Софроний Врачански – на сцената на „Алма Алтер“
Вчера се означиха 208 години от гибелта на националния будител и свещеник Софроний Врачански. Роден в Котел, със светското име Стойко Владиславов, книжовникът става пръв почитател на Паисий Хилендарски като пръв преписва неговата „ История Славянобългарска “. Врачански е създател и на сборника „ Неделник “, който е първата печатна книга на новобългарски език. Делото му като преподавател и литератор въздига българския дух и е разказано в труда „ Житие и страдалчество на грешнаго Софрония “, алманах на който самият той е създател. Заглавието се показва на сцената на спектакъл лаборатория Алма Алтер, от режисьора - Николай Георгиев, а в основната роля влиза незрящия артист Андриян Асенов:
„ Софроний Врачански има доста забавна биография. Още уча облика, уповавам се един ден да съм изцяло подготвен да се превъплътя в неговия облик. Монашеския му живот и творчеството му са доста забавни. Смирението му и кротостта му са доста присъщи, той за това е имал и толкоз мощна връзка с Бог. Голяма отговорност е тази роля. За мен всяка роля е друг път. Например при Дядо Йоцо, който също съм играл пътя в това, което не успяваш да видиш, онази хубост на България, само че въпреки всичко я усещаш. До края на месеца феновете могат да видят и присъединяване ми в „ Красавицата и звяра “, където съм звяра, а при започване на октомври ще бъда в основните функции и в представлението „ Майстора и Маргарита “.
А ето какво споделя и режисьорът, Николай Георгиев за постановката – „ Житие и страдалчество на грешнаго Софрония “, чиято премиера е довечера в Бухово и на 27- ми септември в София:
„ Хората, за разлика от всички други скотски типове имат една особена самостоятелна отлика, друга от родовата специфичност. Човекът има човещина. Ако я има - цялостен е, в случай че я няма - нарушено е равновесието сред неговата физичност и нематериалност. Тя е заложена в неговото създание, само че в случай че той - индивидът не е съумял да я развие и осъзнае, остава сакат, без един крайник. Без нея той е некадърен да страда за другите, тъй като единствено който е познал себе си, може да страда за другите. “Аз, неверният сред хората ” – споделя Софроний. И цялостен живот страда. Ако не за себе си, то най-малко за другите. Софроний е прегърнал концепцията за Бог. Неговият лозунг е: “Бог с нас и ние с него ”. Софроний има доста мощна еднаквост, и персонална, и национална. За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му. За България, българина и българите е подготвен на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува единствено родовия. Живеещ в страдалчество, той е благополучен. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници. Българите го одобряват с обич и любов. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие. Моята горделивост е, че работя за неговия ярък облик. ”
Какво ще разкрие постановката за живота и творчеството на Софроний Врачански и по какъв начин Андриян се превъплащава в тази роля ще научите от звуковия файл.
„ Софроний Врачански има доста забавна биография. Още уча облика, уповавам се един ден да съм изцяло подготвен да се превъплътя в неговия облик. Монашеския му живот и творчеството му са доста забавни. Смирението му и кротостта му са доста присъщи, той за това е имал и толкоз мощна връзка с Бог. Голяма отговорност е тази роля. За мен всяка роля е друг път. Например при Дядо Йоцо, който също съм играл пътя в това, което не успяваш да видиш, онази хубост на България, само че въпреки всичко я усещаш. До края на месеца феновете могат да видят и присъединяване ми в „ Красавицата и звяра “, където съм звяра, а при започване на октомври ще бъда в основните функции и в представлението „ Майстора и Маргарита “.
А ето какво споделя и режисьорът, Николай Георгиев за постановката – „ Житие и страдалчество на грешнаго Софрония “, чиято премиера е довечера в Бухово и на 27- ми септември в София:
„ Хората, за разлика от всички други скотски типове имат една особена самостоятелна отлика, друга от родовата специфичност. Човекът има човещина. Ако я има - цялостен е, в случай че я няма - нарушено е равновесието сред неговата физичност и нематериалност. Тя е заложена в неговото създание, само че в случай че той - индивидът не е съумял да я развие и осъзнае, остава сакат, без един крайник. Без нея той е некадърен да страда за другите, тъй като единствено който е познал себе си, може да страда за другите. “Аз, неверният сред хората ” – споделя Софроний. И цялостен живот страда. Ако не за себе си, то най-малко за другите. Софроний е прегърнал концепцията за Бог. Неговият лозунг е: “Бог с нас и ние с него ”. Софроний има доста мощна еднаквост, и персонална, и национална. За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му. За България, българина и българите е подготвен на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува единствено родовия. Живеещ в страдалчество, той е благополучен. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници. Българите го одобряват с обич и любов. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие. Моята горделивост е, че работя за неговия ярък облик. ”
Какво ще разкрие постановката за живота и творчеството на Софроний Врачански и по какъв начин Андриян се превъплащава в тази роля ще научите от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ