Задължения на порасналите деца към родителите
Възрастните родители от време на време не желаят да са в тежест на своите деца. Те сами се оправят с компликациите на живота.
Защо е належащо да се почитат по-възрастните, какви полезности би трябвало да се внушат на подрастващото потомство и какви са отговорностите на порасналите деца към родителите им?
В Азия към възрастните хора се отнасят с страхопочитание. Там те се смятат за източник на мъдрост и за пазители на фамилното огнище.
Никой даже няма да си намерения за изпращане на възрастните родители в старешки дом.
У нас те мъчно могат да се насладят умерено на старините си.
Нещо повече, борят се до последно, с цел да оказват помощ по всевъзможен метод на децата си, с цел да не се усещат непотребни. Който има опция, оказва помощ финансово на децата, който няма такава опция, поема задължението постоянно да е подготвен да остане с внуците.
Струва ли си, обаче, да упрекваме младежите за отношението им към родителите, когато самите те ги подтикват към подобен модел на държание? Онзи ден съседът ми сподели, че се опасява да не се трансформира в тежест за децата си и че желае да го изпратят в старешки дом.
Вижте още: Мечешките услуги на свекървата вършат живота ни по-труден
Човек, който няма образец за грижливо и деликатно отношение към родителите, не може да го съобщи и на децата си. Всички ние неумишлено усвояваме знанието за това какви връзки би трябвало да се построяват в фамилията, наблюдавайки по-старото потомство.
Така че, освен младежите би трябвало да се научат да бъдат състрадателни, само че и старите хора би трябвало да разрешат на децата да показват щедростта на душите си.
