Каква е разликата между предлагането и даването на подкуп?
Върховния касационен съдпостанови тълкувателно решение по въпроси, свързани с предлагането и даването на рушвет. С Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 година, постановено по Тълкувателно дело № 1/2019 година, Общото заседание на Наказателната гилдия (ОСНК) на Върховен касационен съд реши: 1. Разликата във формите на изпълнителното действие „ предложи “ и „ даде “ в съставите на закононарушенията по член 304, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 304а от Наказателен кодекс се състои в обективно осъщественото от дееца държание, ориентирано към реализиране на мотивационното влияние по отношение на длъжностното лице и метода за неговото осъществяване. При формата на изпълнително действие „ предложи “ на закононарушението по член 304, алинея 1 и член 304а от Наказателен кодекс деецът показва недвусмислено, по явен метод, посредством оферта, желание да облагодетелства длъжностно лице, с цел да извърши или да не извърши деяние по работа или загдето е направило или не е направило такова деяние, като предлагането следва да е възприето от длъжностното лице, за което е предопределено.
При формата на изпълнително действие на закононарушението по член 304, алинея 1 и член 304а от Наказателен кодекс „ даде “ деецът реализира дейна активност по преустановяване на личната си фактическа власт върху облагата, а в случаите на нематериална полза – посредством даването u на длъжностното лице и/или на трето лице, по подобен метод, че то да може гладко да упражни в действителност и/или юридически дейности по отношение на нея. При тази форма на изпълнително действие деецът предава, дава, връчва, изпраща дара/облагата и/или основава предимство, като посредством тези си дейности реализира справедлива фактическа или юридическа смяна в първичното състояние на предмета на подкупа в интерес на длъжностното лице, за което е предопределена облагата. 2. Активният рушвет по член 304, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 304а от Наказателен кодекс при форма на изпълнително действие „ даде подарък или каквато и да е полза “ (подкуп) на длъжностно лице е завършен с спирането на фактическата власт на дееца върху облагата и даването u на длъжностното лице и/или на друго лице по метод, който му разрешава гладко да изрази отношението си към нея – посредством приемането u, респективно посредством отвод да я одобри. 3. Обявява за изгубили мощ изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от Постановление № 8 от 30.ХІ.1981 година по н. д. № 10/81 година на Пленума на Върховния съд (изреченията гласят: „ Думите „ одобри “ и „ получи “ имат едно и също наличие. То обгръща единодушието на длъжностното лице да вземе персонално или посредством медиатор подарък или друга неследваща му се имотна полза и действителното му приемане. “). В тълкувателното решение се показва, че при произнасянето на съдилищата по обвинявания за закононарушения по член 304, алинея 1 и член 304а от Наказателен кодекс в случаите, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил признат от длъжностното лице, за което е бил предопределен, само че е бил възложен в негова фактическа власт, се установи спорна правосъдна процедура, изискваща уеднаквяването u по тълкувателен път. В претекстовете се споделя, че при „ предлагането “ и „ обещаването “ на рушвет се основава корупционна среда, която е допустима основа за развиване на по-нататъшните връзки сред страните по подкупа. Затова и условията към съответната незаконна демонстрация и метода u на осъществяване са разнообразни: до момента в който корупционното държание при „ предлагането “ и „ обещаването “ на дара/облагата може да се обективира по друг метод – устно, документално и невербално, при „ даването “ на дара/облагата е належащо да се открият съответни в действителност дейности на дееца, ориентирани към спирането на личната му фактическа власт върху предмета на закононарушението (или в случаите на нематериална полза – основаването на предимство в интерес на длъжностното лице) и даването му на него или на друго лице по подобен метод, че длъжностното лице да има безпрепятствена опция да се разпореди с него. При тази форма на изпълнително действие причинителят предава, дава, връчва, изпраща дара/облагата, като реализира справедлива фактическа или юридическа смяна в първичното състояние на предмета на подкупа в интерес на длъжностното лице, за което е предопределен. В тълкувателното решение се установи, че наказателното законодателство в Република България все още на постановяване на Постановление № 8/1981 година по н. д. № 10/81 година на Пленума на Върховния съд е регламентирало като единствени форми на изпълнителни действия на подкупа надлежно „ даването “ (при активния) и „ приемането “ (при пасивния) на дара или облагата. Престъплението като резултатно се е смятало за осъществено с фактическото им получаване/приемане от длъжностното лице. Според Общо събрание на наказателната колегия динамичността на развиването на материалния углавен закон обуславя нужда от актуализация на част от постановките, залегнали в т. 2 и в претекстовете на т. 3 на това разпореждане. Възприетото разбиране, че думите „ одобри “ и „ получи “ са с едно и също наличие и че подкупът всеки път е „ договорка “, за чието реализиране са нужни две насрещни прояви – предоставяне и приемане на рушвет, е несъответно на новите редакции (след 2002 г.) на член 304 от Наказателен кодекс и член 301 от Наказателен кодекс. „ Наказателният закон разграничава деянията на длъжностното лице (чл. 301 – член 302а от НК) от деянията на субектите на дейния рушвет (чл. 304 и член 304а от НК), като ги регламентира в обособени наказателни сформира. Активният и пасивният рушвет са две обособени закононарушения, уредени със независими по предмет и обсег наказателноправни правила “, пишат висшите съдии. Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по член 304 от Наказателен кодекс макар неналичието на единодушие на длъжностното лице да я одобри. Според Общо събрание на наказателната колегия думите „ получи “ и „ одобри “ не са идентични по наличие и обсег на държанието на длъжностното лице, на което облагата е „ дадена “. „ Получаването “ отразява смяна във фактическата власт върху облагата, посредством даването u във фактическата власт на длъжностното лице. Възможно е дейностите на субекта на дейния рушвет да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на схващане у него за даването на облагата. При всички случаи обаче, с цел да е съставомерно действието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т. е. в какво се състои целеното от дееца служебно държание на длъжностното лице. При „ приемането “ длъжностното лице осъзнава, че е придобило притежание върху дара/облагата, като едвам по-късно показва отношението си към към този момент получената полза, съгласявайки се да извърши желаното деяние или безучастие по работа.
Върховните съдии одобряват, че интензивният рушвет по член 304, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 304а от Наказателен кодекс при форма на изпълнително действие „ даде подарък или каквато и да е полза “ (подкуп) на длъжностно лице е довършено закононарушение, а освен опит към него, щом дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекратена фактическата власт на даващия. По тълкувателното решение е подадено изключително мнение.
При формата на изпълнително действие на закононарушението по член 304, алинея 1 и член 304а от Наказателен кодекс „ даде “ деецът реализира дейна активност по преустановяване на личната си фактическа власт върху облагата, а в случаите на нематериална полза – посредством даването u на длъжностното лице и/или на трето лице, по подобен метод, че то да може гладко да упражни в действителност и/или юридически дейности по отношение на нея. При тази форма на изпълнително действие деецът предава, дава, връчва, изпраща дара/облагата и/или основава предимство, като посредством тези си дейности реализира справедлива фактическа или юридическа смяна в първичното състояние на предмета на подкупа в интерес на длъжностното лице, за което е предопределена облагата. 2. Активният рушвет по член 304, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 304а от Наказателен кодекс при форма на изпълнително действие „ даде подарък или каквато и да е полза “ (подкуп) на длъжностно лице е завършен с спирането на фактическата власт на дееца върху облагата и даването u на длъжностното лице и/или на друго лице по метод, който му разрешава гладко да изрази отношението си към нея – посредством приемането u, респективно посредством отвод да я одобри. 3. Обявява за изгубили мощ изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от Постановление № 8 от 30.ХІ.1981 година по н. д. № 10/81 година на Пленума на Върховния съд (изреченията гласят: „ Думите „ одобри “ и „ получи “ имат едно и също наличие. То обгръща единодушието на длъжностното лице да вземе персонално или посредством медиатор подарък или друга неследваща му се имотна полза и действителното му приемане. “). В тълкувателното решение се показва, че при произнасянето на съдилищата по обвинявания за закононарушения по член 304, алинея 1 и член 304а от Наказателен кодекс в случаите, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил признат от длъжностното лице, за което е бил предопределен, само че е бил възложен в негова фактическа власт, се установи спорна правосъдна процедура, изискваща уеднаквяването u по тълкувателен път. В претекстовете се споделя, че при „ предлагането “ и „ обещаването “ на рушвет се основава корупционна среда, която е допустима основа за развиване на по-нататъшните връзки сред страните по подкупа. Затова и условията към съответната незаконна демонстрация и метода u на осъществяване са разнообразни: до момента в който корупционното държание при „ предлагането “ и „ обещаването “ на дара/облагата може да се обективира по друг метод – устно, документално и невербално, при „ даването “ на дара/облагата е належащо да се открият съответни в действителност дейности на дееца, ориентирани към спирането на личната му фактическа власт върху предмета на закононарушението (или в случаите на нематериална полза – основаването на предимство в интерес на длъжностното лице) и даването му на него или на друго лице по подобен метод, че длъжностното лице да има безпрепятствена опция да се разпореди с него. При тази форма на изпълнително действие причинителят предава, дава, връчва, изпраща дара/облагата, като реализира справедлива фактическа или юридическа смяна в първичното състояние на предмета на подкупа в интерес на длъжностното лице, за което е предопределен. В тълкувателното решение се установи, че наказателното законодателство в Република България все още на постановяване на Постановление № 8/1981 година по н. д. № 10/81 година на Пленума на Върховния съд е регламентирало като единствени форми на изпълнителни действия на подкупа надлежно „ даването “ (при активния) и „ приемането “ (при пасивния) на дара или облагата. Престъплението като резултатно се е смятало за осъществено с фактическото им получаване/приемане от длъжностното лице. Според Общо събрание на наказателната колегия динамичността на развиването на материалния углавен закон обуславя нужда от актуализация на част от постановките, залегнали в т. 2 и в претекстовете на т. 3 на това разпореждане. Възприетото разбиране, че думите „ одобри “ и „ получи “ са с едно и също наличие и че подкупът всеки път е „ договорка “, за чието реализиране са нужни две насрещни прояви – предоставяне и приемане на рушвет, е несъответно на новите редакции (след 2002 г.) на член 304 от Наказателен кодекс и член 301 от Наказателен кодекс. „ Наказателният закон разграничава деянията на длъжностното лице (чл. 301 – член 302а от НК) от деянията на субектите на дейния рушвет (чл. 304 и член 304а от НК), като ги регламентира в обособени наказателни сформира. Активният и пасивният рушвет са две обособени закононарушения, уредени със независими по предмет и обсег наказателноправни правила “, пишат висшите съдии. Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по член 304 от Наказателен кодекс макар неналичието на единодушие на длъжностното лице да я одобри. Според Общо събрание на наказателната колегия думите „ получи “ и „ одобри “ не са идентични по наличие и обсег на държанието на длъжностното лице, на което облагата е „ дадена “. „ Получаването “ отразява смяна във фактическата власт върху облагата, посредством даването u във фактическата власт на длъжностното лице. Възможно е дейностите на субекта на дейния рушвет да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на схващане у него за даването на облагата. При всички случаи обаче, с цел да е съставомерно действието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т. е. в какво се състои целеното от дееца служебно държание на длъжностното лице. При „ приемането “ длъжностното лице осъзнава, че е придобило притежание върху дара/облагата, като едвам по-късно показва отношението си към към този момент получената полза, съгласявайки се да извърши желаното деяние или безучастие по работа.
Върховните съдии одобряват, че интензивният рушвет по член 304, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 304а от Наказателен кодекс при форма на изпълнително действие „ даде подарък или каквато и да е полза “ (подкуп) на длъжностно лице е довършено закононарушение, а освен опит към него, щом дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекратена фактическата власт на даващия. По тълкувателното решение е подадено изключително мнение.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ