Отхвърлиха жалбите на двама от най-известните подсъдими за употреба на наркотици зад волана
Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбите на двама от най-известните подсъдими за приложимост на опиати зад кормилото, с които те желаеха да бъдат анулирани десетки разпореждания от наредбата, по която се открива дали си карал пийнал или дрогиран.
Става дума за дефинитивно наказания условно за шофиране след приложимост на алкохол и опиати артист Явор Бахаров и за подсъдимия за причиняването на гибелта на журналиста Милен Цветков – Кристиан Николов. Преди месец Софийският градски съд осъди Николов на 9 години затвор и му наложи и възбрана да кара за 10 години, само че присъдата не е дефинитивна.
Двамата оспориха голям брой разпореждания от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и/или използването на наркотични субстанции или техни аналози, написа " Лекс ".
Състав на Върховен административен съд с ръководител Таня Радкова и членове Анелия Ананиева и Мартин Аврамов (докладчик) обаче отхвърля всичките им причини за незаконност на наредбата.
От години в практиката на съдилищата има несъгласия, свързани с доказването на използването на опиати при шофирането и особено на въздействието им върху водача. Проблемът е и поради доста по-общия текст в Наказателния кодекс (НК), по който са подвеждани под отговорност водачите, използвали опиати спрямо тези, хванати пияни зад кормилото. Според член 343б водачите носят наказателна отговорност, в случай че концентрацията на алкохол в кръвта им е над 1,2 промила и е открита по надлежния ред. За опиатите няма въведена долна граница, нито подобаващ ред, по който се открива използването им. Така едни съдии одобряват, че за доказването на използването на опиати няма очакван ред и ограничавания, само че пък други препращат към наредбата. Освен това има спорна процедура и за това дали за съставомерността на действието е належащо деецът да е бил повлиян от опиатите.
Когато депутати предложиха промени в Наказателен кодекс в тази тенденция, Върховният касационен съд прикани да не се бърза с тях и посочи, че няма точни критерии при тестванията, посредством които да се разграничава използването на опиати от метаболити на някои позволени за приложимост медикаменти.
Много от тези причини бяха изтъкнати от юристите на Николов и Бахаров, които се бяха позовали на несъгласията в практиката.
Върховен административен съд обаче им отговори, че когато се преценя законосъобразността на подзаконов нормативен акт, това, че има разнопосочна процедура, пък била тя и на Върховния касационен съд, е неотносимо. " Противно на позоваването на правосъдна процедура в жалбата на К. Николов, критерият за правомерност на подзаконовите нормативни актове е те да не опонират на нормативните актове от по-висока степен (закони и кодекси), не и на части от претекстове на правосъдни актове, даже и постановени от касационната инстанция “, завяват висшите съдии.
Те акцентират и че неналичието на долна граница за опиатите, сходна на тази от 1,2 промила за алкохола също не води до незаконност на наредбата, тъй като в това отношение тя следва наредбите на акт от по-висок сан – Наказателния кодекс.
Бахаров и Николов твърдяха, че е дискриминация, че за алкохола има позволена централизация, а за опиатите – не, както и че за дрогата не се регистрира типът на влияние върху организма на другите типове наркотични субстанции.
" С член 343б, алинея 1, 2 и 3 Наказателен кодекс (изм., Дъждовни води, бр. 74/2015 г.) се инкриминират ръководството на МПС след приложимост на алкохол и на наркотични субстанции и техните аналози. Оспорените текстове на Наредбата подхождат на разпоредбите на нормативен акт от по-висока степен, в частност на Наказателен кодекс, по отношение на съществуването на долна граница за съставомерност на действието при използването на алкохол, респ. неналичието на такава при използването на наркотични субстанции. Наредбата като подзаконов нормативен акт се издава за използване на обособени разпореждания или подразделения на нормативен акт от по-висока степен – член 15, алинея 1 Закон за нормативните актове. В битието си на акт, вторично уреждащ публичните връзки единствено в регулативните лимити на акта от по-висока степен, Наредбата не вкарва независими правила в обсъжданата област, които да обосновават неравноправно отнасяне, позволено с нейни разпореждания “, посочва Върховен административен съд.
В решенето се акцентира, че наредбата е призната на съображение член 174, алинея 4 от Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП) и от способен орган – министрите на правораздаването, опазването на здравето и вътрешните работи. При разискването и приемането ѝ са спазени и всички условия на Закона за нормативните актове.
Един от главните причини в жалбите против Наредба №1 беше, че най-често проучванията за съществуване на наркотични субстанции и техните аналози се правят в неакредитираните лаборатории на ВМА. А Законът за националната акредитация на органи за оценяване на сходството (ЗНАООС) изисква " единствено упълномощени органи за оценяване на сходството могат да бъдат определяни да правят действия по оценяване на сходството в области, контролирани от законодателството, доколкото със закон не е несъмнено друго “. В жалбите си Бахаров и Николов сочеха и несъгласие с Регламент № 765/2008 година за акредитация.
Върховен административен съд обаче им дава отговор, че приложението на ЗНАООС категорично е изключено за лабораториите в лечебните заведения.
" Същото се отнася и за профилираната химико-токсикологична лаборатория на Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи (МИ на МВР), която още веднъж е клинико-диагностична конструкция към Многопрофилна болница за интензивно лекуване – Централна клинична база в София по р. III от приложение № 2 от Правилника за устройството, активността и структурата на МИ на Министерство на вътрешните работи, като съгласно член 2, алинея 1 реализира активността си по ЗМВР и ЗЛЗ “, написа в решението.
Върховните съдии акцентират: " От друга страна, съществуването или не на акредитация на органите, за които тя е нужна, е неотносим към законосъобразността на посочените разпореждания въпрос, защото е предмет на сетнешни дейности на съответните органи във връзка осъществяване на задължението им, произлизащо от различен нормативен акт за възможна акредитация “.
В решението се изяснява и че посоченият от жалбоподателите правилник също е неотносим за акредитацията на медицински и лечебни заведения.
Друг мотив за анулация на разпореждания от наредбата беше, че в нея не е планувана опция да се показва " неопределеността на премерване на съответния резултат “. " Анализът на правната уредба по Наказателен кодекс и ЗДвП не обуславя умозаключение за въведено законово условие или изобщо съображение за регистриране или отчитане на такава несигурност. Чл. 25 от Наредбата дефинира дължимата информация, която се вписва в лабораторна книга, а разпоредбите за достъп до тези данни (сами по себе си подчиняващи се и на общите правила на Закона за отбрана на персоналните данни) са отвън предмета на контролиране “, дава отговор Върховен административен съд.
В решението си висшите съдии отхвърлят изказванията за незаконност и на различен текст от наредбата – член 27, алинея 3. Той планува, че в 7-дневен период от връчване на наказателно разпореждане или покачване на обвиняване по член 343б Наказателен кодекс заинтригуваното лице може да изиска наново осъществяване на химически разбор. " Разпоредбата освен не лимитира правото на отбрана, а дава спомагателна опция за отбрана с осъществяването на повторния разбор. Определянето на период за това е в сходство с правилото за разглеждане и решение на делата в рационален период, в това число и по отношение на задължението на прокурора и проверяващите органи да обезпечат провеждането на досъдебното произвеждане в плануваните по Наказателно-процесуален кодекс периоди “, декларира Върховен административен съд.
Решението не е дефинитивно.
Става дума за дефинитивно наказания условно за шофиране след приложимост на алкохол и опиати артист Явор Бахаров и за подсъдимия за причиняването на гибелта на журналиста Милен Цветков – Кристиан Николов. Преди месец Софийският градски съд осъди Николов на 9 години затвор и му наложи и възбрана да кара за 10 години, само че присъдата не е дефинитивна.
Двамата оспориха голям брой разпореждания от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и/или използването на наркотични субстанции или техни аналози, написа " Лекс ".
Състав на Върховен административен съд с ръководител Таня Радкова и членове Анелия Ананиева и Мартин Аврамов (докладчик) обаче отхвърля всичките им причини за незаконност на наредбата.
От години в практиката на съдилищата има несъгласия, свързани с доказването на използването на опиати при шофирането и особено на въздействието им върху водача. Проблемът е и поради доста по-общия текст в Наказателния кодекс (НК), по който са подвеждани под отговорност водачите, използвали опиати спрямо тези, хванати пияни зад кормилото. Според член 343б водачите носят наказателна отговорност, в случай че концентрацията на алкохол в кръвта им е над 1,2 промила и е открита по надлежния ред. За опиатите няма въведена долна граница, нито подобаващ ред, по който се открива използването им. Така едни съдии одобряват, че за доказването на използването на опиати няма очакван ред и ограничавания, само че пък други препращат към наредбата. Освен това има спорна процедура и за това дали за съставомерността на действието е належащо деецът да е бил повлиян от опиатите.
Когато депутати предложиха промени в Наказателен кодекс в тази тенденция, Върховният касационен съд прикани да не се бърза с тях и посочи, че няма точни критерии при тестванията, посредством които да се разграничава използването на опиати от метаболити на някои позволени за приложимост медикаменти.
Много от тези причини бяха изтъкнати от юристите на Николов и Бахаров, които се бяха позовали на несъгласията в практиката.
Върховен административен съд обаче им отговори, че когато се преценя законосъобразността на подзаконов нормативен акт, това, че има разнопосочна процедура, пък била тя и на Върховния касационен съд, е неотносимо. " Противно на позоваването на правосъдна процедура в жалбата на К. Николов, критерият за правомерност на подзаконовите нормативни актове е те да не опонират на нормативните актове от по-висока степен (закони и кодекси), не и на части от претекстове на правосъдни актове, даже и постановени от касационната инстанция “, завяват висшите съдии.
Те акцентират и че неналичието на долна граница за опиатите, сходна на тази от 1,2 промила за алкохола също не води до незаконност на наредбата, тъй като в това отношение тя следва наредбите на акт от по-висок сан – Наказателния кодекс.
Бахаров и Николов твърдяха, че е дискриминация, че за алкохола има позволена централизация, а за опиатите – не, както и че за дрогата не се регистрира типът на влияние върху организма на другите типове наркотични субстанции.
" С член 343б, алинея 1, 2 и 3 Наказателен кодекс (изм., Дъждовни води, бр. 74/2015 г.) се инкриминират ръководството на МПС след приложимост на алкохол и на наркотични субстанции и техните аналози. Оспорените текстове на Наредбата подхождат на разпоредбите на нормативен акт от по-висока степен, в частност на Наказателен кодекс, по отношение на съществуването на долна граница за съставомерност на действието при използването на алкохол, респ. неналичието на такава при използването на наркотични субстанции. Наредбата като подзаконов нормативен акт се издава за използване на обособени разпореждания или подразделения на нормативен акт от по-висока степен – член 15, алинея 1 Закон за нормативните актове. В битието си на акт, вторично уреждащ публичните връзки единствено в регулативните лимити на акта от по-висока степен, Наредбата не вкарва независими правила в обсъжданата област, които да обосновават неравноправно отнасяне, позволено с нейни разпореждания “, посочва Върховен административен съд.
В решенето се акцентира, че наредбата е призната на съображение член 174, алинея 4 от Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП) и от способен орган – министрите на правораздаването, опазването на здравето и вътрешните работи. При разискването и приемането ѝ са спазени и всички условия на Закона за нормативните актове.
Един от главните причини в жалбите против Наредба №1 беше, че най-често проучванията за съществуване на наркотични субстанции и техните аналози се правят в неакредитираните лаборатории на ВМА. А Законът за националната акредитация на органи за оценяване на сходството (ЗНАООС) изисква " единствено упълномощени органи за оценяване на сходството могат да бъдат определяни да правят действия по оценяване на сходството в области, контролирани от законодателството, доколкото със закон не е несъмнено друго “. В жалбите си Бахаров и Николов сочеха и несъгласие с Регламент № 765/2008 година за акредитация.
Върховен административен съд обаче им дава отговор, че приложението на ЗНАООС категорично е изключено за лабораториите в лечебните заведения.
" Същото се отнася и за профилираната химико-токсикологична лаборатория на Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи (МИ на МВР), която още веднъж е клинико-диагностична конструкция към Многопрофилна болница за интензивно лекуване – Централна клинична база в София по р. III от приложение № 2 от Правилника за устройството, активността и структурата на МИ на Министерство на вътрешните работи, като съгласно член 2, алинея 1 реализира активността си по ЗМВР и ЗЛЗ “, написа в решението.
Върховните съдии акцентират: " От друга страна, съществуването или не на акредитация на органите, за които тя е нужна, е неотносим към законосъобразността на посочените разпореждания въпрос, защото е предмет на сетнешни дейности на съответните органи във връзка осъществяване на задължението им, произлизащо от различен нормативен акт за възможна акредитация “.
В решението се изяснява и че посоченият от жалбоподателите правилник също е неотносим за акредитацията на медицински и лечебни заведения.
Друг мотив за анулация на разпореждания от наредбата беше, че в нея не е планувана опция да се показва " неопределеността на премерване на съответния резултат “. " Анализът на правната уредба по Наказателен кодекс и ЗДвП не обуславя умозаключение за въведено законово условие или изобщо съображение за регистриране или отчитане на такава несигурност. Чл. 25 от Наредбата дефинира дължимата информация, която се вписва в лабораторна книга, а разпоредбите за достъп до тези данни (сами по себе си подчиняващи се и на общите правила на Закона за отбрана на персоналните данни) са отвън предмета на контролиране “, дава отговор Върховен административен съд.
В решението си висшите съдии отхвърлят изказванията за незаконност и на различен текст от наредбата – член 27, алинея 3. Той планува, че в 7-дневен период от връчване на наказателно разпореждане или покачване на обвиняване по член 343б Наказателен кодекс заинтригуваното лице може да изиска наново осъществяване на химически разбор. " Разпоредбата освен не лимитира правото на отбрана, а дава спомагателна опция за отбрана с осъществяването на повторния разбор. Определянето на период за това е в сходство с правилото за разглеждане и решение на делата в рационален период, в това число и по отношение на задължението на прокурора и проверяващите органи да обезпечат провеждането на досъдебното произвеждане в плануваните по Наказателно-процесуален кодекс периоди “, декларира Върховен административен съд.
Решението не е дефинитивно.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ