Христос Воскресе!
Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници.
Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници.
Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Иисус Христос на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Тази вечер преди среднощ се отслужва тържествено свещенодействие. "...И ето в среднощ от отворените царски порти се понася песнопението: " Воскресение Твое, Христе Спасе... ". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната върволица минава през храма. Процесията обикаля към църквата и се стопира пред портите. Гръмва пасхалният тропар:
Христос възкръсна от мъртвите,
като със гибел гибелта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!
Незабравими мигове! Храмът е декориран, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина.
" С мир на Господа да се помолим... " - стартира Великата ектения. А след нея, сходни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: " Денят на Възкресението... "
При оповестяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма " Св. Възкресение ", при слизането на Благодатния огън.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Иисус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава " буйна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и " велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Иисус.
Седмицата след великия ден се споделя Светла седмица, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение.
са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава " Христос Воскресе ".
Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден – по-късно. Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 година, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и .
Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници.
Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Иисус Христос на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Тази вечер преди среднощ се отслужва тържествено свещенодействие. "...И ето в среднощ от отворените царски порти се понася песнопението: " Воскресение Твое, Христе Спасе... ". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната върволица минава през храма. Процесията обикаля към църквата и се стопира пред портите. Гръмва пасхалният тропар:
Христос възкръсна от мъртвите,
като със гибел гибелта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!
Незабравими мигове! Храмът е декориран, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина.
" С мир на Господа да се помолим... " - стартира Великата ектения. А след нея, сходни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: " Денят на Възкресението... "
При оповестяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма " Св. Възкресение ", при слизането на Благодатния огън.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Иисус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава " буйна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и " велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Иисус.
Седмицата след великия ден се споделя Светла седмица, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение.
са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава " Христос Воскресе ".
Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден – по-късно. Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 година, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и .
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ