Възгледът за македонска нация в началото на 20 век не

" Възгледът за македонска нация при започване на 20 век не съществува ", написа НЦЦ във връзка настоящия спор сред София и Скопие. Той се разгорещява и поради проблемите на българското държавно управление, счита изданието.

Две немскоезични издания тези дни обърнаха внимание на напреженията сред София и Скопие. Статията в швейцарския " Нойе Цюрхер Цайтунг " е озаглавена " Сега България показва мускули против Македония ", а немският " Зюддойче Цайтунг " е озаглавил обявата си " Първо името, в този момент пък езикът ". Предлагаме ви няколко цитата от двете публикации.

" Страната, която наскоро даже смени името си, с цел да увеличи своите шансове за участие в Европейски Съюз, в този момент се изправя пред нови, великански трудности ", четем при започване на публикацията в немския " Зюддойче Цайтунг ". Авторът Тобиас Цик напомня разногласията с Гърция за името и изяснява на читателите в какво се състои сегашният спор сред Скопие и София.

" Нойе Цюрхер Цайтунг " също се стопира на аргументите за напрежението и отбелязва: " Българското държавно управление гледа напълно съществено на разногласието за историята, езика и идентичността ". Авторът на публикацията Фолкер Пабст написа: " В настоящия спор още веднъж става дума за това какво тъкмо значи понятието Македония. Според българския мироглед, македонска нация няма, няма и македонски език. От тази позиция славянските жители на Северна Македония са българи, като същото важи и за техните исторически персони, преди всичко за Гоце Делчев, който и двете страни почитат като народен воин и герой за независимост. По времето, когато Делчев се бори за независимостта от Османската империя, славяните в района в действителност се считат за българи или просто за православни християни. Възгледът за македонска нация не съществува при започване на 20 век ".
Редакцията предлага
Влияят ли на разногласието митингите в България?

Пробст разяснява, че София упорства Северна Македония да поправя формалната си национална история. И продължава: " Но територията на днешна Северна Македония към този момент над 100 години има лично историческо развиване - на първо време като част от Сърбия, след това като югославска република, а от три десетилетия и като независима страна. По югославско време, за разграничение от България, се насърчаваше възникването на македонска еднаквост, като за задачата се използваше и най-новата история. Защото София, която се стремеше да сътвори Велика България, като съдружник на Хитлерова Германия по време на войната получи територията на днешна Северна Македония ".

" Нойе Цюрхер Цайтунг " акцентира, че по принцип двете страни поддържат прятелски връзки, а България първа е признала независимостта на някогашната югославска република Македония. По този мотив създателят разяснява: " Сега разногласието още веднъж се разгорещява, частично, счита се, и поради проблемите на българското държавно управление. Защото към този момент над 100 дни всяка вечер се организират митинги против корупцията в страната ".

Трудностите пред Зоран Заев

Германският " Зюддойче Цайтунг " се стопира на позицията на премиера на Северна Македония Зоран Заев и напомня какво тестване беше за него да отстъпи в разногласието за името с Гърция: " Тогава Заев пое голям риск, а околните до Москва националисти в неговата страна го оповестиха за изменник ".

За компликациите на Заев четем и в публикацията в " Нойе Цюрхер Цайтунг ": " Правителственият началник на Северна Македония се пробва да смъкна напрежението и показва убеденост, че проблемите скоро ще бъдат решени. Но политоложката Биляна Ванковска от университета в Скопие допуска, че в последна сметка България ще се наложи - тъкмо, както се случи и в разногласието за името с Гърция ".

Накрая - още едно политологическо мнение за възможното несъгласие от София, което четем в " Зюддойче Цайтунг ": " От позиция на интернационално известния български политолог Иван Кръстев това би било " парадокс ", откакто в предишното България се застъпваше за приемането на прилежащата страна в Европейски Съюз. Не бива нито министър-председателят, нито президентът да позволен тяхната страна " да изпадне в изолираност вътре в Европейски Съюз " поради един подобен спор, счита Кръстев ".