Васил Стойчев, който през целия си живот остана предан на

Васил Стойчев, който през целия си живот остана лоялен на един спектакъл – Народния, и на една жена – Виолета Бахчеванова, си отиде на 84.  Поклонението пред тленните му остатъци е в събота, 18 юли, във фоайето на арт храма. Големият артист беше и живата памет на академичната натрупа. В неповторимите му архиви има стотици фотоси от подготовки, представления и гастроли, както и фрагменти, запечатани с камерата му. Страстта на Стойчев към документирането на безнадеждно  изплъзващото се време е наследена от татко му – най-известният фотограф в Кюстендил. Градът обаче е стеснен за артистичността на Васко, който първо приключва колеж в София и учи година в Икономическия институт, преди да нападна Висшето държавно театрално учебно заведение. Там се оказва в един клас с Виолета Бахчеванова, с която стават съпрузи през 1960-а.  Женят се сред две представления - навръх Великден. „ Подписват “ в София и още на другата заран се качват на влака към Бургас, където са „ разпределени “ – нямат време даже за „ медена “ седмица. Кумове им са поетът Найден Вълчев и брачната половинка му, Минка Долапчиева. Не след дълго получават предложение от Народния спектакъл за дебют на академична сцена, където остават до злощастното пенсиониране късно по решение на Народното събрание.   

Сред обичаните функции на Васил е Беналкасар от " Почивка в Арко Ирис " на Димитър Димов – режисура на фамозния професор Филип Филипов, преподавателя на двамата от Академията. Стойчев и Бахчеванова разказваха, че никога  не са си разрешавали да се извърнат към него на име или да му приказват на " ти " - без значение, че близо 30 години са дружно в Народния. Заради Огнян Ковача от " Иван Шишман " Стойчев пък става Калоян – режисьорът Дако Даковски е в залата и незабавно вижда в него младия цар.

„ Всеки човек обича театъра по рождение – в това се състои великата му мощ и безкрайност. А от дистанцията на времето разбираш, че си губил доста време за неща, които не са си коствали ", споделяше още Васил Стойчев. Обаятелният сановник в храма на музите беше и измежду най-информираните хора в София – освен това освен в гилдията. Гледаше и слушаше новините от ранни зори до късна вечер, а с Бахчеванова не пропускаха премиера – както се поставя на водачи в актьорска династия. „ Не давам препоръки, в случай че не ми изискат – въпреки всичко ни дели цялостен век. Не желая втълпявам свои визии “, отговаряше Стойчев на въпроса дали внуците му, Алиса Атанасова и Ясен Атанасов, се допитват до него около присъединяване в театър или филм. Другите внуци, Микаел и Кристин, са в Щатите – и надали ще могат да сбогуват с обичания си дядо.