Ето кой е бил най-добрия приятел на човека преди кучето
Вдревен гроб в днешна северозападна Аржентина човек е бил заровен с кучешки приятел - само че съгласно ново проучване този другар не е бил куче.
(Във видеото може да научите повече за: Лисица съумя да открадне телефона на горски спасител)
В погребението е открит скелетът на животно, което в миналото може би се е конкурирало с кучетата за човешка любов - лисица.
Хората и кучетата имат дълга история. Връзката сред двата типа е на десетки хиляди години. Въпреки това нов разбор на доказателства от заравяне в Патагон, датиращо отпреди към 1500 години, загатва за сходна тясна връзка сред ловец-събирач в южната част на Южна Америка и огромния липсващ тип лисица Dusicyon avus.
Foxes were once humans' best friends, study says
— CTV News (@CTVNews)
" Първоначално археолозите откриват съвсем цялостния скелет на D. avus, заровен дружно с човешки в северна Патагония през 1991 година По костите не е имало следи от пострадвания, тъй че лисицата не е била изядена " , споделя доктор Офели Лебрасюр, откривател от изследователската мрежа Wellcome Trust Palaeogenomics and Bio-Archaeology Research Network в Училището по археология към Оксфордския университет в Обединеното кралство.
Задълбоченият разбор на антична ДНК и радиовъглеродното датиране удостоверяват типа и възрастта на лисицата, а проучването на колагена в останките на лисицата разкрива, че тя се е хранила със същата храна като тази група хора. Заедно с разположението на скелета в гроба, диетата на животното подсказва, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домакински любим, оповестяват учените в сряда в списание Royal Society Open Science.
Откритието се прибавя към възходящия брой доказателства от погребения на други континенти, които демонстрират, че обособени лисици са били опитомявани от хората и са имали обща връзка, учредена на другарството.
Лисицата и обществото на ловците-събирачи
D.avus е живял от плейстоценската ера (преди към 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е липсващ преди към 500 години. Бил е с размерите на актуалната немска овчарка, само че надалеч по-малко наедрял, с тегло до 33 фунта (15 кг).
" Като цяло Dusicyon avus се храни с месоядна храна " , споделя Лебрасер, който управлява изследването дружно с доктор Синтия Абона, откривател от Националния съвет за научни и механически проучвания на Аржентина.
Но когато учените изследват скелета на лисицата от погребението, те откриват, че диетата ѝ е по-малко месоядна от предстоящото и повече наподобява на диетата на хората.
" Това допуска, че или общността я е хранила, или тя е била към общността и се е хранила с кухненските боклуци. Tова би подсказало, че има по-близка връзка и интеграция на канида в обществото " , споделя Лебрасер.
" Представата за лисиците като домашни любимци в Южна Америка съответствува с данните от други погребения на лисици в Европа и Азия " , споделя доктор Аурора Грандал-д'Англаде, палеобиолог от Университета да Коруня в Испания.
Грандал-д'Англаде. която не е взела участие в новото проучване, преди този момент е описала гробове от бронзовата ера на Иберийския полуостров, които включват десетки кучета и четири лисици, заровени дружно с хора. Изследователите откриват, че лисиците са били подредени сходно на кучетата, което допуска, че те също са били спътници на хората.
" Няма причина, заради която лисиците да не могат да бъдат опитомени. Знаем, че хората в доста изцяло разнообразни общества постоянно отглеждат домашни животни (не единствено кучета, само че и да вземем за пример маймуни, птици, влечуги) просто като животни компаньони. Когато се преглеждат в тази светлина, се появяват от ден на ден обекти, в които лисиците наподобява са играли ролята на домашни животни " , споделя Грандал-д'Англаде в имейл до CNN.
Намирането на D.avus в човешки гроб е изненадващо и по друга причина - въпреки че в миналото типът е бил необятно публикуван в южната част на Южна Америка, до момента той не е бил прочут в тази част на Патагония. Ловците-събирачи, които са живели в този район, нормално са се придвижвали в радиус от към 44 благи (70 км), тъй че евентуално са срещали отзивчивата лисица в границите на този радиус, съгласно изследването.
" Лисицата Dusicyon avus би трябвало да е била част от близката местност, с цел да може да се интегрира в общността " , добавя Лебрасер.
Какво разкриват погребенията на лисици за " най-хубавия другар на индивида
Анализът хвърля светлина и върху това какво е довело лисиците до изгубване - или по-скоро какво не е. Една от хипотезите допуска, че лисиците са се кръстосвали с кучетата, които европейските колонизатори са внесли в Южна Америка, и това кръстосване в последна сметка е довело до изгубване на лисиците. Но ДНК на лисиците споделя друга история, оповестяват създателите на проучването.
" Въз основа на това, което успяхме да възстановим, и на техниката, която разработихме в Оксфорд преди няколко години, успяхме да предположим, че хибридизацията сред домашните кучета и Dusicyon avus не би била в положение да докара до плодовито поколение " , сподели Лебрасер.
Все отново е допустимо кучетата да не са изцяло почтени за намаляването на лисиците.
" С сходна на D. avus диета кучетата може да са съдействали за по-бързото изгубване на лисиците, като са ги изпреварили. Кучетата също по този начин може да са пренасяли и предавали заболявания, които са разболявали лисиците " , прибавя Лебрасер.
Включва се още веднъж и Грандал-д'Англад като споделя, че специалистите постоянно изясняват опитомяването на кучетата като нещо, което се е случило, тъй като хората са осъзнали, че могат да употребяват кучетата като ловци или пастири. Но скелетът на D. avus в Каняда Сека и други погребения на лисици подсказват, че не е било належащо животното да бъде потребен служащ, с цел да бъде отглеждано от хората - то е можело просто да бъде другар.
" Разпространението на каниди от разнообразни типове в близки връзки с хората като че ли демонстрира, че по принцип това са били връзки на обвързаност, на приятелство. Фактът, че ги откриваме в толкоз доста разнообразни общества и на разнообразни континенти, демонстрира, че развъждането на животни за приятелство, а освен като работни или месни животни, е наследствена линия на хората " , споделя Грандал-д'Англаде.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Лисица съумя да открадне телефона на горски спасител)
В погребението е открит скелетът на животно, което в миналото може би се е конкурирало с кучетата за човешка любов - лисица.
Хората и кучетата имат дълга история. Връзката сред двата типа е на десетки хиляди години. Въпреки това нов разбор на доказателства от заравяне в Патагон, датиращо отпреди към 1500 години, загатва за сходна тясна връзка сред ловец-събирач в южната част на Южна Америка и огромния липсващ тип лисица Dusicyon avus.
Foxes were once humans' best friends, study says
— CTV News (@CTVNews)
" Първоначално археолозите откриват съвсем цялостния скелет на D. avus, заровен дружно с човешки в северна Патагония през 1991 година По костите не е имало следи от пострадвания, тъй че лисицата не е била изядена " , споделя доктор Офели Лебрасюр, откривател от изследователската мрежа Wellcome Trust Palaeogenomics and Bio-Archaeology Research Network в Училището по археология към Оксфордския университет в Обединеното кралство.
Задълбоченият разбор на антична ДНК и радиовъглеродното датиране удостоверяват типа и възрастта на лисицата, а проучването на колагена в останките на лисицата разкрива, че тя се е хранила със същата храна като тази група хора. Заедно с разположението на скелета в гроба, диетата на животното подсказва, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домакински любим, оповестяват учените в сряда в списание Royal Society Open Science.
Откритието се прибавя към възходящия брой доказателства от погребения на други континенти, които демонстрират, че обособени лисици са били опитомявани от хората и са имали обща връзка, учредена на другарството.
Лисицата и обществото на ловците-събирачи
D.avus е живял от плейстоценската ера (преди към 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е липсващ преди към 500 години. Бил е с размерите на актуалната немска овчарка, само че надалеч по-малко наедрял, с тегло до 33 фунта (15 кг).
" Като цяло Dusicyon avus се храни с месоядна храна " , споделя Лебрасер, който управлява изследването дружно с доктор Синтия Абона, откривател от Националния съвет за научни и механически проучвания на Аржентина.
Но когато учените изследват скелета на лисицата от погребението, те откриват, че диетата ѝ е по-малко месоядна от предстоящото и повече наподобява на диетата на хората.
" Това допуска, че или общността я е хранила, или тя е била към общността и се е хранила с кухненските боклуци. Tова би подсказало, че има по-близка връзка и интеграция на канида в обществото " , споделя Лебрасер.
" Представата за лисиците като домашни любимци в Южна Америка съответствува с данните от други погребения на лисици в Европа и Азия " , споделя доктор Аурора Грандал-д'Англаде, палеобиолог от Университета да Коруня в Испания.
Грандал-д'Англаде. която не е взела участие в новото проучване, преди този момент е описала гробове от бронзовата ера на Иберийския полуостров, които включват десетки кучета и четири лисици, заровени дружно с хора. Изследователите откриват, че лисиците са били подредени сходно на кучетата, което допуска, че те също са били спътници на хората.
" Няма причина, заради която лисиците да не могат да бъдат опитомени. Знаем, че хората в доста изцяло разнообразни общества постоянно отглеждат домашни животни (не единствено кучета, само че и да вземем за пример маймуни, птици, влечуги) просто като животни компаньони. Когато се преглеждат в тази светлина, се появяват от ден на ден обекти, в които лисиците наподобява са играли ролята на домашни животни " , споделя Грандал-д'Англаде в имейл до CNN.
Намирането на D.avus в човешки гроб е изненадващо и по друга причина - въпреки че в миналото типът е бил необятно публикуван в южната част на Южна Америка, до момента той не е бил прочут в тази част на Патагония. Ловците-събирачи, които са живели в този район, нормално са се придвижвали в радиус от към 44 благи (70 км), тъй че евентуално са срещали отзивчивата лисица в границите на този радиус, съгласно изследването.
" Лисицата Dusicyon avus би трябвало да е била част от близката местност, с цел да може да се интегрира в общността " , добавя Лебрасер.
Какво разкриват погребенията на лисици за " най-хубавия другар на индивида
Анализът хвърля светлина и върху това какво е довело лисиците до изгубване - или по-скоро какво не е. Една от хипотезите допуска, че лисиците са се кръстосвали с кучетата, които европейските колонизатори са внесли в Южна Америка, и това кръстосване в последна сметка е довело до изгубване на лисиците. Но ДНК на лисиците споделя друга история, оповестяват създателите на проучването.
" Въз основа на това, което успяхме да възстановим, и на техниката, която разработихме в Оксфорд преди няколко години, успяхме да предположим, че хибридизацията сред домашните кучета и Dusicyon avus не би била в положение да докара до плодовито поколение " , сподели Лебрасер.
Все отново е допустимо кучетата да не са изцяло почтени за намаляването на лисиците.
" С сходна на D. avus диета кучетата може да са съдействали за по-бързото изгубване на лисиците, като са ги изпреварили. Кучетата също по този начин може да са пренасяли и предавали заболявания, които са разболявали лисиците " , прибавя Лебрасер.
Включва се още веднъж и Грандал-д'Англад като споделя, че специалистите постоянно изясняват опитомяването на кучетата като нещо, което се е случило, тъй като хората са осъзнали, че могат да употребяват кучетата като ловци или пастири. Но скелетът на D. avus в Каняда Сека и други погребения на лисици подсказват, че не е било належащо животното да бъде потребен служащ, с цел да бъде отглеждано от хората - то е можело просто да бъде другар.
" Разпространението на каниди от разнообразни типове в близки връзки с хората като че ли демонстрира, че по принцип това са били връзки на обвързаност, на приятелство. Фактът, че ги откриваме в толкоз доста разнообразни общества и на разнообразни континенти, демонстрира, че развъждането на животни за приятелство, а освен като работни или месни животни, е наследствена линия на хората " , споделя Грандал-д'Англаде.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ