата. Това обрича дипломатическите старания на крах, най-малко на този стадий, и покачва още повече залога на военните дейности, от които ще зависят обстановката на терен и изходните позиции в бъдещите мирни договаряния.
На последно място, само че не и по значимост, идва равносметката за човешките загуби. Над 6 милиона индивида, най-вече дами и деца, избягаха за 100 дни от Украйна, която бе с население от към 41 милиона души преди началото на съветската инвазия. Бяха убити хиляди цивилни. Точният им брой не е прочут, само че представители на украинските управляващи приказват за над 21 хиляди мъртви единствено в Мариупол - сринатия при съветски обстрел пристанищен град на Азовско море. Според кмета на Северодонецк Олександър Стриук там са починали към 1500 индивида.
Украинският общоприет щаб сподели през днешния ден, че за 100 дни война са били убити близо 31 хиляди съветски военни - данни, които не може да бъдат доказани по самостоятелен път. Русия обаче при всички положения е понесла тежки загуби, както призна при започване на април представителят на Кремъл Дмитрий Песков, без да уточни съответни цифри.
Украинските въоръжени сили прочее също не са изключително словоохотливи за дадените от тях жертви. На 15 април президентът Володимир Зеленски загатна за до 3 хиляди убити украински бойци, а през вчерашния ден сподели, че Украйна губи сред 60 и 100 военни дневно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ