Вавилон – най-великият, важен и почитан град в човешката история
Вавилон е най-популярният град на антична Месопотамия, чийто остатъци се намират в сегашен Ирак – на 94 километра югозападно от Багдад. Името Вавилон идва от bav-il или bav-ilim, което на акадски език значи „ Портата на Бог “ или „ Портата на Боговете “, а самото наименование Вавилон идва от Гърция. Популярността на града идва от Библията – той е упоменат доста пъти в нея. В Битие Вавилон е включен в историята за Вавилонската кула. Името на града зародило след след комплициране, като преди този момент Бог направил по този начин, че хората да стартират да приказват разнообразни езици, с цел да не се схващат между тях и да не съумеят да построят великата кула до небесата. На иврит думата „ bavel ” значи комплициране.
Освен това Вавилон е упоменат в книгите на Даниел, Еремия и Исайя. Именно тези чести описания на великия град пораждат любознанието и въодушевяват немския археолог Робърт Колдуей, който първи открива останките на Вавилон през 1899 година. Като цяло градът е бил известен и преди да бъде разказан в Библията най-много поради впечатляващите си стени и здания. Той бил необикновено място, на което хората учели и развивали културата си, само че може би най-прекрасното нещо в него били Висящите градини, които представлявали ръчно направени тераси от флора и фауна, напоявани посредством механизъм, който самичък по себе си бил считан за международно знамение от Херодот.
Вавилон бил учреден в интервала преди ръководството на Саргон Акадски, прочут като Саргон Велики, който бил държател от 2334 до 2279 година прочие Хр и за който се смята, че е построил няколко храма във Вавилон (според някои източници самият Саргон Велики е основал града). По това време Вавилон бил дребен град, само че главен пристанищен център, защото бил ситуиран на река Ефрат и в огромна непосредственост до река Тигър. Каквато и да е била първичната роля на града в античния свят, тя се губи на актуалните учени, защото равнището на водите в района нараствали мощно през вековете и огромна част от руините на града са недостъпни. Останките, които са открити от Колдуей и са забележими през днешния ден датират на не повече от хиляда години след основаването на града. Историкът Пол Криуакек, наред с други учени, твърди, че градът е основан от аморейците след разпадането на третата династия на Ур. Тази информация, както и всяка друга, отнасяща се до Вавилон, доближава до нас с помощта на артефактите, които били отнесени от града по време на персийската инвазия.
Вавилонската кула
Познатата ни история на Вавилон стартира с един от най-известните царе – Хамурапи (1792-1750 година пр.Хр). Хамурапи се възкачил на престола след абдикацията на татко си – крал Син-Мубалит (Sin-Muballit) и доста бързо съумява да преобрази града и да го трансформира в един от най-мощните и авторитетни градове в цяла Месопотамия. Законите на Хамурапи са добре известни през днешния ден, само че съставляват единствено един образец за политиката, която той вкарва, целяща да резервира мира и да насърчи просперитета. Хамурапи ускорява стените на града, ангажира огромни поръчки за строителство, които включват обилни храмове и огромни канали. Освен това трансформира дипломацията в неразделна част от неговата администрация. Той бил извънредно сполучлив както в дипломацията, по този начин и във военните дейности. През 1755 година той съумява да сплоти цяла Месопотамия под владичеството на Вавилон, който по това време е най-големият град в света. Тогава Хамурапи назовава новото обединено царство Вавилония.
След гибелта на Хамурапи, империята се разединила, а Вавилония понижила размера и властта си. Вавилон елементарно бил високомерен от хетите през 1595 година пр.Хр. След хетите градът бил високомерен от каситите, които сменили името му и го нарекли Karanduniash (значението на това име не е известно). След каситите на власт пристигнали асирийците като под ръководството на владетеля Сенахирим (705-681 година пр.Хр.) вавилонците въстават. Сенахирим ограбва и унищожава града, разпръсквайки останките му, с цел да покаже на враговете си какво би могло да се случи и с тях. Освен от популацията, неговите дейности не били одобрявани и от околните му. Много скоро той бил погубен от синовете си. Наследникът му Асархадон построява още веднъж Вавилон и връща предходната му популярност. По-късно градът се опълчва против Ашурбанипал от Ниневия, който обсажда и завладява града, само че не предизвиква огромни разрухи. Дори се приказва, че Ашурбанипал съумява да пречисти града от злите духове, за които се счита, че му носели единствено неприятности. По това време репутацията на града като център на знанието и културата към този момент е добре открита.
След падението на Асирийската империя, Набополасар се изкачва на трона. Синът му Навуходоносор II (604 – 561 година пр.Хр.) реновира града и го уголемява – в този момент той покривал повърхност от 900 хектара.
Навуходоносор II
В него се разполагали най-красивите и впечатляващи структури в цяла Месопотамия. Всеки античен публицист, който разказва Вавилон, написа за него със благоговение и страхопочитание, които се усещат в самите думи. Херодот да вземем за пример написа:
„ Градът се намира на необятна низина и е във формата на безусловно прецизен квадрат… Такива са размерите му, само че няма различен град, който да се равнява на него по величие. На първо място той е заобиколен от необятен трап, цялостен с вода, зад който се издига стена необятна 26 метра и висока 105 метра “.
Въпреки че нормално се счита, че Херодот мощно преувеличава размерите на града, описанието му подтиква други писатели от това време също да опишат великолепието на Вавилон и изключително стените му, които постоянно били наричани международно знамение. Градът е под ръководството на Навуходоносор II, когато са издигнати Висящите градини, които също са били считани за невиждано знамение. Висящите градини са разказани най-добре от Диодор Сицилийски в неговата „ Bibliotheca Historica ”:
“Там бяха и по този начин наречените Висящи градини, които били построени не от Семирамида, а от по-късния сирийски крал, с цел да може да задоволи една от неговите любовници. Казват, че тя била от персийската раса и защото страдала за своите поля и планини, помолила краля да озелени двора и да го накара да замязя на присъщия пейзаж на Персия… “
Висящите градини
В тази част от творбата на Диодор се загатва за полумитичната кралица Семирамида, която най-вероятно е била действителната асирийска кралица Самму-Рамат, царувала през 811-806 година пр.Хр. Последните открития по отношение на Висящите градини подсказват, че те може би не са били ситуирани във Вавилон, а били създание на Сенахирим в столицата Ниневия.
Семирамида
Освен това, интервалът, в който са основани Висящите градини, е бил и интервалът, в който е написана вавилонския Талмуд. Река Ефрат прекосявала през града, разделяйки го на две елементи – нова и остаряла, а в средата бил ситуиран храма на Мардук в центъра.
Нео-вавилонската империя продължава след гибелта на Навуходоносор II, а Вавилон продължава да играе своята значима роля и по времето на ръководството на Набонид и неговия правоприемник Валтасар.
През 539 година империята пада под удара на персите и Кир Велики в борбата при Опис. Стените на Вавилон били непревземаеми, по тази причина персите измислили остроумен метод, по който да завладяват града. Те пренасочват течението на река Ефрат по този начин, че да бъде намалена дълбочина. Жителите на града били разсеяни с едни от най-големите си религиозни празници, до момента в който през това време персийската войска прекосява реката и минава под стените на Вавилон неусетно. Твърди се, че градът е бил високомерен без пердах, само че съществуват документи от това време, които демонстрират, че на персийците не им е било толкоз елементарно да го завладяват.
Под персийско господство Вавилон разцъфнал като център на изкуствата и културата. Кир и неговите наследници обръщали голямо внимание на административната столица на империята си. Вавилонската математика, космология и астрономия били високо уважавани и се смята, че Талес от Милет, прочут като първия западен мъдрец, е учил там, както и че Питагор е създал известната си математическа теорема въз основата на вавилонски модел.
Когато след 200 години персийската империя пада пред Александър Велики – през 331 година пр.Хр. той също демонстрира почитта си към Вавилон, нареждайки на хората си да не повреждат постройките, нито да блудстват с жителите. Историкът Стивън Бартман даже написа, че „ Преди гибелта си Александър Велики наредил някои от постройките да бъдат разрушени, с цел да могат да бъдат възобновени и превърнати в още по-епични, в сравнение с са били. За страдание той не доживява да види края на концепцията си “.
След гибелта на Александър Велики неговите наследници стартират битка за власт над империята и по-специално за власт над Вавилон. Техните борби не престават интензивно, до момента в който в последна сметка на жителите на града им се постанова да избягат, с цел да запазят сигурността си. По времето на ръководството на Партската империя през 141 година прочие Хр. Вавилон безлюден и бил пропуснат. Той последователно изпада в съсипия и даже по време на късото си възкръсване по време на Сасанидската империя, той в никакъв случай повече не доближава предходното си великолепие.
При мюсюлманските нашествия през 650 година останките на Вавилон били разпръснати, а с течение на времето заровени под пясъците. През 17 и 18 век европейски пътешественици преглеждат региона и се връщат вкъщи с разнообразни артефакти. Откритите каменни блокове и скулптури ускоряват интереса към региона и през 19 век въодушевяват археолози като Робърт Колдуей да открие останките на великия град на „ Портата на Боговете “.
