Васил Левски е иконата на българското национално революционно движение. Днес

Васил Левски е иконата на българското национално революционно придвижване. Днес всички, сякаш знаят всичко за него. Но за жалост, политиците се сещат за всеотдайност му на 19 февруари всяка година и славословят без действително да си спомнят това, което са учили в учебно заведение. Тъжно е, че нещата, които достстигат до децата ни в днешната образователна стратегия са единствено едни изпразнени от смисъл думи и нелепи стихчета. Знаем ли за какво е значим за България Васил Левски? Ще знаят ли децата ни какво в действителност е дал той на нашето общество?
Тук настава огромното комплициране и то освен при първокласниците. На днешната дата аз единствено ще ви напомня някои от заветите на Апостола.

Във всички речи и високопарни репортажи, които ще чуете през днешния ден, ще се приказва за „ Чиста и свята република “. Това е едно от най-важните му послания, само че дали си представяме по какъв начин наподобява то през ХIХ в. Във времето, когато българите живеят в гнета на османската система и се борят против робството, Васил Кунчев внезапно предлага новата страна, за която са се борили предците ни да бъде република. Европа по това време е ръководена единствено от крале и императори, а Балканите са част от една от най-ретроградните империи. Васил Левски не стига до тази концепция самичък, а стъпва върху философията и концепциите на Георги Раковски и Любен Каравелов. В тази огромна общественост от будни българи се вършат същински политически проекти за това по какъв начин да бъде възобновена нашата самостоятелност. Всички те слагат въпроса за опциите ни за независима гражданска война и това ги разграничава от по този начин наречените „ остарели “. Хора, които също способстват доста за българщината, само че доста от тях избират някакъв постепенен вид – да търсим помощ извън или да се надяваме на промените в самата Османска империя.

Васил Левски се оказва едно от тези доста радикални лица на нашето освободително придвижване, тъй като той ни показва освен пътя, по който би трябвало да върви, само че и крайната цел – република. Една по-справедлива и съвременна система, която ще изведе България пред другите европейски и международни страни. За страдание, след Руско-турската освободителна война, политическите действителности не разрешават да се следва неговата концепция. Устройството на нашата страна е определяно извън и тук казусът не е единствено в Руската империя. Берлинският конгрес слага едни напълно разнообразни рамки на нашето публично и политическо бъдеще. За страдание хора, които са били близки до делото на Васил Левски, по-нататък ще потъпчат републиканския блян. Стефан Стамболов довежда до българския престол Фердинанд Сакскобургготски – човек, който води страната ни към първите национални произшествия и е отговорен за експлоадирането на необявената революция, която ще бушува у нас от 20 – те до края на 40 – те години на ХХ в.

Ако някой не е сигурен какво в действителност предлага Апостола ще ви прочета задачата, която той залага при основаването на БРЦК с така наречен Наредба на служащите за избавление на българския народ:

„ С една обща гражданска война да се направи радикално превръщане на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата независимост. И турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. “

Равноправие, народна власт, правда – това са посланията, които ни завещава Васил Левски. За страдание, доста хора, които през днешния ден считат, че го почитат в действителност не знаят за отношението му към другите народности. Не знаят, че той търси независимост за всички без значение от религия и раса и поради това постоянно може да забележим лицето му татуирано по телата им, дружно със свастики и друга нацистка символика.

Васил Левски е знак на Освобождението и на концепцията за новото начало, което за жалост не идва в България по метода, по който са го желали, както той, по този начин и Христо Ботев, Любен Каравелов и Георги Раковски. Вероятно другояче щяхме да имаме по-различна история. Сигурно елитът ни щеше да бъде от хора с такива идеалистични възгледи като неговите, а страната ни щеше да има друго място в света. Това не значи, че всичко е изгубено – в противен случай. Другият завет на Апостола е да се борим, с цел да променим света към нас. Смятам да завърша с различен негов откъс, който днешните ни политици и богаташи очевидно не знаят, само че ние би трябвало да помним – „ От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои съгласно нас в нашите задружни сили. Против тях не може упорствувам и най-силната буря. “