Възрастен мъж от село, дошъл в Монтана да си купи

Възрастен мъж от село, пристигнал в Монтана да си купи медикаменти, сяда на скамейка в централната градска градина. На това място е решил да дочака часа на своя рейс за връщане. Но не му се седи самичък, търси кого да заприказва. Иска му се нещо да показа, да се изплаче. За какво? „ Как защо “, откликва незабавно старецът.
„ За това, което доживях – село без учебно заведение и къщи без хора. Някога на събора ни пред всяка къща спираха по 3-4 леки коли, тази година – никой. По две агнета съм пекъл за гостите си, а за последния и пилешко не можах да си купя “. Деца нямаш ли? „ О, имам, само че кои деца през днешния ден са на село “, пита той. „ Половината от младите ни хора отпътуваха по чужбина да работят, другите – из огромните градове.

През първите години си идваха за събора и през летните отпуски. Сега единствено някои се връщат, и то през година-две.
Имаме една жена, която млада отпътува за Канада и към този момент 10 години не си е идвала. Чуваме се всеки ден, изяснява майка и, само че не е същото. Там ми се роди внуче, което към този момент върви на учебно заведение, а аз още не съм го виждала… “
Без да желае, индивидът рисува с тъжни думи точна картина на живота в селата на Северозапада. В тях и измежду бял ден не можеш да видиш жив човек, никой не щъка и по дворовете. По поляните няма овчи стада, не мучат крави. В 64 обитаеми места живеят до 10-тина души, в 100-тина – по 50 и така нататък

В Дълго поле, община Димово, доживяват дните си двама души, двама са оживели и в Рашовица, Берковско, в село Крачимир, община Белоградчик – 7. В 90% от селата учебните заведения са закрити от дълго време, нямат магазини, не идват лекари, никой не отваря аптека. Автобусни компании не влизат в тях, защото пътищата са разрушени, а и линиите им са губещи. „ Аз съм и линейкаджия, и доставчик с медикаменти “, споделя кметът на село Чичил Пенко Тошев. „ Ако на някого прилошее, карам го до Кула или Видин с моята кола. Купувам медикаменти на цялото село. Автобус няма, който може да върви, изминава по 3 км, с цел да излезе на шосето Кула – Видин и там да чака рейса… “

През последните години селата живеят и без кметове. Един наобикаля по 3-4. Рекордьор е Савина Спасова, която се грижи за 5 села край Белоградчик – Извоз, Долен Чифлик, Горен Чифлик, Пролазница и Праужда. „ Аз съм всичко, споделя дамата – и лекар, и доставчик с храни и медикаменти, и коафьор дори… “
В село Скомля, община Димово, където са останали 20-тина поданици, от години няма магазин. Мъж с кола им кара по два пъти в седмицата самун. Идва в избран час и хората го чакат.

Отваря капака на багажника и раздава по 3-4 хляба на всеки.
Те им стигат за до идващото му идване.
Хората няма и на кого да се оплачат – при тях не идват кандидат-депутати, политици, министри. Преди избори най-вече кметът да лепне някой афиш в центъра.
Защото са малко и не носят никакви гласове. Кой ще си губи времето за 10-тина бюлетини? В тези села няма и изборни секции, само че ги возят с коли до прилежащите, където има урни да дадат гласа си.

И единствено кметовете на общините ги наобикалят отвреме на време. Идват при случай или за доклад на работата си през годината или мандата, споделят в село Симеоново, община Видин. То се намира на брега на Дунав по пътя от Монтана към Видин. Заради Дунав мост 2 е нападнато от тирове, които минават с гневна скорост.
Къщите се напукват, две-три към този момент са се срутили. „ Страшно е човек да се движи по улицата, тъй като нямаме тротоари и вървим в едно платно с тежките камиони “, оплакват се локалните. Преброили ги – по 1600 тира дневно. От всеки общински кмет желаят единствено едно – да сложат видеокамери и водачите, които се движат с висока скорост, да бъдат глобявани. Но кой ще следи по какъв начин се движат, кой ще гони да глобява турските водачи, които непрекъснато нарушават знака за лимитирана скорост през обитаемото място? Затова и камери още няма.

Прости неща желаят хората в обезлюдените села. Ако ги чуе човек, ще се разплаче от трогване. Горките баби и дядовци! Те не упорстват за лукс, а за обикновени улеснения. Доволни са и от дребното, което вършат за тях. В мездренско село кметът купил два дка частна земя за уголемение на гробищата. И му благодарят до Бога! В село Гюргич още не могат да се нарадват на дребен пешеходен мост през реката, по който минава пътят им към обичана чешма.
Старият бил отвеян от високи води през 2014 и едвам през 2019 общината в Ружинци смогнала да построи още веднъж мостчето. В село Градец желаят да се откри помещение, където да чакат за пенсиите си. Сега се редят извън при дъжд и сняг. В селото пощата си има пространства, само че й се свидят 40 000 лева за ремонт след пожар. Кметът Илия Томов години се бори „ Български пощи “ да ремонтират най-малко едно помещение, в което съселяните му да чакат. Не е съумял.

В село Игнатица са от скромни по-скромни. Те желаят от кмета на общината в Мездра Генади Събков да подмени улуците на постройката, в която се намира пенсионерският им клуб. И да прати експерти, които да прочистят чешмата им, която се задръства при дъжд.
В Крета също желаят напълно елементарни неща – да се чисти пътят към гробището и да им доставят един по-голям резервоар за боклука. Кметицата Виолета Панова благодари от сърце на Събков за отпуснати 2 места по стратегия за обществена претовареност. В Люти дол казусът им е един аграрни производител, който си третира посевите с хербициди и трови пчелите им. А селото е известно с ароматния си мед, не трябва да го губят.

И в Люти дол желаят само ремонт на покрива на кметството. Но не поради удобството на кмета, а за това, че в същата постройка се намира и лекарският кабинет, който те посещават постоянно. В Боденец желаят общината да ремонтира улицата, която води до казана им. На село казанът за ракия е цяла институция, той събира хората на раздумка. Докато чакат да се сварят джибрите, поддържат връзка. В Горна Бешовица желаят да измият резервоара на питейната вода. Не бил чистен от 3 години. В село Долна Кремена посрещнали с ария общинския кмет. Хората били радостни, че е чул молбата им да се направи замяна на водопоровода им.

„ Срещите ми с хората в селата ме натъжават “, признава кметът на Белоградчик Борис Николов. Възрастни са, самотни, заболели, забравени са от деца, само че не желаят доста. Молят се за уголемение на гробищата, към този момент претъпкани, за ремонт на пътя до тях. Преди дни възпитаници от София доставиха подаяние за хора от селата ни.
Но старците се радваха не на боба и лещата, те това могат да си купят, а на вниманието, че някой е пристигнал да ги види и да се поинтересува по какъв начин живеят. В Камено поле пък желаят да им се откри поп. На Великден кметицата Цветелина Ботева сама блъснала камбаната и поздравила хората с „ Христос возкресе ”.

Напоследък в доста от селата хората желаят разкриване на старешки домове. Пустеят закрити учебни заведения, детски градини, някогашни търговски здания, които могат да се преустроят за тази цел. Но това не е доста елементарно. Трябва да се извоюват средства за ремонта им, след това пари за личен състав и прехрана. Поне половината от старите в такива села няма да дочакат стремежи дом. Някъде желаят служители на реда по-често да минават.
В Динково, община Ружинци, са пропищели от двама-трима апаши, с които никой не може да се оправи. За открадната кокошка или зарзават от градината не задържат никого. А за остарялата баба на село една кокошка е доста, тя дели хляба си с нея. Зеленчукът от градината – също. Ще го постави в буркани и с него ще прекара зимата. Затова в такива села хората се усещат изоставени от властта. Тя не може или няма време да им обърне внимание и да ги отбрани.

Старите хора си отиват, а деца в селата не се раждат. Топи се селска България. И това става пред очите на властта, на политиците, на Европа. И какво от това? За доста села последният трен от дълго време си е отпътувал, а нов не се задава. Няма и за кого.
Тъжно е, само че това е положението…
Инфо: БЛИЦ