Знаменитата реч на Чарли Чаплин от „Великият диктатор“
Във „ Великият деспот “ (1940) Чарли Чаплин като режисьор, сценарист и артист построява облиците на Хитлер и Мусолини. Пародийната трагикомедия е първата продукция, в която Чаплин излиза от жанра на немите филми и приказва. Речта, която произнася, остава емблематична за този може би най-прочут негов филм.
Съжалявам, само че не желая да съм император. Не е моя работа. Не искам да ръководя или да притежавам. Бих желал да оказа помощ на всички – в случай че е допустимо – евреин или богохулник, черен или бял. Всички ние желаеме да си оказваме помощ. Такива са човешките същества. Искаме да живеем посредством щастието на другите, а не посредством страданието им. Ние не желаеме да се ненавиждаме и презираме. На този свят има стая за всеки. А положителната земя е богата и може да се погрижи за всички ни. Животът може да бъде свободен и хубав, само че ние сме изгубили пътя.
Лакомията токсини човешките души, обкръжи света с ненавист, изтласка ни към страдалчество и клане. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Машините, които дават обилие, ни оставиха в лишаване. Знанието ни направи цинични. Уменията ни – груби и жестоки. Мислим прекалено много и усещаме прекомерно малко. Нуждаем се от човещина повече, в сравнение с от машини. Нуждаем се от добрина и деликатност повече, в сравнение с от умения. Без тези качества, животът ще е нечовечен и всичко ще е изгубено…
Самолетът и радиото ни сближиха. Истинската природа на тези изобретения извиква добротата у човека – извиква приятелство за единството на всички нас. Дори в този момент гласът ми доближава милиони по целия свят – милиони обезверени мъже, дами и деца – жертви на системата, която кара хора да изтезават и затварят почтени.
За тези, които могат да ме чуят, споделям: не се отчайвайте. Нищетата, която е надвиснала над нас е в действителност разследване от алчността – язвителността на хора, които се опасяват от човешкия напредък. Омразата им ще премине и диктаторите ще умрат, свободата в никакъв случай няма да погине.
Войници! Не се предавайте на врага – мъже, които ви презират и поробват, които ръководят живота ви и ви споделят какво да вършиме, да мислите и чувствате! Мъже, които ви дресират, угояват и се държат с вас като с добитък, употребяват ви за пушечно месо. Не се давайте на тези чудовища – механични хора с механични мозъци и сърца! Вие не сте машини! Вие не сте говеда! Вие сте хора! Вие притежавате човешката обич в сърцата си! Вие не ненавиждате! Само тези, които не са били обичани, ненавиждат – необичаните и изкуствените! Войници! Не се бийте за иго! Бийте се за независимост!
