Върви ли наистина към крах либералната демокрация? Проваля ли се

...
Върви ли наистина към крах либералната демокрация? Проваля ли се
Коментари Харесай

Проф. Креймър: Най-големият катализатор за възхода на десните антидемократични популисти е проблемът с миграцията

Върви ли в действителност към провал демократичната народна власт? Проваля ли се концепцията за завършек на историята, съгласно разбиранията на Франсис Фукуяма, че световното разпространяване на демократичната народна власт и капитализма може да е крайната точка на социокултурната еволюция на човечеството и крайната форма на ръководство? Настъпва ли нов международен ред? Тези фундаментални въпроси бяха обсъждани на няколко интернационалните конференции тази седмица в Европа. В Америка също се вълнуват и търсят отговори. Челното заглавие на сп. " Foreign Affairs " е " Умира ли демокрацията ".

На форума " Global Solutions Summit " в Берлин, канцлерът Ангела Меркел показа мнение, че упадъкът на международния ред, какъвто го познаваме, се дължи на " двоен преход " или на последователното избледняване на паметта за международните войни, което води до все по-лековато основаване на вражди, които заместват съдействието. Стремглавото развиване на технологиите пък трансформират световната стопанска система с такава скорост и мащаби, че никоя страна няма потенциала, съгласно Ангела Меркел, да оцелее независимо:

" Да използваме възможностите на глобализацията и по едно и също време с това да понижим рисковете - тази цел можем да реализираме най-добре дружно. Но за жалост вместо това сме очевидци, по какъв начин се подкопават мултинационалните решения, по какъв начин съзнателно се неглижират интернационалните институции, по какъв начин към този момент реализирани взаимни отстъпки се торпилират и вместо това се започват солови акции. Тази наклонност е тревожна. Не бива да забравяме, че нашият интернационален ред е разследване на поуките от унищожителните последствия на две международни войни. Тясното интернационално съдействие е гаранция за мир ".

Най-голямата от трите до момента талази на демократизация, съгласно починалия към този момент харвардски политолог Самюъл Хънтингтън, стартира през 1974 година с Революцията на карамфилите в Португалия и минава през рухването на фашистката тирания в Испания, на диктатурите в Латинска Америка, завършването на деколонизацията, рухването на Берлинската стена и разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Сега въпросът е дали изобщо ще остане и диря от тази трета вълна на демократизация, по особено в Източна Европа - поради подбудения от финансовата рецесия от 2008 година и към този момент 3-годишната мигрантска рецесия напредък на политическия популизъм и на властническите водачи.

 В изявление за предаването " Събота 150 " професор по история Марк Креймър разяснява въздействието, което оказват двете свръхсили от Студаната война - Съединени американски щати и Русия:

" Част от това се дължи на проблеми в някогашния Съветски съюз, изключително в Русия, и в по-малка степен в Украйна. Демокрацията по този начин и не пусна корени в Русия, само че най-малко имаше някаква демократизация първоначално доникъде на 90-те години. Нещата започнаха да се развиват зле с първата война в Чечения през 94-а, продължиха при втората война там и особено с възхода на Владимир Путин, който беше значително обвързван с втората война в Чечения. Под управлението на Путин в Русия беше върната властническата система, което имаше доста необятен резултат в целия район. Това дава неприятен образец и има неприятно въздействие - и директно, и непряко - върху други страни. "

Той разяснява и възходящия песимизъм към Европейски Съюз в някогашните руски спътници в Източна Европа:

" Поразително е, че тези страни, на които се гледаше като на енергични демокрации, в този момент имат на власт десни популистки държавни управления, които в действителност се освободиха от някои демократични достижения. С конституционни промени, посегателство на правосъдната самостоятелност и на други неща, които би трябвало да пречат на определяне на властническа система. В Полша и в Чешката република претърпяха световната финансова рецесия през 2008-2009 година. Имаше провали и в тези две страни, само че те бяха минимални. И там повода не е икономическа. Унгария е друго нещо. Тя претърпя доста остра криза и това имаше в действителност огромно отражение. Същото важи и за Югоизточна Европа. В България - страна, която познавам добре и пребивавам там през част от времето - отражението на финансовата рецесия беше доста по-голямо. Но България по този начин и не напредна толкоз, колкото Унгария и Полша по пътя към същинската демократична народна власт. България организира смислени избори, има независимост на словото, и други атрибути на демокрацията. Но продължава да има някои останки от предишното си и има проблеми, които не са толкоз изпъкващи в Унгария и Полша.Румъния може би има даже повече останки от предишното. И също има обилни проблеми вследствие на финансовата рецесия. Кризата е значително обяснението за казуса, само че по моему не е най-големият катализатор за него. Дори в тези страни ".

Според него най-големият катализатор за този напредък на десните антидемократични популисти е казусът с миграцията: " По-скоро страхът от мигрантите или визия за неконтролирана миграция. Защото към множеството от тези страни няма огромна миграция. И в Унгария, и в Полша няма приток от мигранти от Северна Африка или Близкия изток. Точно противоположното - съвсем няма мигранти.Огромна неточност направи Ангела Меркел с дейностите й по казуса. И това е движещата мощ зад възхода на десния популизъм. "

Проф. Марк Креймър счита, че към момента няма действителна опция на демократичните демокрации и пазарните стопански системи:

" Разбира се, има съперници, като да вземем за пример путиновата система в Русия. Но тя не предлага модел за други страни, в случай че не им би трябвало подобен, с цел да го заобикалят, в случай че ценят демокрацията. Тази система няма същински почитатели отвън Русия.  Дори в тази ситуация на Китай, който мисля, че е огромно предизвикателство за западната народна власт и в чиято стопанска система страната още има доста огромна роля, има доста по-голямо доближаване към пазарна стопанска система, в сравнение с преди 43 години, когато умря Мао Цзедун. Дори във връзка с Китай това състезание на идеологии е свършило. В този смисъл си мисля, че тезата на Фукуяма устоя доста добре. В края на краищата множеството хора още виждат демократичната народна власт и пазарната стопанска система като нещата, към които се стремят. И че проблемите, които следим в този момент, не са трансформирали това виждане ".

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР