Във всеки циничен човек има един разочарован идеалист Джордж Карлин

" Във всеки безсрамен човек има един отчаян мечтател "
Джордж Карлин

Идеята да се помиряваме с по-малко, в сравнение с в действителност заслужаваме, в никакъв случай не е добра – това може да докара до един малоценен живот, изпълнен с неодобрение, отчаяние и упреци към самите нас за пропуснати шансове и неосъществени планове.

За страдание, по-скоро се случва противоположното - доста хора имат нереалистични упования (към себе си и близките, към живота и случванията като цяло) и се обезкуражават, когато посрещат действителността такава, каквато е. Когато нашите идеализирани показа за благополучие, сполучлива кариера, обич и прелестна, хармонична връзка, се разминават с рационално протичащото се с и към нас, започваме да се съмняваме в себе си, в концепциите, които авансово сме построили в съзнанието си и тогава идва моментът на огромното отчаяние, което ни връща назад на земята.

Изследване, извършено от Колумбийския университет и Колежа " Свартмор " (САЩ), открива, че търсещите работа, които се стремят да намерят идеалната среда и условия, вместо да се уредят на „ нещо задоволително “, в действителност са си обезпечили позиции с по-високи заплати. За страдание, тази целенасочена мярка за триумф не се показва в по-голямо благополучие. Данните от изследването сочат, че тези участници са открили, че изпитват повече стрес и тревога, както и по-ниско равнище на задоволеност от работата. Това мислене, наподобява, води до в началото мечтаните резултати. Те просто не могат да бъдат резултатите, които в последна сметка ни вършат щастливи.

“Идеалистичната визия за живота може да бъде и доста натоварваща ”

Да, хубаво е всеки човек да има своите цели, идеали и полезности, в които да има вяра, за които да се бори, да отстоява, само че истината е, че няма по какъв начин всичко да е съвършено, да се случва тъкмо съгласно упованията ни, хората към нас да бъдат такива, каквито ние желаеме, да се държат и приказват по метод, който ни харесва. Не можем да променим всичко и всеки, няма по какъв начин да надскочим себе си, в случай че още не сме подготвени да преминем към последващо житейско равнище. Понякога би трябвало да съумеем сами да се спрем и да оценим нещата, които имаме, мястото, на което се намираме в настоящия миг, може би е най-хубавото за нас на този стадий.

Специалистите показват трите съществени настройки на хората-идеалисти, които по-скоро носят негативи, тъй като основават едно непрекъснато чувство за съревнование, за гонене на по-доброто (поне в визиите ни):

Постоянен интерес от нови хрумвания за това по какъв начин да променим събитията или взаимоотношенията към по-добро, по какъв начин можем да подобрим себе си – този блян към по-доброто, непрестанното търсене и чувството, че можем да пропуснем нещо, може да ни вкара в един противен обаян кръг на постоянно незадоволство поради разминаването сред упования и действителност. Това от своя страна пречи да оценим всичко хубаво, което имаме сега и може да се отрази даже на душeвността и здравето ни.

Материалните движимости в действителност не съставляват интерес, само че новите хрумвания вълнуват доста и не можем да чакаме да споделим нови прозрения – нетърпението и непрекъснатото неспокойствие от новото може да се окаже и изтощаващо на психологично равнище.

В сантименталния живот дълбоката духовна връзка е по-важна от удоволствието от физическата фамилиарност – идеализирането на любовта е може би измежду най-големите проблеми на индивида мечтател. Специалистите са на мнение, че разочарованието, което идва в резултат на визиите и упованията, които илюзорно си сътворяваме и не дават отговор на действителността, могат да доведат и до съществени депресивни положения.

Как да направляваме идеализма по този начин, че той да не пречи?

Идеалистите ценят персоналната достоверност и чакат всеки да направи същото и това е надълбоко неправилно. Те могат да се разочароват, когато възприемат, че другите не подхващат дейности, с цел да развият своя капацитет или да трансформират неподходящите условия. Понякога на идеалистите би трябвало да се подсети да забавят темпото и да оставят всеки да се движи съгласно личните си благоприятни условия и желания. За някои хора битките на всекидневието са по-важни от универсалните истини.

Реалният живот ни носи и същински трудности – сметки за заплащане, грижи към възпитанието на децата, проблеми в работата, неосъществени проекти, разтърсвания във взаимоотношенията. Всичко това е част от живота: не позволявайте на тези неща да ви спрат да вършиме това, което желаете и ви прави щастливи, само че не позволявайте и на идеалистичната изразителност в интернет и обкръжаващата среда да ви убеди, че мястото, на което се намирате в сегашния миг, не е задоволително положително.

Животът ви може, само че не би трябвало и нормално не се трансформира за един момент. Накратко, идеалистичното разбиране, че можете да измененията напълно персоналния и / или професионалния си живот, е машинация. Спрете се за миг, бъдете признателни за това, което имате и се радвайте на всеки дребен прогрес и подарък на ориста – ще се изненадате какъв брой доста неща се случват по-най-добрия за вас метод:

„ На този свят просто би трябвало да се надяваш на най-хубавото, да очакваш най-лошото и да приемаш каквото ти изпрати Бог. “ – Луси Монтгомъри.