Вече единадесети сезон в началото на предаването си позволявам да

Вече единадесети сезон при започване на предаването си разрешавам да ви приказвам доста непосредствено. Идеята на " Коментара на водещия " не е да ви споделя какво да мислите, а да насоча вниманието ви към тематика или проблем, който считам за значим за цялото ни общество.

Защото, аз и моите сътрудници от bTV, на първо място сме част от това общество с всички компликации, наслади, сполуки и несполуки, през които прекосяваме дружно като жители на България. Не съм си и помислял дали няма да разсърдя някого. Това е и повода години наред някои да не идват в " 120 минути ", а други намерено да не харесват работата ни и да ни заливат с кафява тиня в опит да ни дискредитират. Но предаването е неизменима част от bTV през последното десетилетие и за мен това е повече от работа. Това е наш втори дом.

Вярата в Бог е нещо доста по-голямо от политическите пристрастености

Като споделям " дом ", желая да ви споделя какво научих за публицистиката през последните 20 години . Това е работа за хора с доста висока степен на непоносимост към несправедливостта. Повечето публицисти, които познавам, освен в малкия екран, а и в радиото, изданията са положителни, скромни и доста чувствителни хора. Те се раздават и са подготвени да рискуват доста, без да желаят нищо в подмяна. Тези, които желаят, не са публицисти, само че постоянно не го знаят. Вие обаче го знаете. Вие постоянно го знаете...

Това е специалност, която обичаш, даже когато си мислиш, че мразиш.

Като публицист моят главен човешки блян е бил обвързван с искреността. Имало е моменти, когато хиляди хора са били или не са били съгласни с мен. Някои от вас ми споделят, когато се срещнем на улицата - " Защо не попита това?! " или " Защо попита това?! ". Винаги ви чувам деликатно, тъй като в последна сметка, всички ние работим за вас.

Никога не наричайте България - „ тая страна “, тъй като това е нашият дом

Журналистиката като " четвърта власт ". Да, тя е такава, само че единствено там, където останалите три управляващи работят без значение една от друга. Особено правосъдната власт, която би трябвало да даде следствието от нашата работа. Когато тя не работи - става още по-трудно, само че тук идва ролята на натиска - от цялото общество. Защото не би трябвало да забравяме, че един публицист не е прокурор, не е и арбитър.

Но не очаквайте да окайвам публицистиката. Защото като се замислите, ние знаем кой какъв е, с кого е обвързван, с какво е злоупотребил точно поради работата на професионални публицисти, а не тъй като някой вещател ни го е споделил. Българските публицисти са тук - в малкия екран, в радиото, в изданията. И в доста от тях вътрешният огън не е спирал да гори.

Всяка неделя сядам тук с ясната визия каква е отговорността към трибуната и към труда на моите сътрудници. Защото те са тези, които вършат една медия сполучлива. Да съм измежду тях за мен постоянно е било привилегия. 

Започна предизборната акция за следващите избори, този път локални. И в тези избори ще взе участие мой някогашен сътрудник, както стана обичайно в последните години - кандидати-журналисти и телевизионни водещи е имало доста в последните години - някои сполучливи, някои не.

Но това е техен избор. От публицист - ставаш претендент. Един от многото.

От ''Мила, реформо, не мога да те позная!'', до ''Мила, реформо, въобще не си мръднала''!

Не съм коментирал тяхното решение, няма да го направя и в този момент, тъй като не би било почтено - всички претенденти ще са равнопоставени в идващите четири седмици тук. Дано забележим почтена акция, доколкото българската действителност го разрешава. Защото всички се уморихме от калташките борби в българската политика. Но за разлика от политиците, публицистите работят за всички, а освен за своите гласоподаватели.

В умозаключение - публицистиката и политиката вървят в противоположни писти. Нека нито един политик да не не помни, че в случай че той се явява на избори един път на няколко години, един публицист се явява на избори за доверието на хората всеки ден. И от време на време те са в пъти повече от гласоподавателите на една или друга партия или на няколко партии взети дружно. И този избор се повтаря още веднъж и още веднъж - не всяка седмица, не всяка неделя, а всеки един ден в скенера, какъвто е малкия екран.

На този скенер ясно се вижда кой какъв е. И това е нещо доста по-голямо от каквито и да било избори. Защото те идват и си отиват. Така стоят нещата в политиката. Журналистиката, в случай че можеш да я понесеш, може да e и за цялостен живот.