300 години Паисий Хилендарски – памет и съвремие
Във връзка с 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски, студентите, докторантите и преподаватели от УниБИТ ще обособят три лъча, с цел да се поклонят пред паметта и делото на първия български възрожденец.
Според управлението и университетския състав на Университета в науката съществува многообразие от гледни точки както за рожденото място, по този начин и за гибелта на великия хилендарски духовник.
Това разнообразие от хипотези в действителност ни убеждава във фундаменталното значение на „ История славянобългарска “ – програмен документ, с помощта на който се реализира единението на нацията ни, знанието за смисъла на това да си българин.
И през днешния ден, в тези разломни времена на обърканост и духовно обезсърчение, възкресяването на загатна за Паисий, даже и посредством хипотези и легенди, е път към разкриване на тези културни и исторически взаимовръзки, които ни съхраняват като българи и ни построяват като почтена нация.
Първият лъч е проведен от студенти, докторанти и преподаватели, които организират тридневна научна сесия: „ 300 години Паисий Хилендарски: Памет и съвремие “.
Това е теоретичен екип с началник проф. дфн Ваня Добрева, който извършва вътрешноуниверситетски научноизследователски план: „ Памет и съвремие: Паисий Хилендарски и културните мемоари " (Договор № НИП-2022-05), Наред с новите прочити на делото на първия български възрожденец, в плана е заложено да се предложат подходи за разпространение и социализиране на Паисиевото дело.
Днес, 17 юни, университетът взе участие в формалното разкриване на „ Паисиевите дни “, в Асеновград, където, съгласно една от одобрените в науката хипотези, е лобното място на първия български възрожденец.
Студентите и преподавателите, водени от декана на Факултета по библиотекознание и културно завещание проф.Христина Богова, поклониха пред паметната плоча при параклиса „ Св.Св. Козма и Дамян “, сложена през 2012 година от тогавашния кмет доктор Емил Караиванов и неговия екип по самодейност на огромния български академик проф. Надежда Драгова.
Малко по-късно в градската библиотека „ Паисий Хилендарски “ студентите и докторантите показаха свои разработки върху актуалните смисли на „ История славянобългарска “, за нейното фундаментално значение за националната ни памет и еднаквост.
В момента научният екип на УниБИТ създава и ще предложи на община Асеновград и на Министерство на туризма до няколко месеца и маршрут по употребена през ХVІІІ век пътека, която свързва Асеновград със Самоков и Света гора.
Идеята на студенти, докторанти и преподаватели е тази пътека да се назовава „ Паисиева пътека “. Инициативата на УниБИТ се поддържа от зам-министъра на туризма проф.д-р Мариела Модева. Министерство на туризма, в лицето на зам.-министъра, ще е първата и към този момент единствена държавна институция, която взе участие в отбелязването на огромния празник. Научната сесия продължава и през идващите два дни в с.Стойките, Смолянско.
Вторият лъч от студенти, докторанти и преподаватели се управлява от проф.д.ик.н. Стоян Денчев, ръководител на Общото заседание на УниБИТ. Учените ще вземат участие в проведените от община Самоков юбилейни тържества на 18-ии и 19-и юни.
Те ще участват както на празничната литургия във връзка 300-годишния празник на Паисий, само че също и ще посетят църквата „ Св. Никола “.
Както е известно, в „ История славянобългарска “ Паисий Хилендарски оповестява, че е роден в Самоковска епархия. А това се дава основа на хипотезата, че родното място на първия български възрожденец може да е Самоков, основен през онази ера културен и стопански център.
В допълнение, при започване на ХХ век се популяризира и гледището, че Хилендарският духовник намира своя витален край също в Самоков - заровен в локалната черква „ Св.Никола “.
Третият лъч от представители на Унибит ще участва на формалните тържества на 19-и юни в община Банско. Това е общината, която множеството откриватели свързват с отечество на първия български възрожденец.
Университетът планува, също по този начин, на 20 юни, в постройката на Университета, да бъде открита юбилейна галерия „ 300 години Паисий Хилендарски “ с архивни материали и документи.
Според управлението и университетския състав на Университета в науката съществува многообразие от гледни точки както за рожденото място, по този начин и за гибелта на великия хилендарски духовник.
Това разнообразие от хипотези в действителност ни убеждава във фундаменталното значение на „ История славянобългарска “ – програмен документ, с помощта на който се реализира единението на нацията ни, знанието за смисъла на това да си българин.
И през днешния ден, в тези разломни времена на обърканост и духовно обезсърчение, възкресяването на загатна за Паисий, даже и посредством хипотези и легенди, е път към разкриване на тези културни и исторически взаимовръзки, които ни съхраняват като българи и ни построяват като почтена нация.
Първият лъч е проведен от студенти, докторанти и преподаватели, които организират тридневна научна сесия: „ 300 години Паисий Хилендарски: Памет и съвремие “.
Това е теоретичен екип с началник проф. дфн Ваня Добрева, който извършва вътрешноуниверситетски научноизследователски план: „ Памет и съвремие: Паисий Хилендарски и културните мемоари " (Договор № НИП-2022-05), Наред с новите прочити на делото на първия български възрожденец, в плана е заложено да се предложат подходи за разпространение и социализиране на Паисиевото дело.
Днес, 17 юни, университетът взе участие в формалното разкриване на „ Паисиевите дни “, в Асеновград, където, съгласно една от одобрените в науката хипотези, е лобното място на първия български възрожденец.
Студентите и преподавателите, водени от декана на Факултета по библиотекознание и културно завещание проф.Христина Богова, поклониха пред паметната плоча при параклиса „ Св.Св. Козма и Дамян “, сложена през 2012 година от тогавашния кмет доктор Емил Караиванов и неговия екип по самодейност на огромния български академик проф. Надежда Драгова.
Малко по-късно в градската библиотека „ Паисий Хилендарски “ студентите и докторантите показаха свои разработки върху актуалните смисли на „ История славянобългарска “, за нейното фундаментално значение за националната ни памет и еднаквост.
В момента научният екип на УниБИТ създава и ще предложи на община Асеновград и на Министерство на туризма до няколко месеца и маршрут по употребена през ХVІІІ век пътека, която свързва Асеновград със Самоков и Света гора.
Идеята на студенти, докторанти и преподаватели е тази пътека да се назовава „ Паисиева пътека “. Инициативата на УниБИТ се поддържа от зам-министъра на туризма проф.д-р Мариела Модева. Министерство на туризма, в лицето на зам.-министъра, ще е първата и към този момент единствена държавна институция, която взе участие в отбелязването на огромния празник. Научната сесия продължава и през идващите два дни в с.Стойките, Смолянско.
Вторият лъч от студенти, докторанти и преподаватели се управлява от проф.д.ик.н. Стоян Денчев, ръководител на Общото заседание на УниБИТ. Учените ще вземат участие в проведените от община Самоков юбилейни тържества на 18-ии и 19-и юни.
Те ще участват както на празничната литургия във връзка 300-годишния празник на Паисий, само че също и ще посетят църквата „ Св. Никола “.
Както е известно, в „ История славянобългарска “ Паисий Хилендарски оповестява, че е роден в Самоковска епархия. А това се дава основа на хипотезата, че родното място на първия български възрожденец може да е Самоков, основен през онази ера културен и стопански център.
В допълнение, при започване на ХХ век се популяризира и гледището, че Хилендарският духовник намира своя витален край също в Самоков - заровен в локалната черква „ Св.Никола “.
Третият лъч от представители на Унибит ще участва на формалните тържества на 19-и юни в община Банско. Това е общината, която множеството откриватели свързват с отечество на първия български възрожденец.
Университетът планува, също по този начин, на 20 юни, в постройката на Университета, да бъде открита юбилейна галерия „ 300 години Паисий Хилендарски “ с архивни материали и документи.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ