КНСБ: Няма да има замразяване на минималната заплата
Възнагражденията за обществените действия във всяка една от общините може да се усилят умерено с 20-25%. Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров в Стара Загора, на среща на управлението на синдиката с делегати за идния на 10 и 11 май Девети Конгрес на конфедерацията.
“Никакво заледяване на минималната работна заплата няма да има. Това е доказано ”, съобщи Димитров. Той обясни, че се предвижда ускоряването на инфлацията най-малко до третото тримесечие на годината, като тя евентуално ще доближи 15%. Следователно 15-процентното нарастване на приходите е без конкуренция, счита той.
Президентът на конфедерацията сподели още, че прогнозите на КНСБ от 2017 година за растежа на приходите до 2022 година са много точни. Към декември 2021 година междинната работна заплата е малко по-малко от плануваните преди пет години 1700 лв., а минималната работна заплата с нарастването от 1 юли ще приближи доста до плануваните 800 лв.. От днешна вероятност КНСБ и Института за обществени и синдикални проучвания пресмятат, че при нормализирана инфлация растежът на междинната работна заплата ще се движи с 12-13% нагоре на годишна база, а минималната – изпреварващо със 17-18%.
Всъщност през миналата година и без натиска на синдикатите СРЗ се усили с съвсем 12%, посочи Димитров. За да няма работещи небогати, е належащо минималната заплата да не бъде по-ниска от заплатата за прехрана, като Институтът за обществени и синдикални проучвания пресметна, че за последното тримесечие на 2021 година тя е 1148 лв. в чисто изражение, напомни президентът на КНСБ.
Какво се случва с приходите на хората в България
Любослав Костов уточни, че най-богатите 20% взимат осем пъти повече от най-бедните 20%. Той аргументира предложенията на КНСБ за въвеждане на 15% ставка на Данък добавена стойност, корпоративния данък и налог общ приход. В момента налог облага е 10%, а това значи, че бизнесът внася минимум в бюджета под формата на налози.
istock
Тодор Капитанов съобщи, че конфедерацията разчита най-много на Директивата за съответни и обективни минимални работни заплати и поощряване на груповото трудово договаряне. Той показа данни за броя на настоящите КТД в страната и акцентира, че в разрастването на обсега има застой. “Зеленото и цифровото ще са водещи в договарянето, а КНСБ ще работи върху повишението на компетенциите по тези тематики. А заплатата за прехрана ще използваме като претекст за повишението на възнагражденията ”, сподели още Капитанов.
“Никакво заледяване на минималната работна заплата няма да има. Това е доказано ”, съобщи Димитров. Той обясни, че се предвижда ускоряването на инфлацията най-малко до третото тримесечие на годината, като тя евентуално ще доближи 15%. Следователно 15-процентното нарастване на приходите е без конкуренция, счита той.
Президентът на конфедерацията сподели още, че прогнозите на КНСБ от 2017 година за растежа на приходите до 2022 година са много точни. Към декември 2021 година междинната работна заплата е малко по-малко от плануваните преди пет години 1700 лв., а минималната работна заплата с нарастването от 1 юли ще приближи доста до плануваните 800 лв.. От днешна вероятност КНСБ и Института за обществени и синдикални проучвания пресмятат, че при нормализирана инфлация растежът на междинната работна заплата ще се движи с 12-13% нагоре на годишна база, а минималната – изпреварващо със 17-18%.
Всъщност през миналата година и без натиска на синдикатите СРЗ се усили с съвсем 12%, посочи Димитров. За да няма работещи небогати, е належащо минималната заплата да не бъде по-ниска от заплатата за прехрана, като Институтът за обществени и синдикални проучвания пресметна, че за последното тримесечие на 2021 година тя е 1148 лв. в чисто изражение, напомни президентът на КНСБ.
Какво се случва с приходите на хората в България
Любослав Костов уточни, че най-богатите 20% взимат осем пъти повече от най-бедните 20%. Той аргументира предложенията на КНСБ за въвеждане на 15% ставка на Данък добавена стойност, корпоративния данък и налог общ приход. В момента налог облага е 10%, а това значи, че бизнесът внася минимум в бюджета под формата на налози.
istock Тодор Капитанов съобщи, че конфедерацията разчита най-много на Директивата за съответни и обективни минимални работни заплати и поощряване на груповото трудово договаряне. Той показа данни за броя на настоящите КТД в страната и акцентира, че в разрастването на обсега има застой. “Зеленото и цифровото ще са водещи в договарянето, а КНСБ ще работи върху повишението на компетенциите по тези тематики. А заплатата за прехрана ще използваме като претекст за повишението на възнагражденията ”, сподели още Капитанов.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ