Във Вечния град има няколко пункта, около които може да

Във Вечния град има няколко пункта, към които може да бъде издигната една история. На половин километър от всяка историческа тухла има предостатъчно количество сергии, будки и фургончета, от които туристите могат да се снабдят с бронзова отливка на катедрали, вълчицата, Рем-чета, Ромулчета, железно колизеумче, чаши с Рим, чаши без Рим, триножници за закъсалите фотографи като нас, сладолед, картички с живия папа, картички с мъртвия папа, картички с двамата папи и още безчет продукти.

Рим се слави от много време с категорията си „ индийски продавачи ”. И пред Колизеума, и на Моста на ангелите, който е покрай Ватикана, са ситуирани цяла войска тъмнокожи мургавелковци, които продават чудеса върху чаршафи. Защо им е чаршаф ли? – като надушат униформени, хващат четирите края на парцала и хукват. Сещайте се, че ориджинал продуктите им носят звънките марки ”Прада ”, „ Гучи ”, ”Бадедас ” и „ ПанасоАник ”.

Обичам я тази Италия! Ако отидете - и вие ще се влюбите - бас държа! Не споделям къде го държа, с цел да не ми го вземете. Римската приказка продължава да се случва като на кино лента, без значение – имала ли съм аз време да се окопитя (в смисъл да схвана, че ми никнат копита от вървене пеша) или съм нямала време. Монументът „ Свети Петър “ е нещо удивително и голямо. Аз до ден сегашен не съумях да проумея размерите му и методът, по който е бил издигнат. От този миг нататък си дадох обещание да забраня с указ на всичките си близки, другари, познати, майки, чичовци и пра-лели да се изричат, че „ от България по-хубава нямало на света ”. Обичам си я аз моята България, но има.

Има и да върви по дяволите нескопосания ни национализъм. По ведоми или неведоми условия, до момента в който дядовците ми, вонящи на чесън и цървули, са отбивали нашествието на османлиите от югоизток и са живеели в скромни къщета, хората тук са строили крепости и храмове, пред които се чувстваш като най-нищожната песъчинка на земята, зинал пред труда на човешкия талант и криейтив.

Без да желая, за малко да се влея в чудото, наречено „ Неделно послание на папата ”. Нека единствено да кажа, че папата въобще не е чисто религиозна фигура. Напротив: той е на туристическа, комерсиална и всякаква друга респект. В 11.30 в неделя площадът на Ватикана е към този момент претъпкан. Хипнотизираното голям брой съдържа смален модел на планетата невръстни деца, със флагове, организации от всевъзможни континенти, страни, раси. Ние обаче взехме, че изпуснахме папската меса. От което, за благополучие не се почувствахме по-зле. Защото умеем да вършим разлика сред религия и вяра. Защото знаем, че Бог е в сърцата ни. И че папата е институция. Нека който си желае, го приема като медиатор сред всевишния и личната си душа.

Когато най сетне намерихме място за паркиране - след 5-6 панорамни обиколки, разбутахме чутовното разотиващо се голям брой. Разбира се, минахме през следващите 785 павилиончета, където продават всичко обвързвано с папите. Като се завърнеш в родината и се завиеш с шал – да те топли лика на папата, до момента в който пиеш кафе вкъщи, да ти се усмихва от дъното Йоан Павел Втори или от медальона, който ще подариш на гаджето, да го грее Бенедикт 16-ти, примерно. Можеш умерено да се изгубиш измежду море от чанти I love Roma, кръстчета, пепелници и тениски. Усмихнати и напълно непознати хора ти махат за привет, а ти, заслепен от добрината, им отвръщаш със също толкоз хилната физиономия. Въобще на целия този цирк му липсват табелки „ Не дразнете животните “.
Продължава: До Италия и обратно - I частПродължава: До Италия и обратно - III част