Даниел Бън: Глобален минимум за корпоративното облагане притеснява Източна Европа
Въвеждането на световен най-малко за корпоративното облагане е една от тематиките, която събра в Лондон финансовите министри на седемте най-развити стопански системи в света. Съединените щати оферират ставка от 15% на фона на упорит мегабюджет, който президентът Джо Байдън показа за личната си страна. И до момента в който в Лондон и в разнообразни европейски западни столици се вършат калкулации какви биха били позитивите от единна световна долна граница, то на Изток се усеща терзание , разяснява в изявление за " Събота 150 " Даниел Бън, вицепрезидент на Tax Foundation.
С взор от Вашингтон той изрази песимизъм за успеваемостта на оферти от американската администрация бюджет от 6 трилиона $, подплатени със съществено нарастване на налозите за високодоходните групи и корпорациите. Белият дом сякаш изостави концепцията за растеж на корпоративния данък до 28%, само че погледна към ниските налози на федерално равнище, което би блъснало дребния бизнес.
Промяната в позицията идва за поддръжка за инфраструктурни разходи, която може да бъде получена от републиканците. " Ройтерс " и " Вашингтон поуст “ се позоваха на източници, че новото предложение на американската администрация е обвързвано с целесъобразна минимална ставка от 15% , което би засегнало десетки печеливши компании, както и облагата от чужбина, разяснява данъчният специалист:
" Това е съществено увеличение на налозите и смяна на политиките, които бяха въведени единствено преди няколко години. Също по този начин президентът се пробва да промени разпоредбите за облагане на мултинационалните компании. Разбира се, това е обвързвано с пакета от нови оферти, които би трябвало да бъдат финансирани. Мисля, че би трябвало да претеглим предложенията и в двете направления. Ако администрацията желае да върне страната към мощния стопански напредък, сигурно избрани инфраструктурни планове биха помогнали в тази тенденция. От друга страна, смяната на данъчното облагане по този метод може да постави кол в каруцата на някои бизнес начинания ".
Къде е рационалният баланс? Един от методите за поддръжка на бизнеса в световен мащаб е вложенията в инфраструктура и увеличението на разноските?
Една от институциите - Бюджетна работа на Конгреса, беше направила проучване върху икономическия резултат на вложенията в инфраструктура - дали е по-добре те да бъдат направени от страната или от частния бранш. Оказа се, че това, което ние назоваваме " стойност за възвръщаемост ", е годно в доста по-голяма мощ за частните вложения в инфраструктура, в сравнение с за държавните.
От една страна се предлага увеличението на обществените разноски за инфраструктура, от друга - се лишава бизнес самодейността, което може да се окаже проблематично за възобновяване на стопанската система и в дълготраен проект за развиването на американската стопанска система.
Увеличените разноски на хазната ще бъдат ориентирани освен към построяването на инфраструктура, само че към опазване на здравето и обществени действия. Тези цели намират ли отражение в оферти бюджет?
Това е въпросът за бюджетния баланс. Чуваме финансовия министър Джанет Йелън да приказва за нуждата от реализиране на резистентен баланс сред доходи и разноски. В същото време в това предложение има толкоз доста нови разноски, част от които в планове, чиято възвръщаемост е отсрочена във времето - т.е. може да има доходи от тях след 15 години да вземем за пример. Не съм уверен, че тъкмо това е верният метод към постигането на фискална резистентност.
Едно от основните оферти на Байдън е за въвеждането на световен най-малко за корпоративния налог от 15%. В същото време в Съединените щати се предлага отпадане на някои от пониженията, които фирмите употребяват при облагането на облагите си от чужбина.
В Съединените щати имаме облагане върху облагата от чужбина, което е със ставка сред 10,5 до 13,5%. Това обаче не постоянно работи напълно добре. Причината е, че за някои компании се стига до облагане на облагата от чужбина, което е покрай актуалната ставка на корпоративния налог в Съединените щати - 21%. Администрацията на Байдън не предлага решение на казуса, който съществува тук, а точно, че от време на време минималният налог се трансформира в свръхданък от 21%. В същото време тя предлага в световен мащаб да се вкара най-малко от 15 %.
Това ли е точният размер на ставката?
Попитахте какъв би трябвало да бъде точният размер на ставката на световния най-малко. Аз нямам съответно число в главата си, само че бих споделил, че в случай че приказваме за " най-малко ", той в действителност би трябвало да бъде подобен. Не би трябвало да се слага равнище, което в действителност ще се окаже доста по-високо по отношение на актуалните ставки в доста страни. Със сигурност 21% е доста висока ставка. 15% също е относително висока, защото има страни - каквато е България, да вземем за пример, както и Унгария, където облагането към момента е по-ниско от този размер.
Ако се стигне до единодушие за световен най-малко на корпоративния налог, какъв интервал ще имат страните да трансформират законодателството си? За тези, които имат по-ниски ставки, може да се окаже сериозен проблем.
Мисля, че ще отнеме няколко години преди тези правила да бъдат въведени. Възможно е Съединените щати да създадат смяната още тази година, само че тя ще се отнася за американските мултинационални компании. За останалите страни обаче ще минат няколко години преди да подпишат евентуалното съглашение или преди да го вкарат в действие. Някои страни към този момент анонсираха повишаване на корпоративния налог, както се случи във Англия. В тях обаче ставката е много по-висока, в сравнение с тази, която би била годна за световен най-малко.
Коментар на един непряк въпрос - за плосък налог. В България той е 10% и за фирмите, и за приходите на хората, само че се чуват не едно и две отзиви, че е нужна прогресивна канара най-малко в персоналните финанси.
Мисля, че плоският налог е доста добър особено за по-малките страни, тъй като това е елементарна система и разрешава елементарно администриране. Що се отнася до прогресивната канара, тя може да бъде обезпечена и през избрани обществени стратегии, когато приказваме за персоналните приходи. Струва ми се, че това е по-добрият метод, в сравнение с въвеждането на разнообразни ставки по отношение на благосъстоянието.
Интервюто с Даниел Бън можете да чуете в звуковия файл.
С взор от Вашингтон той изрази песимизъм за успеваемостта на оферти от американската администрация бюджет от 6 трилиона $, подплатени със съществено нарастване на налозите за високодоходните групи и корпорациите. Белият дом сякаш изостави концепцията за растеж на корпоративния данък до 28%, само че погледна към ниските налози на федерално равнище, което би блъснало дребния бизнес.
Промяната в позицията идва за поддръжка за инфраструктурни разходи, която може да бъде получена от републиканците. " Ройтерс " и " Вашингтон поуст “ се позоваха на източници, че новото предложение на американската администрация е обвързвано с целесъобразна минимална ставка от 15% , което би засегнало десетки печеливши компании, както и облагата от чужбина, разяснява данъчният специалист:
" Това е съществено увеличение на налозите и смяна на политиките, които бяха въведени единствено преди няколко години. Също по този начин президентът се пробва да промени разпоредбите за облагане на мултинационалните компании. Разбира се, това е обвързвано с пакета от нови оферти, които би трябвало да бъдат финансирани. Мисля, че би трябвало да претеглим предложенията и в двете направления. Ако администрацията желае да върне страната към мощния стопански напредък, сигурно избрани инфраструктурни планове биха помогнали в тази тенденция. От друга страна, смяната на данъчното облагане по този метод може да постави кол в каруцата на някои бизнес начинания ".
Къде е рационалният баланс? Един от методите за поддръжка на бизнеса в световен мащаб е вложенията в инфраструктура и увеличението на разноските?
Една от институциите - Бюджетна работа на Конгреса, беше направила проучване върху икономическия резултат на вложенията в инфраструктура - дали е по-добре те да бъдат направени от страната или от частния бранш. Оказа се, че това, което ние назоваваме " стойност за възвръщаемост ", е годно в доста по-голяма мощ за частните вложения в инфраструктура, в сравнение с за държавните.
От една страна се предлага увеличението на обществените разноски за инфраструктура, от друга - се лишава бизнес самодейността, което може да се окаже проблематично за възобновяване на стопанската система и в дълготраен проект за развиването на американската стопанска система.
Увеличените разноски на хазната ще бъдат ориентирани освен към построяването на инфраструктура, само че към опазване на здравето и обществени действия. Тези цели намират ли отражение в оферти бюджет?
Това е въпросът за бюджетния баланс. Чуваме финансовия министър Джанет Йелън да приказва за нуждата от реализиране на резистентен баланс сред доходи и разноски. В същото време в това предложение има толкоз доста нови разноски, част от които в планове, чиято възвръщаемост е отсрочена във времето - т.е. може да има доходи от тях след 15 години да вземем за пример. Не съм уверен, че тъкмо това е верният метод към постигането на фискална резистентност.
Едно от основните оферти на Байдън е за въвеждането на световен най-малко за корпоративния налог от 15%. В същото време в Съединените щати се предлага отпадане на някои от пониженията, които фирмите употребяват при облагането на облагите си от чужбина.
В Съединените щати имаме облагане върху облагата от чужбина, което е със ставка сред 10,5 до 13,5%. Това обаче не постоянно работи напълно добре. Причината е, че за някои компании се стига до облагане на облагата от чужбина, което е покрай актуалната ставка на корпоративния налог в Съединените щати - 21%. Администрацията на Байдън не предлага решение на казуса, който съществува тук, а точно, че от време на време минималният налог се трансформира в свръхданък от 21%. В същото време тя предлага в световен мащаб да се вкара най-малко от 15 %.
Това ли е точният размер на ставката?
Попитахте какъв би трябвало да бъде точният размер на ставката на световния най-малко. Аз нямам съответно число в главата си, само че бих споделил, че в случай че приказваме за " най-малко ", той в действителност би трябвало да бъде подобен. Не би трябвало да се слага равнище, което в действителност ще се окаже доста по-високо по отношение на актуалните ставки в доста страни. Със сигурност 21% е доста висока ставка. 15% също е относително висока, защото има страни - каквато е България, да вземем за пример, както и Унгария, където облагането към момента е по-ниско от този размер.
Ако се стигне до единодушие за световен най-малко на корпоративния налог, какъв интервал ще имат страните да трансформират законодателството си? За тези, които имат по-ниски ставки, може да се окаже сериозен проблем.
Мисля, че ще отнеме няколко години преди тези правила да бъдат въведени. Възможно е Съединените щати да създадат смяната още тази година, само че тя ще се отнася за американските мултинационални компании. За останалите страни обаче ще минат няколко години преди да подпишат евентуалното съглашение или преди да го вкарат в действие. Някои страни към този момент анонсираха повишаване на корпоративния налог, както се случи във Англия. В тях обаче ставката е много по-висока, в сравнение с тази, която би била годна за световен най-малко.
Коментар на един непряк въпрос - за плосък налог. В България той е 10% и за фирмите, и за приходите на хората, само че се чуват не едно и две отзиви, че е нужна прогресивна канара най-малко в персоналните финанси.
Мисля, че плоският налог е доста добър особено за по-малките страни, тъй като това е елементарна система и разрешава елементарно администриране. Що се отнася до прогресивната канара, тя може да бъде обезпечена и през избрани обществени стратегии, когато приказваме за персоналните приходи. Струва ми се, че това е по-добрият метод, в сравнение с въвеждането на разнообразни ставки по отношение на благосъстоянието.
Интервюто с Даниел Бън можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ