Вече е ясно - посоката е към вдигане на лихвите

" Вече е ясно - посоката е към повдигане на лихвите по заемите. Но това, че процентът по ипотечните заеми от 2.5 ще стане 3 или 3.5 надали ще трогне толкоз доста кредитоискателите. Просто лихвата, която е " субсидирана " (при три пъти по-висока инфлация), ще стане малко по-малко субсидирана ". Това разяснява особено за " БАНКЕРЪ " финансистът Емил Хърсев. 

" Приказките за повишаване на лихвените равнища вървят най-малко от 6 месеца. Но нищо не се случваше у нас. Европейската централна банка също не бърза с рестриктивната политика. Така че нашият кредитополучател печели и ще продължава да печели, само че по-малко ", изясни Хърсев.

Този коментар той направи във връзка взетото значимо решение на Българска народна банка преди седмица. Както „ БАНКЕРЪ ” писа Българската национална банка предприе дейности за изстудяване на рекордно повишения пазар на жилищно кредитиране в България. Централната банка реши 

да усили размера на т.нар антицикличен буфер,  

който комерсиалните банки би трябвало да заделят, когато отпускат заеми с по-голям риск, към които се отнасят и жилищните, до 1.5% от януари 2023 година. До в този момент той беше 1%.

Търговските банкери отхвърлят да разясняват решението на Българска народна банка. От една страна, ожесточената конкурентна битка ги прави потайни, а от друга изчакват по-голяма икономическа предсказуемост след евентуалния завършек на пандемията. Ако се съди по изражението им - не им е прелестно. 

Така въпросът ни: " До каква степен повишеният финансов буфер ще се отрази на пазара и кой ще понесе следствията - банките за сметка на вътрешните си запаси или клиентите - през по-скъпи заеми? " остана без отговор. Очевидно е, че рискът ще бъде споделен, различен е въпросът в какво съответствие ще стане това. Правилата за кредитиране и без друго не са доста ларж, изключително при фирменото финансиране.

Други някогашни банкери обаче не са съгласни с Хърсев. 

На първо време е допустимо да забележим, че банките ще стартират да изискват повече във връзка с обезпечението на заемите, които отпускат на своите клиенти и да оферират по-дълъг интервал на погасяването им за по-поносими вноски. Не се чака повишение на лихвите по новотпуснатите заеми, както и за заемите, които към този момент се изплащат. Това беше първият коментар на ръководителят на Българския конгрес на бизнес водачите Левон Хампарцумян върху новата рестрикция, наложена от Българска народна банка.

Случващото се е задействане на инструмент от арсенала на Българска народна банка за да се ограничи опцията за формиране балон в кредитирането. Това е меко предизвестие и благоразумна мярка, която няма да окаже директно въздействие върху процеса на кредитиране, счита Левон Хампарцумян.

Зад решението на Централната банка прозират опасенията от прекалено разгръщане на ипотечното кредитиране. Банкерите не са единомислещи има ли мотив за терзания, по тази причина дано цифрите да приказват.

2021-а е следващата рекордна година за ипотечното кредитиране в България, в която новоизтеглените ипотечни заеми приближават 5 милиарда лв. - сума, която в никакъв случай не е била отпускана в границите на година досега.

В края на 2021 г. 

лихвите по жилищните ипотечни заеми са в границите на 2.3% – 2.8%,  

което още веднъж е връх за най-ниски лихви на българския ипотечен пазар.

Въпреки двете талази на Коронавирус пандемията, доста браншове в стопанската система продължиха да работят добре и заетите в тях интензивно се включиха на пазара на недвижими парцели и ипотечно кредитиране и образуваха растеж към 17% по отношение на 2020 година.

Средният размер на заемите се повиши единствено с към 5% и доближи 121 000 лв., макар растежа на цените на парцелите и повишеното търсене на по-големи и по-скъпи жилища. Този дребен растеж на междинния размер се дължи на по-голямото самоучастие, което огромна част от клиентите избират да дадат поради високата инфлация и таксите, които банките вкараха за свръхналичности по сметките на физически и юридически лица.

Процентът на финансиране, желан от клиентите, остава сред 70% и 80% от цената на парцела, като има повишаване на интереса към финансиране сред 80 и 90%, най-много при купувачите на новопостроени жилища. Прогнозите на анализаторите са за добра 2022 година, в която евентуално размерът на този пазар ще означи нов връх.

Очакваме 2022 година да резервира лихвените равнища от 2021 година и при ипотечните, и при потребителските заеми, като по-добри предложения ще виждаме в обособени промоционални интервали на банките през годината, показват от Кредит център. И предвиждат, че

растежът на пазара на ипотеки   ще бъде към 10%,  

макар високата база на 2021 година, главно заради продължаващия огромен интерес към покупка на жилища в огромните градове на страната.

Въпреки растежа на цените на парцелите в огромните градове, ползата за покупка ще се резервира, като главен мотор ще са спестяванията на популацията (депозитите надвишават 61 милиарда лева) и положителните лихви по ипотечните заеми.

Освен големите спестявания и ниските лихви по заемите, ипотечният пазар разцъфтява и заради психологическия резултат на инфлацията. Тя поражда действителна амортизация на парите оставени на депозит, само че и внася спомагателна прелест на имотната договорка. Въпреки, че банкерите добре знаят, че капиталов парцел от инфлация не пази, той, при равни други условия, е краткотрайно леговище на парите и то много несъмнено.

„ Но хората да не си мислят, че купувайки жилище, ще се оправят с инфлацията, по този начин или другояче част от парите ще бъдат изядени “, споделя Хампарцумян.

Ако високите стойности на инфлация се задържат по-дълго време е допустимо централните банки да покачат своите съществени лихви, което да се отрази и на крайния клиент. Но съгласно банкери този сюжети за малко евентуален. 

Хампарцумян е на мнение, че „ в случай че пазарът позакъса “, матуритетът по заемите може да се удължи – в случай че са били 25 години, ще станат 30 години, допълвайки, че в Швейцария да вземем за пример има ипотеки, които доближават до 100 години.