Вече беше 18,15 часът и Калина чакаше Найден на детската

Вече беше 18,15 часът и Калина чакаше Найден на детската площадка с кенче студена безалкохолна бира. Когато влезе преди час в магазинчето да я купи, завари по какъв начин шефът обясняваше за утринната преживелица с нея на една съседка от отсрещния блок на карето.

-         А! Ето те, кажи, кажи на госпожа Черкезова какво стана, че не е довидяла, пък се интересува… – с очакване я подхвана Ивайло (шеф на магазина) – Ти най-добре ще си обясниш, нали? – насърчително помоли с взор.

Толкова ѝ беше неприятно че се е разчуло, толкоз да не ѝ се влизаше в пояснения, че чак мълчеше, а в главата ѝ се вихреха най-кратките вероятни отговори.

Госпожа Черкезова - приятна остаряла дама с аристократично държание - я гледаше прочувствено, очевидно разследване на късия роман преди появяването ѝ.

-         Милото дете – с трогателен и леко трептящ глас остарялата госпожа постави ръка на едното рамо на Калина. – Какви хора има! Как по този начин ще кара колата си толкоз бързо този дето е от през вчерашния ден тук! Та ние сме съседи с правила и образование! – гласът на мадам Черкезова се извиси в корав фалцет.

-         Всичко е добре, щом свършва добре –лепна най-широката си усмивка Калина. Леко отмести ръката на остарялата жена от рамото си. – Той, мъжът де…,  откровено ми се извини и доста апелирам да не разясняваме повече, всичко е завършило! – с кенчето в ръка младата жена излезе за секунди от магазинчето с набрано възмущение в душата, поради разискването, мненията, безмълвните погледи, които се забиваха в гърба ѝ, поради гадния старт на деня, поради идната среща и просто, тъй като искаше да избяга….

    Тичащ като малко пате към татко си, Нико знаеше, че баща му ще го хване и ще го подмятна във въздуха няколко пъти, след това гушкане, целувки и смях. Така и стана, Найден го премяташе и гъделичкаше, а дребният пискаше щастливо.

-         Любовче? – таткото прегърна жена си, без да пуска дребния на земята и целуна и двамата по ред. – Оха, бирата е още студена, благополучие след работа! – Найден се стовари на пейката, издърпа езичето на бирената кутийка и жадно отпи няколко огромни глътки едновременно.

-         Как мина понеделника? – сякаш с усмивка, само че с накокошинена топка под лъжичката, попита Калина. – Дойдоха ли тези коли дето за ремонта…?

-         О да, шефът беше гневен! От основния офис отложиха идването на частите, а трябваше…. – гласът на Найден остана като декор, тя чуваше обяснението фиксирала фигурата на Асен, който идваше към тях с плик цялостен с нещо.

Гледаше го по какъв начин върви постепенно, решително, като че ли изморено и скришом поглеждаше ту нея, ту Найден, станал наясно, че той е мъжът, на който ще се извинява.

-         …мдамм, аха, аха… -  Калина участваше в разговора с мъжа си, разсеяно, само че пък той не видя, тъй като в действителност имаше потребност да показа отминалото напрежение.

   Найден сниши звук и забави диалект. Двете дейности – диалогът с жена си и учуденият му взор се смесиха. Непознатият за него Асен вървеше право към тях двамата, спря се подавайки ръка за запознанство.

-         Здравейте, споделям се Асен, ваш комшия съм от няколко дни, в действителност наемател на жилището на третия етаж вляво, във вашия вход – приветливо и притеснително ухилен, Асен продължаваше да стиска ръката на Найден като че ли искаше да каже още нещо, но е мисълта му внезапно е свършила.

-         А…, ок, не съм ви виждал, ами…, да, добре, прави ми удоволствие, Найден – и продължи здрависването също ухилен и в очакване да чуе мотива за запознанство дали е единствено това. – Извинявайте, в случай че се държа необичайно, само че рядко се случва нов човек във входа да пристигна да се срещнем – с къс откровен смях и завършено здрависване Найден погледна Калина и постави ръката си върху рамената ѝ.

-         Да, да, по този начин е, само че пък дано разчупя остарелия модел, да почерпя по мотива и да прибавя едно опрощение към газираното, което взех да се чукнем за наздраве.

   Асен бръкна в плика, извади три “Крадци на ябълки ”, отвори ги с отварачка закачена на ключодържателя си и ги подаде в ръцете им. Найден в това време погледна Калина, погледна и Асен, през главата му прелетя мисъл, която незабавно се появи на устата му:

-         Любов, запознай се с Асен, хубаво е, когато има хора на нашата възраст, пък и пред блока, с който е прелестно след бачкане да се видиш на по един, два “крадеца ” – Найден отстъпи обратно, алегорично давайки място на жена си да протегне ръка.

   Калина потегли с жест да се среща с Асен, което единствено по себе си беше изцяло автоматизирано, само че той прекъсна неловката обстановка:

-         Всъщност ние се познаваме, извинението, за което загатнах, е обвързвано с нея, с Калина – като я уточни с взор, младият мъж потърси и Никола да види къде е - и с дребния – тона му беше сериозен, а погледът учеше всяка гримаса на лицето на Найден.

Найден присви очи, след това ги ококори, след това с гримаса сподели, че нищо не схваща, подвигна плещи, погледът му се концентрира в Калина:

-         Любов, какво е станало, нека нямам мотив за ядове…

-         Не, Калина няма виновност за нищо, аз съм тук с цел да обясня. – Асен седна на пейката до Найден и сериозно към себе си изясни всичко, дори допълнително.

Калина гледаше и двамата мъже. Приятното възприятие да следи в профил с облекчение развръзката, която я мъчеше през целия ден, се изсипваше обилно върху нея.

-         И това е…, скърбя доста и желаех да отпусна душа, като кажа какво стана. Не да чуете от съседите, пък и Калина да се тормози да показа – и Асен протегна шишето си към тях двамата за наздраве..

„ Има единствено едно същинско благосъстояние, и то е общуването сред хората. ”

Антоан дьо Сент- Екзюпери