Васал на Китай. По-добре отколкото марионетка на Запада?
" Васал на Китай ". С този израз в последно време започван да назовават Русия и той се използва даже не толкоз критици на Кремъл, колкото пропагандисти и проправителствени специалисти. Какво се крие зад този изрази и какво мислят в Китай за това, за " Медуза " изяснява китаиста от университета в Лайпциг Алексей Чигадаев.
В средата на април китайският министър на защитата Ли Шанфу по време на визитата си в Москва назова Владимир Путин " извънреден държавен водач " и също по този начин означи неговия " значим принос за мира и развиването в целия свят ".
Шанфу пристигна в Русия с китайския водач Си Дзинпин. По време на диалозите той и Путин се обръщаха един към различен със " скъпи другари ". И е ясно за какво: след въвеждането на западните наказания поради войната в Украйна, Китай остава една от дребното огромни страни, които поддържат връзки с Руската федерация.
Според известия в медиите Си Дзинпин е трансформирал позицията си по отношение на собствеността върху Курилските острови: Ако преди поддържаше Япония, в този момент афишира своя неутралитет; търговията сред двете страните през 2022 година се е нараснала с съвсем 30%; китайските компании евентуално доставят оръжия на Русия от лятото на 2022 година
Путин и Си Дзинпин обявиха, че диалозите са се провели " в топла, другарска атмосфера ".
Писателят Герман Садулаев разгласи след визитата си, че Русия се трансформира във васал на Китай и това е доста добре, тъй като Западът към този момент няма да може да я " победи и разчлени ". Публицистът Дмитрий Олшански също написа, че Русия би трябвало да стане васал на Китай, а не на Съединените щати, основно тъй като Китай няма да й постанова извънземни полезности. А политикът Роман Юнеман сподели, че Русия е " по-малък брат " във връзка с Китай.
Русия постоянно ли е считала Китай за съдружник - Не!
В края на 19 век в света необятно се популяризира концепцията за " жълтата заплаха " (Yellow Terror, или Yellow Spectre) за западнохристиянския " бял " свят. През 1895 година немският император Вилхелм II подарява на съветския император Николай II картина: дами, олицетворяващи главните европейски народи, следят облика на Буда, който се издига на изток; ангелът ги приканва да се обединят, " с цел да защитят вярата и дома си ".
Терминът " жълта заплаха " скоро мигрира в университетския дискурс. Някои откриватели съществено проучват за какво страните от Азия са опасност: голямото население и евтината работна ръка ще им обезпечат икономическо владичество, а също е допустима и миграционна рецесия.
През идващия половин век връзките сред Русия и Китай доближават противоположната прекаленост: първо болшевишката гражданска война в Русия, по-късно през 1949 година Комунистическата партия, водена от Мао Дзедун, идва на власт в Китай с поддръжката на Съветския съюз. Едва по-късно пропагандата издига концепцията, че " руснаците и китайците са братя вечно ".
Но връзките сред Русия/Съветския съюз и Китай не постоянно са били " приятелски ". Поредица от гранични спорове, разпадането на Съветския съюз и последвалата нестабилна икономическа и политическа обстановка в Русия през 90-те години трансформираха страха от жълтата заплаха от Азия в по-лична и разбираема " китайска опасност ".
Основно под това се схваща китайската демографска агресия в Русия (силно преувеличена), както и опасността страната да загуби въздействие в Азия заради китайското владичество. Освен това, поддържайки мита за " китайската опасност ", съветските районни управляващи прикриват личната си неефективност, а и се пробват да привлекат вниманието на федералния център, а с това и дотациите.
За националистите Китай беше другоземен " различен ", само че разбираем облик на зложелател. А политическото и военното управление на Русия се опасява от развиването на военно-техническото съдействие с Китай, не за друго, а тъй като съществено обмисля опцията Пекин да реши да нахлуе.
Но с течение на времето митът за китайската опасност изчезва от обществения дискурс. Китай към този момент не се показва като геополитически противник. И за това има аргументи: в края на 90-те години и Русия, и Китай започнаха да развиват идеологията на " многополюсния свят ". В доста връзки точно върху концепцията, че " еднополюсен свят " (т.е. световното владичество на Съединените щати) е нежелателен и/или неосъществим, са построени актуалните връзки сред страните.
А съдружник ли е Русия на Китай?
Да, само че не и в смисъла, който си показва съветското политическо управление.
Китай възприема със песимизъм всеки нов завой на Русия на изток. През последните 200 години е имало няколко такива завоя - и всякога по-късно Русия се е обръщала назад към Европа. В Пекин добре помнят, че колкото и важен да е " другият " Китай за Русия, Западът в последна сметка постоянно се е оказвал по-значим - без значение дали за другарство или за борба.
Китайските цензури деликатно наблюдават и управляват появяването в китайския интернет на всевъзможни термини, които разказват връзките с Русия. Съдейки по данните от персонално изследване на китайски интернет консуматори, както и мониторинг на китайските обществени мрежи, доближаването сред Русия и Китай, което съветските пропагандисти си съперничеха да разясняват, е останало на процедура неусетно от китайците.
В откритите интернет полемики липсват изказвания като " Русия е дребният брат на Китай ", " Русия е васал на Китай ", " Русия към този момент е наша ", " Русия и Китай стоят един до друг против Запада ", " Русия е единствената страна съдружник на Китай " и други сходни.
Но във връзка с войната в Украйна по-голямата част от китайските интернет консуматори поддържат Русия и персонално Владимир Путин. Вярно, те се интересуват основно от един единствен аспект: че той сякаш се бори против разширението на НАТО. Китайците обаче не приканват управлението на КНР да окаже военна помощ на Русия или да отпусне пари за битка с " груповия Запад ".
За Китай Украйна е някъде надалеч. Една война, отприщена от Русия, би била единствено районен спор (колко съветската аудитория знае за районните спорове в, да речем, Югоизточна Азия). Ако не беше разказът на Путин за борба със Запада, може би на тази война въобще нямаше да се обърне внимание.
През последните няколко години Китай интензивно предизвиква основаването на " общественост с обща орис за човечеството ". Тази идея е включена в Хартата на Комунистическата партия на Китай, заложена в конституцията на страната и вписана в някои документи на Организация на обединените нации.
През последните няколко години Китай интензивно предизвиква основаването на " общественост за една орис за човечеството ". Тази идея е включена в Хартата на Комунистическата партия на Китай, заложена и в конституцията на страната и вписана в някои документи на Организация на обединените нации.
Тази " общественост " би трябвало да бъде завършена от дълготраен мир, споделена сигурност, споделен разцвет, неприкритост и приобщаване. Концепцията допуска отменяне на Студената война, ценене на суверенитета на всички страни и осъществяване на съвещания, учредени на взаимно схващане и равнопоставеност. Държавите би трябвало да си взаимодействат между тях политически и стопански на правилата на равенството, без значение да вземем за пример от размера на страната.
И по този начин, всичко, което Китай желае, е да продължи да отстоява своя суверенитет във външнополитическите решения и да остане умерено безпристрастен, без значение какъв брой Русия търси нейната поддръжка във войната с Украйна и колкото и Съединени американски щати и Европейски Съюз да желаят Китай да осъди Русия.
Въпреки това Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати до 2022 година обръща особено внимание на Китай, Русия и тяхното възходящо взаимоотношение. Съединените щати вършат деликатно разграничаване: като систематичен състезател, Китай би трябвало да се конкурира на първо място, до момента в който Русия, която съставлява сериозна опасност, би трябвало да бъде сдържана.
Китай безспорно регистрира това в личната си тактика за развиване, а военнополитическото партньорство с Русия е най-рационалната тактика за подготовка за евентуален спор със Съединени американски щати, в това число за подсилване на личните системи за противовъздушна защита. Русия в този случай може да се трансформира в огромен северен щит.
Разчита ли Кремъл на другарство с Китай
Ние това не знаем. Но най-вероятно ще би трябвало да повярва - до момента в който режимът не се промени.
Руският политически хайлайф през цялата история се е признавал за европейски, въпреки и със свои лични характерности. Децата на съветския хайлайф учат в чужбина, и то не в университета Хейлундзян, а в Станфорд или Сорбоната. Руските политици, служители и пропагандисти имат недвижими парцели на Запад и държат активите си там. Следователно, всякога, когато връзките със западните страни се утежняват, " завоят на Изток " се случва в логиката " купете билет и макар кондуктора, отидете пешком ".
От 2000 година почти до анексирането на Крим Китай не се възприема в Русия нито като зложелател, нито като мощен и благонадежден съдружник. Руско-китайските връзки се развиват като обикновено градивно съдействие. Русия беше по средата. Тя избягваше по всевъзможен метод да се трансформира в нечий " дребен брат " - както на западния " цивилизован свят ", по този начин и на Китай; не се втурна в първите редици на борците нито против " международния империализъм ", нито против " китайската опасност ".
През лятото на 2014 година Русия подписа 30-годишен контракт за доставка на газ за Китай на стойност 400 милиарда $. И от този миг съветските пропагандисти започнаха да проласяват " превръщане към Изток " - и фактът, че Русия се " обръща " на Изток, не беше толкоз значим идеологически, колкото фактът, че тя се " отвърна " от Запада.
Под " Изток " се схваща на първо място Китай, само че политиците акцентират, че това не е единственият сътрудник на Русия в района. Те изясняват смисъла на " завоя " с привличането на нови съдружници: Япония, Индия и всички основни играчи в Азиатско-тихоокеанския район. Освен това самата концепция за " завой на изток " беше заимствана от Кремъл от Съединените щати (както и в доста други случаи), само че е интерпретирана по специфичен метод.
Тогава " завоят на Изток " се възприема точно като избор на Русия. Но през 2022 година Тимофей Бордачев, програмен шеф на Валдайския клуб, сподели, че заради " хибридната война " на Русия със Съединени американски щати и Европа, " завъртането на Изток " се е трансформирало в нужда и Русия би трябвало да го одобри " в действителност съществено ".
И в подтекста на продължаващата война, която ще е дълга, и глобите, които явно ще бъдат още повече, не е срамно да станеш " васал на Китай ". Да, този израз не се употребява от публични лица и специалистите са подготвени да спорят, само че главната страст се чете.
Китай е най-голямата страна в света по население (Индия или е на път да я изпревари, или към този момент я е изпреварила) и втората стопанска система в света. Политическото ръководство там наподобява по-ефективно, в сравнение с в Русия. Съединените щати одобряват Китай напълно съществено като съществена опасност - тъй като знаят в какво може да се трансформира борбата сред двете страни. В такава настройка даже да бъдеш в подчинено състояние не наподобява срамно за Русия, макар че статутът на " велика мощ ", за който страната претендира, и да не допуска това.
Но това няма никакво значение. За настоящето съветско политическо управление, което по разнообразни аргументи очевидно е захласнато от борба с " груповия Запад ", да не си американски " васал " към този момент е достижение. Особено в случай че външната и вътрешната политика съответстват със " сюзерена ".
Да бъдеш " васал " на страна като Китай е просто комфортно - " владетелят " сигурно няма да упрекне за ограничение на свободата на словото, гонене на ЛГБТ хора и репресии (както Европейски Съюз и Съединени американски щати непрекъснато изтъкват). Само тъй като той самичък лимитира свободите - и това не му пречи да бъде страна, с която всички се преценяват.
В средата на април китайският министър на защитата Ли Шанфу по време на визитата си в Москва назова Владимир Путин " извънреден държавен водач " и също по този начин означи неговия " значим принос за мира и развиването в целия свят ".
Шанфу пристигна в Русия с китайския водач Си Дзинпин. По време на диалозите той и Путин се обръщаха един към различен със " скъпи другари ". И е ясно за какво: след въвеждането на западните наказания поради войната в Украйна, Китай остава една от дребното огромни страни, които поддържат връзки с Руската федерация.
Според известия в медиите Си Дзинпин е трансформирал позицията си по отношение на собствеността върху Курилските острови: Ако преди поддържаше Япония, в този момент афишира своя неутралитет; търговията сред двете страните през 2022 година се е нараснала с съвсем 30%; китайските компании евентуално доставят оръжия на Русия от лятото на 2022 година
Путин и Си Дзинпин обявиха, че диалозите са се провели " в топла, другарска атмосфера ".
Писателят Герман Садулаев разгласи след визитата си, че Русия се трансформира във васал на Китай и това е доста добре, тъй като Западът към този момент няма да може да я " победи и разчлени ". Публицистът Дмитрий Олшански също написа, че Русия би трябвало да стане васал на Китай, а не на Съединените щати, основно тъй като Китай няма да й постанова извънземни полезности. А политикът Роман Юнеман сподели, че Русия е " по-малък брат " във връзка с Китай.
Русия постоянно ли е считала Китай за съдружник - Не!
В края на 19 век в света необятно се популяризира концепцията за " жълтата заплаха " (Yellow Terror, или Yellow Spectre) за западнохристиянския " бял " свят. През 1895 година немският император Вилхелм II подарява на съветския император Николай II картина: дами, олицетворяващи главните европейски народи, следят облика на Буда, който се издига на изток; ангелът ги приканва да се обединят, " с цел да защитят вярата и дома си ".
Терминът " жълта заплаха " скоро мигрира в университетския дискурс. Някои откриватели съществено проучват за какво страните от Азия са опасност: голямото население и евтината работна ръка ще им обезпечат икономическо владичество, а също е допустима и миграционна рецесия.
През идващия половин век връзките сред Русия и Китай доближават противоположната прекаленост: първо болшевишката гражданска война в Русия, по-късно през 1949 година Комунистическата партия, водена от Мао Дзедун, идва на власт в Китай с поддръжката на Съветския съюз. Едва по-късно пропагандата издига концепцията, че " руснаците и китайците са братя вечно ".
Но връзките сред Русия/Съветския съюз и Китай не постоянно са били " приятелски ". Поредица от гранични спорове, разпадането на Съветския съюз и последвалата нестабилна икономическа и политическа обстановка в Русия през 90-те години трансформираха страха от жълтата заплаха от Азия в по-лична и разбираема " китайска опасност ".
Основно под това се схваща китайската демографска агресия в Русия (силно преувеличена), както и опасността страната да загуби въздействие в Азия заради китайското владичество. Освен това, поддържайки мита за " китайската опасност ", съветските районни управляващи прикриват личната си неефективност, а и се пробват да привлекат вниманието на федералния център, а с това и дотациите.
За националистите Китай беше другоземен " различен ", само че разбираем облик на зложелател. А политическото и военното управление на Русия се опасява от развиването на военно-техническото съдействие с Китай, не за друго, а тъй като съществено обмисля опцията Пекин да реши да нахлуе.
Но с течение на времето митът за китайската опасност изчезва от обществения дискурс. Китай към този момент не се показва като геополитически противник. И за това има аргументи: в края на 90-те години и Русия, и Китай започнаха да развиват идеологията на " многополюсния свят ". В доста връзки точно върху концепцията, че " еднополюсен свят " (т.е. световното владичество на Съединените щати) е нежелателен и/или неосъществим, са построени актуалните връзки сред страните.
А съдружник ли е Русия на Китай?
Да, само че не и в смисъла, който си показва съветското политическо управление.
Китай възприема със песимизъм всеки нов завой на Русия на изток. През последните 200 години е имало няколко такива завоя - и всякога по-късно Русия се е обръщала назад към Европа. В Пекин добре помнят, че колкото и важен да е " другият " Китай за Русия, Западът в последна сметка постоянно се е оказвал по-значим - без значение дали за другарство или за борба.
Китайските цензури деликатно наблюдават и управляват появяването в китайския интернет на всевъзможни термини, които разказват връзките с Русия. Съдейки по данните от персонално изследване на китайски интернет консуматори, както и мониторинг на китайските обществени мрежи, доближаването сред Русия и Китай, което съветските пропагандисти си съперничеха да разясняват, е останало на процедура неусетно от китайците.
В откритите интернет полемики липсват изказвания като " Русия е дребният брат на Китай ", " Русия е васал на Китай ", " Русия към този момент е наша ", " Русия и Китай стоят един до друг против Запада ", " Русия е единствената страна съдружник на Китай " и други сходни.
Но във връзка с войната в Украйна по-голямата част от китайските интернет консуматори поддържат Русия и персонално Владимир Путин. Вярно, те се интересуват основно от един единствен аспект: че той сякаш се бори против разширението на НАТО. Китайците обаче не приканват управлението на КНР да окаже военна помощ на Русия или да отпусне пари за битка с " груповия Запад ".
За Китай Украйна е някъде надалеч. Една война, отприщена от Русия, би била единствено районен спор (колко съветската аудитория знае за районните спорове в, да речем, Югоизточна Азия). Ако не беше разказът на Путин за борба със Запада, може би на тази война въобще нямаше да се обърне внимание.
През последните няколко години Китай интензивно предизвиква основаването на " общественост с обща орис за човечеството ". Тази идея е включена в Хартата на Комунистическата партия на Китай, заложена в конституцията на страната и вписана в някои документи на Организация на обединените нации.
През последните няколко години Китай интензивно предизвиква основаването на " общественост за една орис за човечеството ". Тази идея е включена в Хартата на Комунистическата партия на Китай, заложена и в конституцията на страната и вписана в някои документи на Организация на обединените нации.
Тази " общественост " би трябвало да бъде завършена от дълготраен мир, споделена сигурност, споделен разцвет, неприкритост и приобщаване. Концепцията допуска отменяне на Студената война, ценене на суверенитета на всички страни и осъществяване на съвещания, учредени на взаимно схващане и равнопоставеност. Държавите би трябвало да си взаимодействат между тях политически и стопански на правилата на равенството, без значение да вземем за пример от размера на страната.
И по този начин, всичко, което Китай желае, е да продължи да отстоява своя суверенитет във външнополитическите решения и да остане умерено безпристрастен, без значение какъв брой Русия търси нейната поддръжка във войната с Украйна и колкото и Съединени американски щати и Европейски Съюз да желаят Китай да осъди Русия.
Въпреки това Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати до 2022 година обръща особено внимание на Китай, Русия и тяхното възходящо взаимоотношение. Съединените щати вършат деликатно разграничаване: като систематичен състезател, Китай би трябвало да се конкурира на първо място, до момента в който Русия, която съставлява сериозна опасност, би трябвало да бъде сдържана.
Китай безспорно регистрира това в личната си тактика за развиване, а военнополитическото партньорство с Русия е най-рационалната тактика за подготовка за евентуален спор със Съединени американски щати, в това число за подсилване на личните системи за противовъздушна защита. Русия в този случай може да се трансформира в огромен северен щит.
Разчита ли Кремъл на другарство с Китай
Ние това не знаем. Но най-вероятно ще би трябвало да повярва - до момента в който режимът не се промени.
Руският политически хайлайф през цялата история се е признавал за европейски, въпреки и със свои лични характерности. Децата на съветския хайлайф учат в чужбина, и то не в университета Хейлундзян, а в Станфорд или Сорбоната. Руските политици, служители и пропагандисти имат недвижими парцели на Запад и държат активите си там. Следователно, всякога, когато връзките със западните страни се утежняват, " завоят на Изток " се случва в логиката " купете билет и макар кондуктора, отидете пешком ".
От 2000 година почти до анексирането на Крим Китай не се възприема в Русия нито като зложелател, нито като мощен и благонадежден съдружник. Руско-китайските връзки се развиват като обикновено градивно съдействие. Русия беше по средата. Тя избягваше по всевъзможен метод да се трансформира в нечий " дребен брат " - както на западния " цивилизован свят ", по този начин и на Китай; не се втурна в първите редици на борците нито против " международния империализъм ", нито против " китайската опасност ".
През лятото на 2014 година Русия подписа 30-годишен контракт за доставка на газ за Китай на стойност 400 милиарда $. И от този миг съветските пропагандисти започнаха да проласяват " превръщане към Изток " - и фактът, че Русия се " обръща " на Изток, не беше толкоз значим идеологически, колкото фактът, че тя се " отвърна " от Запада.
Под " Изток " се схваща на първо място Китай, само че политиците акцентират, че това не е единственият сътрудник на Русия в района. Те изясняват смисъла на " завоя " с привличането на нови съдружници: Япония, Индия и всички основни играчи в Азиатско-тихоокеанския район. Освен това самата концепция за " завой на изток " беше заимствана от Кремъл от Съединените щати (както и в доста други случаи), само че е интерпретирана по специфичен метод.
Тогава " завоят на Изток " се възприема точно като избор на Русия. Но през 2022 година Тимофей Бордачев, програмен шеф на Валдайския клуб, сподели, че заради " хибридната война " на Русия със Съединени американски щати и Европа, " завъртането на Изток " се е трансформирало в нужда и Русия би трябвало да го одобри " в действителност съществено ".
И в подтекста на продължаващата война, която ще е дълга, и глобите, които явно ще бъдат още повече, не е срамно да станеш " васал на Китай ". Да, този израз не се употребява от публични лица и специалистите са подготвени да спорят, само че главната страст се чете.
Китай е най-голямата страна в света по население (Индия или е на път да я изпревари, или към този момент я е изпреварила) и втората стопанска система в света. Политическото ръководство там наподобява по-ефективно, в сравнение с в Русия. Съединените щати одобряват Китай напълно съществено като съществена опасност - тъй като знаят в какво може да се трансформира борбата сред двете страни. В такава настройка даже да бъдеш в подчинено състояние не наподобява срамно за Русия, макар че статутът на " велика мощ ", за който страната претендира, и да не допуска това.
Но това няма никакво значение. За настоящето съветско политическо управление, което по разнообразни аргументи очевидно е захласнато от борба с " груповия Запад ", да не си американски " васал " към този момент е достижение. Особено в случай че външната и вътрешната политика съответстват със " сюзерена ".
Да бъдеш " васал " на страна като Китай е просто комфортно - " владетелят " сигурно няма да упрекне за ограничение на свободата на словото, гонене на ЛГБТ хора и репресии (както Европейски Съюз и Съединени американски щати непрекъснато изтъкват). Само тъй като той самичък лимитира свободите - и това не му пречи да бъде страна, с която всички се преценяват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ