Ще успее ли европейската политика на моркова и тоягата към Турция
" Вървим по пътя към по-добри връзки, само че сме още първоначално " - по този начин ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заключи срещата на върха сред Европейски Съюз и Турция, засенчена от протоколния " дивангейт ". Двете съществени тематики на диалог, които имат Брюксел и Анкара, са икономическите връзки и незаконната миграция. Първата е по-важна за Турция, втората - за Европейския съюз.
" Турската стопанска система е под мощен напън. Затова Ердоган желае повече пари от Европейски Съюз през договорката за бежанците. И също по този начин желае съглашението за митническия съюз да се модернизира. Задълбочаването на комерсиалните връзки с Европа ще даде глътка въздух на турската промишленост и от там - основа за стопански растеж ". Това споделя проф. Ердал Ялчън, икономист от университета в Кобленц, създател на разбор за Екологичен потенциал за предефинирането на връзките сред Брюксел и Анкара. Той напомня, че Турция към момента е кандидат-член на Европейски Съюз, само че процесът не напредва, тъй като няма доверие. До 2006 година Турция сполучливо организира промени, които да я приближат до влизане в Евросъюза, твърди проф. Ялчън.
" В същото време в Европа на власт пристигнаха консервативни партии. Тогава се чуха тези поръчки, които и до през днешния ден са настоящи - че Турция в никакъв случай няма да бъде член на Европейски Съюз. Това тласна Турция в друга посока. От това пострада турската стопанска система. Президентът Ердоган загърби Европейски Съюз и поведе Турция към властническа президентска република. От това пък пострадаха човешките права, свободата на медиите и парламентаризма в Турция ".
Сега Турция и Европейският съюз като че ли са подготвени да стоплят връзките си, да вземем за пример през съглашението за митнически съюз, което Ердоган желае да модернизира. Докъде е подготвен да отиде обаче Европейски Съюз?
" Митническият съюз е освен комерсиално съглашение, което улеснява търговията сред Европейски Съюз и Турция. Митническият съюз е и политическо съглашение. Когато това съглашение беше подписано през 1995 година, всички смятахме, че Турция рано или късно ще стане пълновръстен член на Европейски Съюз. Така че модернизирането на това съглашение, за което се приказва в този момент, има смисъл единствено, в случай че Брюксел и Анкара преодолеят политическите различия.
Европейски Съюз предлага на Турция нещо, което не може да извърши. Ако съглашението за митническия съюз бъде осъвременено, това значи, че Брюксел ще диктува комерсиалната политика на Турция. Питам се, какъв брой реалистично е това? ".
Ще се откаже ли Турция от самостоятелността си?
" Да не забравяме, че турската стопанска система се намира в извънредно комплицирана рецесия. Извън Европейски Съюз няма опция за стабилно стабилизиране на стопанската система. Половината от турската търговия е с Европейски Съюз. Най-важните задгранични вложители в Турция са от Германия, Нидерландия и Италия. Енергийната инфраструктура е тясно обвързвана с Европа. Така че, в случай че Турция търси други други възможности, стопанската система й ще пострада още повече.
Настояването да се модернизира съглашението за митнически съюз може и да е разумно, само че не е реалистично, в случай че Турция все по този начин държи на геополитическите си упоритости да работи без значение от Европейски Съюз, да вземем за пример в Либия, Армения или Сирия. Просто не виждам, по какъв начин външнополитическият курс на Анкара може да се съвмести с митническия съюз с Европейски Съюз, който допуска политическа интеграция ".
В подобен случай, съглашение за свободна търговия вместо митнически съюз ли е отговорът?
" Европейската комисия назова задачата - така наречен „ положителна стратегия “, само че през идващите три месеца следва спор за политически вероятните взаимни отстъпки. Последната дума ще има Европейският парламент и точно от там чакам да излезе предлагането за подписване на съглашение за свободна търговия.
Аз бих отишъл и по-далеч - съгласно мен би трябвало да се преработи съглашението за асоцииране с Турция от 1963 година. Още тогава е записано, че митническият съюз е стъпка в интеграционния развой. А този развой продължи със последващи съглашения от 1999 и 2005 година с вероятността за пълноправно участие на Турция в Европейски Съюз. Според мен, най-късно през лятото Европа би трябвало да се занимае с връзките с Турция и тяхната нова формулировка.
Акцентът в връзките, съгласно мен, би трябвало да е по-малко политически и повече стопански по образеца на Украйна, Швейцария или Англия. Сключването на съглашение за свободна търговия ще стабилизира стопанската система, оставяйки на Турция да води самостоятелна от Европейски Съюз политика. Това, несъмнено, носи и риска, Турция да продължи да се разграничава от европейските полезности и политики ".
„ Никой по този начин и не разбра, защо тъкмо преговаряха Европейски Съюз и Турция. “ Това споделя миграционният специалист Гералд Кнаус. Той е създател на съглашението за бежанците, което Европейски Съюз подписа с Турция през март 2016 година след огромната бежанска вълна. Това съглашение завърши преди година, когато турският президент Реджеп Ердоган отвори границите за бежанците. И въпреки сега напорът към Европа да не е огромен, със стоплянето на времето се чака това да се промени. Все по-често идват известия за гумени лодки с мигранти в Егейско море.
Макар преди пет години договорката да донесе облекчение за Европа, рецензията към нея не е стихвала. Договорката сред Брюксел с Анкара е красноречиво доказателство за неспособността на Европа да построи своя миграционна политика. Гералд Кнаус е склонен с този мотив, само че в диалога ни акцентира:
" Повечето, да не кажа всички, които приказват за тази договорка, не са я чели скоро. В основата й стои съглашението, че Турция приема назад мигранти, пресекли границата й в посока Европейски Съюз, а против това получава финансова поддръжка за три и половина милиона сирийски бежанци. Колко души и по кое време ще бъдат върнати в Турция зависи от Европейски Съюз. Проблемът е, че разглеждането на молбите за леговище в Европейски Съюз трае прекомерно дълго.
От една година Турция не приема назад мигранти. Или с други думи - от една година сделката с Турция не работи. Вместо това сме очевидци на тъпчене на законите по външната граница на Европейски Съюз, силово изтласкване на мигранти назад към Турция и филантропична злополука на гръцките острови. Върнахме се във времето преди сключването на миграционната договорка ".
Тогава въпросът е, би трябвало ли нова договорка?
" Ако ще има нова договорка, тя би трябвало да е в полза на Турция, Гърция и Европейски Съюз. За Турция днешното положение е злополука. Турция не може да разчита на финансова помощ. Броят на сирийските бежанци там пораства всяка година с към 100 хиляди души, даже единствено поради новородените деца. Икономическото положение както на бежанците, по този начин и на турците се утежнява. Така че Турция има потребност от помощ.
Но и Европейски Съюз не е удовлетворен от сегашната обстановка, тъй като по външните граници на съюза жестоко се нарушават законите. Напрежението в бежанските лагери в Турция пораства и може да се обърне против Европа, напрежението в Егейско море също пораства. Така че и Турция, и Европейски Съюз имат интерес да управляват незаконната имиграция ".
Турският президент Ердоган сподели ли интерес към възобновяване на договорката?
" Въпросът е, кой договаря с Ердоган. Европейската комисия не може да му предложи това, което е значимо за него. Комисията не може да провежда още милиарди евро, това могат да създадат националните страни. Комисията не може да обещае, че ще одобри избран брой бежанци - квотното систематизиране се провали. Така че и това могат да обещаят единствено националните страни.
Аз виждам явен сигнал, че Турция има интерес. Но също по този начин от турска страна договарянията се водят централизирано, единствено от президента, а това прави договарянията сложни. И като цяло, през днешния ден връзките с Турция са по-сложни и по-трудни ".
Кой може да приказва с Ердоган, да го предразположи по този начин да се каже да не отваря границите за бежанците?
" Топла връзка с Ердоган имат Германия, Гърция и други страни от Югоизточна Европа, които имат и най-големия интерес от възобновяване на договорката. Убеден съм, че Ердоган ще се съгласи на нова договорка, в случай че група страни от Европейски Съюз - даже не целият Европейски Съюз - поеме ангажимент да оказва помощ финансово на Турция за приютените бежанци.
Турция би трябвало изрично да поеме уговорката, че няма повече да употребява бежанците като средство за напън, както стана преди година. Освен това би трябвало да се ангажира да приема назад мигранти, които нямат право на леговище в Европейски Съюз. Това незабавно ще откаже незаконните мигранти да се качват на гумени лодки и да потеглят през Егейско море към Гърция.
Със сигурност не би трябвало повече да блъфираме. Европейски Съюз продължава да приказва за пари, само че всички знаем, че пари няма да има. А Турция дава обещание да сътрудничи, а в това време нагнетява напрежението ".
Преди година, когато на турската граница с Гърция и България се стекоха хиляди бежанци, още веднъж разговаряхме, и тогава Вие казахте, че България е рационалният глас в дебата за миграционната политика. Каква е ролята на България в този момент?
" България е измежду страните в Европейски Съюз, които имат максимален интерес да не се утежни ситуацията на милионите бежанци в прилежаща Турция. Съседните страни първи ще усетят, в случай че политическото и икономическото напрежение измежду бежанците нарасне. Така че ролята на България е да се застъпи в Брюксел за нова договорка в полза на Европейски Съюз, на Турция и на България ".
Реалистично ли е в обозримо бъдеще Европейски Съюз да реализира съглашение за обща миграционна политика, по този по този начин трънлив въпрос, който трайно раздели Общността?
" Не дребна част от страните членки, които не са директно пострадали от миграцията, не демонстрират интерес към смяна на настоящето положение. Така че, в случай че не всички страни в Европейски Съюз желаят да трансформират нещата, дано най-малко „ коалиция на искащите “ да се опита да реализира някакъв прогрес в договаряния с Турция. Но дано нежелаещите да нямат право на несъгласие.
Много от предложенията на Европейска комисия в миграционния пакт звучат рационално, само че в случай че не се реализира съглашение по главния въпрос, целият пакт ще пропадне. А главният въпрос, който Европейска комисия не взема решение, е какво се случва с мигрантите, които доближават европейска територия, само че нямат право на леговище. Единственият отговор на този въпрос дават съглашения с директните страни като Турция и страните по генезис на мигрантите ".
Интервю на Весела Владкова с проф. Ердал Ялчън и Гералд Кнаус в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
" Турската стопанска система е под мощен напън. Затова Ердоган желае повече пари от Европейски Съюз през договорката за бежанците. И също по този начин желае съглашението за митническия съюз да се модернизира. Задълбочаването на комерсиалните връзки с Европа ще даде глътка въздух на турската промишленост и от там - основа за стопански растеж ". Това споделя проф. Ердал Ялчън, икономист от университета в Кобленц, създател на разбор за Екологичен потенциал за предефинирането на връзките сред Брюксел и Анкара. Той напомня, че Турция към момента е кандидат-член на Европейски Съюз, само че процесът не напредва, тъй като няма доверие. До 2006 година Турция сполучливо организира промени, които да я приближат до влизане в Евросъюза, твърди проф. Ялчън.
" В същото време в Европа на власт пристигнаха консервативни партии. Тогава се чуха тези поръчки, които и до през днешния ден са настоящи - че Турция в никакъв случай няма да бъде член на Европейски Съюз. Това тласна Турция в друга посока. От това пострада турската стопанска система. Президентът Ердоган загърби Европейски Съюз и поведе Турция към властническа президентска република. От това пък пострадаха човешките права, свободата на медиите и парламентаризма в Турция ".
Сега Турция и Европейският съюз като че ли са подготвени да стоплят връзките си, да вземем за пример през съглашението за митнически съюз, което Ердоган желае да модернизира. Докъде е подготвен да отиде обаче Европейски Съюз?
" Митническият съюз е освен комерсиално съглашение, което улеснява търговията сред Европейски Съюз и Турция. Митническият съюз е и политическо съглашение. Когато това съглашение беше подписано през 1995 година, всички смятахме, че Турция рано или късно ще стане пълновръстен член на Европейски Съюз. Така че модернизирането на това съглашение, за което се приказва в този момент, има смисъл единствено, в случай че Брюксел и Анкара преодолеят политическите различия.
Европейски Съюз предлага на Турция нещо, което не може да извърши. Ако съглашението за митническия съюз бъде осъвременено, това значи, че Брюксел ще диктува комерсиалната политика на Турция. Питам се, какъв брой реалистично е това? ".
Ще се откаже ли Турция от самостоятелността си?
" Да не забравяме, че турската стопанска система се намира в извънредно комплицирана рецесия. Извън Европейски Съюз няма опция за стабилно стабилизиране на стопанската система. Половината от турската търговия е с Европейски Съюз. Най-важните задгранични вложители в Турция са от Германия, Нидерландия и Италия. Енергийната инфраструктура е тясно обвързвана с Европа. Така че, в случай че Турция търси други други възможности, стопанската система й ще пострада още повече.
Настояването да се модернизира съглашението за митнически съюз може и да е разумно, само че не е реалистично, в случай че Турция все по този начин държи на геополитическите си упоритости да работи без значение от Европейски Съюз, да вземем за пример в Либия, Армения или Сирия. Просто не виждам, по какъв начин външнополитическият курс на Анкара може да се съвмести с митническия съюз с Европейски Съюз, който допуска политическа интеграция ".
В подобен случай, съглашение за свободна търговия вместо митнически съюз ли е отговорът?
" Европейската комисия назова задачата - така наречен „ положителна стратегия “, само че през идващите три месеца следва спор за политически вероятните взаимни отстъпки. Последната дума ще има Европейският парламент и точно от там чакам да излезе предлагането за подписване на съглашение за свободна търговия.
Аз бих отишъл и по-далеч - съгласно мен би трябвало да се преработи съглашението за асоцииране с Турция от 1963 година. Още тогава е записано, че митническият съюз е стъпка в интеграционния развой. А този развой продължи със последващи съглашения от 1999 и 2005 година с вероятността за пълноправно участие на Турция в Европейски Съюз. Според мен, най-късно през лятото Европа би трябвало да се занимае с връзките с Турция и тяхната нова формулировка.
Акцентът в връзките, съгласно мен, би трябвало да е по-малко политически и повече стопански по образеца на Украйна, Швейцария или Англия. Сключването на съглашение за свободна търговия ще стабилизира стопанската система, оставяйки на Турция да води самостоятелна от Европейски Съюз политика. Това, несъмнено, носи и риска, Турция да продължи да се разграничава от европейските полезности и политики ".
„ Никой по този начин и не разбра, защо тъкмо преговаряха Европейски Съюз и Турция. “ Това споделя миграционният специалист Гералд Кнаус. Той е създател на съглашението за бежанците, което Европейски Съюз подписа с Турция през март 2016 година след огромната бежанска вълна. Това съглашение завърши преди година, когато турският президент Реджеп Ердоган отвори границите за бежанците. И въпреки сега напорът към Европа да не е огромен, със стоплянето на времето се чака това да се промени. Все по-често идват известия за гумени лодки с мигранти в Егейско море.
Макар преди пет години договорката да донесе облекчение за Европа, рецензията към нея не е стихвала. Договорката сред Брюксел с Анкара е красноречиво доказателство за неспособността на Европа да построи своя миграционна политика. Гералд Кнаус е склонен с този мотив, само че в диалога ни акцентира:
" Повечето, да не кажа всички, които приказват за тази договорка, не са я чели скоро. В основата й стои съглашението, че Турция приема назад мигранти, пресекли границата й в посока Европейски Съюз, а против това получава финансова поддръжка за три и половина милиона сирийски бежанци. Колко души и по кое време ще бъдат върнати в Турция зависи от Европейски Съюз. Проблемът е, че разглеждането на молбите за леговище в Европейски Съюз трае прекомерно дълго.
От една година Турция не приема назад мигранти. Или с други думи - от една година сделката с Турция не работи. Вместо това сме очевидци на тъпчене на законите по външната граница на Европейски Съюз, силово изтласкване на мигранти назад към Турция и филантропична злополука на гръцките острови. Върнахме се във времето преди сключването на миграционната договорка ".
Тогава въпросът е, би трябвало ли нова договорка?
" Ако ще има нова договорка, тя би трябвало да е в полза на Турция, Гърция и Европейски Съюз. За Турция днешното положение е злополука. Турция не може да разчита на финансова помощ. Броят на сирийските бежанци там пораства всяка година с към 100 хиляди души, даже единствено поради новородените деца. Икономическото положение както на бежанците, по този начин и на турците се утежнява. Така че Турция има потребност от помощ.
Но и Европейски Съюз не е удовлетворен от сегашната обстановка, тъй като по външните граници на съюза жестоко се нарушават законите. Напрежението в бежанските лагери в Турция пораства и може да се обърне против Европа, напрежението в Егейско море също пораства. Така че и Турция, и Европейски Съюз имат интерес да управляват незаконната имиграция ".
Турският президент Ердоган сподели ли интерес към възобновяване на договорката?
" Въпросът е, кой договаря с Ердоган. Европейската комисия не може да му предложи това, което е значимо за него. Комисията не може да провежда още милиарди евро, това могат да създадат националните страни. Комисията не може да обещае, че ще одобри избран брой бежанци - квотното систематизиране се провали. Така че и това могат да обещаят единствено националните страни.
Аз виждам явен сигнал, че Турция има интерес. Но също по този начин от турска страна договарянията се водят централизирано, единствено от президента, а това прави договарянията сложни. И като цяло, през днешния ден връзките с Турция са по-сложни и по-трудни ".
Кой може да приказва с Ердоган, да го предразположи по този начин да се каже да не отваря границите за бежанците?
" Топла връзка с Ердоган имат Германия, Гърция и други страни от Югоизточна Европа, които имат и най-големия интерес от възобновяване на договорката. Убеден съм, че Ердоган ще се съгласи на нова договорка, в случай че група страни от Европейски Съюз - даже не целият Европейски Съюз - поеме ангажимент да оказва помощ финансово на Турция за приютените бежанци.
Турция би трябвало изрично да поеме уговорката, че няма повече да употребява бежанците като средство за напън, както стана преди година. Освен това би трябвало да се ангажира да приема назад мигранти, които нямат право на леговище в Европейски Съюз. Това незабавно ще откаже незаконните мигранти да се качват на гумени лодки и да потеглят през Егейско море към Гърция.
Със сигурност не би трябвало повече да блъфираме. Европейски Съюз продължава да приказва за пари, само че всички знаем, че пари няма да има. А Турция дава обещание да сътрудничи, а в това време нагнетява напрежението ".
Преди година, когато на турската граница с Гърция и България се стекоха хиляди бежанци, още веднъж разговаряхме, и тогава Вие казахте, че България е рационалният глас в дебата за миграционната политика. Каква е ролята на България в този момент?
" България е измежду страните в Европейски Съюз, които имат максимален интерес да не се утежни ситуацията на милионите бежанци в прилежаща Турция. Съседните страни първи ще усетят, в случай че политическото и икономическото напрежение измежду бежанците нарасне. Така че ролята на България е да се застъпи в Брюксел за нова договорка в полза на Европейски Съюз, на Турция и на България ".
Реалистично ли е в обозримо бъдеще Европейски Съюз да реализира съглашение за обща миграционна политика, по този по този начин трънлив въпрос, който трайно раздели Общността?
" Не дребна част от страните членки, които не са директно пострадали от миграцията, не демонстрират интерес към смяна на настоящето положение. Така че, в случай че не всички страни в Европейски Съюз желаят да трансформират нещата, дано най-малко „ коалиция на искащите “ да се опита да реализира някакъв прогрес в договаряния с Турция. Но дано нежелаещите да нямат право на несъгласие.
Много от предложенията на Европейска комисия в миграционния пакт звучат рационално, само че в случай че не се реализира съглашение по главния въпрос, целият пакт ще пропадне. А главният въпрос, който Европейска комисия не взема решение, е какво се случва с мигрантите, които доближават европейска територия, само че нямат право на леговище. Единственият отговор на този въпрос дават съглашения с директните страни като Турция и страните по генезис на мигрантите ".
Интервю на Весела Владкова с проф. Ердал Ялчън и Гералд Кнаус в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ