Съпротивата през очите на един партиен еретик
Върбан Ангелов, " Неизвестни страници от предишното 1919.1923.1925.1944.1956.1968 ", Военноиздателски комплекс " Св. Георги Победоносец ", 1993 година, увод Върбан Тодоров
Не съм чел други такива мемоари и размишления като тези на Върбан Ангелов. Премълчавани и подценявани са и през вчерашния ден, и през днешния ден, само че желаеме да напомним, че по някои (дори по най-важните) моменти от съпротивата против фашизма в България съществуват и " еретични " отзиви, които не се преценяват с каквито и да било партийни канони. Ангелов не се опасява да изрече тежки думи и за най-високостоящите в йерархията на комунистическата партия като Георги Димитров и Васил Коларов. Защото бай Върбан е сподвижник на Георги Кирков и Димитър Благоев, тъй като за цялостен живот си остава " тесняк ". И след 1944 година Баща е на известния академик историк акад. Николай Тодоров, ръководител на VII Велико национално заседание (1990-1991).
Върбан Ангелов (1887-1974) е прочут юрист безсребърник, който пази, без да им вземе и лев, упрекнати по Закона за отбрана на страната по време на фашисткия гнет у нас. Преследван, затварян, малтретиран, " критикарят на партията " не предава своя блян и му остава правилен цялостен живот.
Главен национален обвинител е на Втори състав на Народния съд над депутатите. Той не извършва руското разпореждане за оптимален брой смъртни присъди и желае единствено 15, с което съдиите не се преценяват и издават 67. По този мотив пред Съдебната палата се организира протест, на който е повдигнат девиз за гибел на националните обвинители. Никак не е инцидентно, че най-хубавият му другар е известният деятел на Съпротивата Йонко Панов, съпротива на Тодор Живков, на чието заравяне през 1962 година, макар възбраната свише, той произнася траурно слово.
Някои ще кажат, че четивото, което ви предлагаме през днешния ден с големи съкращения, е нездравословно за Партията и Идеята. Не мисля по този начин, нездравословни постоянно са били лъжите и замитанията под килима на историята, тъй като, колкото и комфортни в даден миг да са те, червеят на подозренията ще продължи да дълбае в съзнанието на стотици последователи на лявата концепция. Все отново, има думата един почтен до последната фибра на душата си болшевик, освен това за обстоятелства, въпреки и мъчителни, които е мъчно да се оспорят. Като да вземем за пример избиването в първите дни след 9 септември на полицейски началници, които имат документи за съдействие на видни дейци на Българска комунистическа партия с фашистката полиция. Да прибавим, че немалка част от изтезанията след Девети, които десните през днешния ден демонизират до възбог, са дело на агент-провокатори от Гешевата Държавна сигурност, промъкнали се до високи постове в партията. Ще се досетите и по ожесточението им на партийни конгреси години по-късно, с което те окалват опазили душите си комунисти. Но за това различен път.
Никой не е задължен да споделя тезите на Върбан Ангелов и изнесените обстоятелства от него, само че ми се коства, че е време да се поизтупа потъналият в прахуляк килим на забравата над тях.
Из главата " След 9 септември 1944 година "
След 9 септември 1944 година трябваше да се провежда Б. Ком. Партия, за която се знаеше, че тя ще управлява съдбините на страната. Народният фронт беше единствено апаранс (видимост - б.а.), по-скоро за външна консумация, тъй като у нас доста скоро всички бяха наясно каква роля той ще играе. Организирането на партията беше изненада за всички нас, които вземахме директно присъединяване в живота и битките на партията до 9 септември 1944 година
...Като огромен фактор изпъкна да вземем за пример Трайчо Костов. Обстоятелството, че го осъдиха и екзекутираха, следвайки сталинския курс на закононарушения, не понижава неговите грехове от предишното. За мен е позитивно, че той беше прочут на полицията още през 1939 година, когато от Дирекция на полицията оповестиха на Христо Михайлов в Златоград всичките имена на членовете на Централен комитет и функционалностите, които всеки от тях извършва в Централен комитет. Когато на следната - 1940 година, 19 юни, ни арестуваха и интернираха, и Трайчо Костов беше сред задържаните. Ние всички бяхме интернирани за неустановен период, т.е. до 6 месеца, единствено той беше с избран период - 1 месец, до 19 юли. И когато в Рибарица го освободиха, едвам тогава полицията популяризира, че е сбъркала, не знаела кой бил той (какъв пост заемал в партията) и се разтича да го търси къде ли не. Факт е, че той имал в двореца някаква близка жена, която може би му е избавила живота в 1942 година по процеса, по който бяха обесени негови съподсъдими, заемащи по-малки постове в партията, и делата, за които бяха наказани, бяха част от общата активност, направлявана от секретаря на партията.
Той, както и другите членове на партията тогава, имаха съществени учредения да отстранят интелигентните приятели надалеч от управлението на партията и страната. Това управление организираше у нас прогерманска политика от 1939 до 24 юни 1941 година, т.е. до два дни след нахлуването на Хитлеровите пълчища в Съветския съюз. Аз към момента не мога да усвоя мисълта, че тази политика беше подредена от нашето управление в Москва. Тя беше толкоз жестоко в интерес на Хитлера, че надали в Съюз на съветските социалистически републики би се намерил наш или руснак, който да мисли, че тя би могла да бъде усвоена от една комунистическа партия. Какво значеше то да одобряваш влизането на България в Тристранния пакт (оста Берлин, Рим, Токио)? Какво значеше то да подканяш нашето държавно управление да извърши готовност и да се опълчи против " агресора " - Англия и Франция? Какво значеше то да подканяш партийните хора да посрещат немските войски като братя? А това бяха основните лозунги на нашето партийно управление до нахлуването на германците в Съюз на съветските социалистически републики...
Нашите по-стари фрагменти, основно интелигенцията, уверено нападнаха тая политика и Централен комитет ги третираше като противников настроени срещу него. Те (хората от управлението отпред с Трайчо Костов) доста основателно са се страхували да не бъдат подложени на критика от тия партийни хора. Тази рецензия не можеше да бъде упражнена от тия приятели при изискване, че те бъдат отстранени от центъра. Обстановката не позволяваше да се разисква тогава по тия неточности и закононарушения обществено - нито в печата, нито на събрания. А в случай че се заговореше поединично в низините - можеше да се отиде в пандиза.
Това управление имаше и други огромни грехове - опитите да се " разтурят " лагерите " Гонда вода ", " Св. Никола ", " Ени-кьой "... Тия акции можеше да произлизат единствено от Дирекция на полицията, а можеше да бъдат извършени от партийно управление, което се състои от кръгли простаци, или от сътрудници на полицията; или най-сетне от една редовно готова примес на простаци и сътрудници. Нашият Централен комитет след 9 септември 1944 година не счете за нужно да направи следствие по тия... " акции "...
Но Г. Димитров и В. Коларов и всички други емигранти, които се върнаха след 9 септември 1944 година, нали те не бяха свързани с тая политика на вътрешното управление? Как те разрешиха да бъдат подведени, да бъдат настроени срещу локалните интелигентни дейци и да се съгласят последните да бъдат отстранени от управлението на партията и страната? Колкото и това събитие да е необичайно, въпреки всичко и то е изцяло обяснимо.
Всички тия герои имаха огромни грехове по отношение на партията и нашето придвижване. Та това са героите от Септемврийското въстание от 1923 г.; това са ония, които цялата 1924 година оповестиха и водиха " курс на въоръжено въстание " ; това са най-сетне политиците, които подредиха от хиляди километри надалеч атентата в " Св. Неделя ", който коства живота на доста отлични приятели. Във връзка с атентата беше избит елитът на нашата интелигенция - интелектуалци, служащи, селяни и други Колкото и да се крият виновниците за това ужасно закононарушение, позитивно се знае кои са те. Ако се подири каква социалистическа идеология е управлявала другарите, които взеха решение и подредиха този акт, ще излезе, че това не са никакви ръководители - комунисти, а най-лекомислени авантюристи, които, като се хвалиха няколко години пред другарите в странство със силата на революционното придвижване в България, нямаха куража да се откажат от фразеологията и неразбирането си с изключение на с цената на големите жертви, които партията, народът трябваше да понесат в резултат на тяхната незаконна лекост.
Много естествено, тия герои се бояха от разкриването на съдбовната роля, която изиграха в историята, в нашето придвижване. Те се притесняваха от живите очевидци на техните скъпи нелепости... Те бяха рискови и по тази причина отстранявани. Не инцидентно Г. Димитров разпредели партийните членове на 4 категории и сложи тия живи очевидци, изключително юристите, в последната 4-та категория. " Те ", съгласно него, " стояли в адвокатските фирми си и печелели пари ". Нищо по-лъжливо и по-отвратително не може да се измисли от това. И то от оня, който в никакъв случай не е изпитвал ограничения, живял е като принц. Нима той не знаеше по какъв начин ние гладувахме, само че защитавахме 20 години подсъдимите гратис. Нима за него беше загадка, че бяхме непрекъснато задържани, интернирани, бити и убивани? Ония, които избягаха, т.е. емигрираха, минават за огромни герои, а ония, които се сражаваха 20 години на нашия фронт и всекидневно излагаха своя живот - те бяха класирани в последната четвърта категория. Обяснимо е тогава отношението към тях. То тежи над тях и до през днешния ден...
Oсвен от очевидците и критикарите из средата на личното ни придвижване, този кадър се постара и с нужната ревнивост се освободи от различен тип очевидци, които можеха да му бъдат доста рискови с установяването на ред съответни компрометиращи обстоятелства за доста от управителните персони в партията. Много от явните и тайните служители на реда и сътрудници бяха избити незабавно при заемането на властта. Други бяха съдени от националния съд и макар съображения (поне за някои от тях) да бъдат оправдани или по-леко наказани, бяха осъдени с най-тежкото наказване - унищожаване от света. Много пък, както да вземем за пример Кирил Славов, се " самоубиха ". По този метод заинтересуваните герои се оправиха с всички ония, които можеха да открият компрометиращи обстоятелства за " героите " на придвижването.
(Трайчо Костов, който беше несъмнено остроумен и упорит човек, наблюдаваше със успокоение и снизхождение разправиите с този вид очевидци. А той заемаше място, от което можеше да упражни въздействие за запазването им, или минимум за едно в детайли и обективно разпитване. Нима той не знаеше за какво те са избивани, постоянно без съд, а и за какво на съда се влияеше от заинтересуваните " герои "? Той знаеше, виждаше, разбираше, толерираше!...)
Знаменателно е и унищожаването на писмените доказателства, каквито имаше доста, било в Дирекция на полицията, било в полицейските институции на областите и околиите. Всякой деятел на нашата партия там си имаше досие, в което усърдно са били маркирани всички каузи на партийния деятел. Отбелязано е било и отношението на лицето към полицията, с какви задания е било товарено и какво заплащане е получавало. Всички тия скъпи документи бяха усърдно унищожени (изгорени) в първите дни след 9 септември 1944 година Някои от досиетата бяха пречистени от " неприятното " им наличие и оставено единствено това, което приказва хубаво или нищо не приказва. И това стана със знанието на Централния комитет, минимум с това на най-отговорните му лица...
Впоследствие не се потърси отговорност за всички тия " акции " на управлението на горните служби, нито пък се взема акт от делата на респективните " ръководители " в придвижването, които по този метод заличиха следите на доста " герои " от интервала преди 9 септември 1944 година И Г. Димитров, и В. Коларов, и всички други пристигнали от Съюз на съветските социалистически републики имаха донесения за тия " акции " за заличаване на доказателствата, само че не вземаха никакви особени ограничения за следствие обстоятелствата и за обрисуване личностите, на които бяха дали своят вот доверие в предишното и което доверие, вижда се, не желаеха да компрометират дори и в личните си очи. Може би имаха вяра, че ще могат да обезвредят, да поправят и да предварят партията и страната от съмнителния кадър, с който се обграждаха, на който с изключение на партията, за в бъдеше поверяваха и страната.
А имаха задоволително доста сведения, които им даваха съображение да се отнесат по-сериозно към тия обстоятелства. Чуваше се, че Коларов да вземем за пример учудено се запитвал: " Защо убиха Кирил Славов? " Разбира се, че единствено това сантиментално подозрение и питане не е задоволително за един общественик, който заемаше най-високите постове в новата република и в Централен комитет на партията...
Системно се унищожиха и пречистиха досиетата в Обществената сигурност в София и във всички окръжни центрове.
Системно бяха избити всички шефове на полицията, значими служители на реда и други такива, от които можеше да се узнае доста нещо за личностите, които бяха функционери-ръководители на придвижването в страната. Местното управление се задоволи да убие няколко: Петко Стоев, Марин Чолаков, Никола Милев и други по-дребни персони, без дори да направи едно незадълбочено разпитване на тия нещастни подозрителни персони. С тяхното физическо заличаване се счете, че партията е очистена от някогашните агент-провокатори и шпиони. Сега виждаме, че тази мярка е взета за предотвратяване на същинските агент-провокатори, които отстраниха служителите на реда и разкритите предатели, с цел да няма кой да свидетелства срещу тях...
Много досиета бяха пренесени в Дирекция на милицията и там унищожени. С военното разузнаване беше претрупан други Петър Вранчев, който не би се съгласил да ги унищожи. В Дирекция на милицията се изредиха лица, които можеха да свършат тая работа, а може би и бяха заинтересувани. Особено Раденко Рангелов Видински. Въпреки моето твърдоглавие другарят Георги Станкулов желае да ме увери, че и другият тогава шеф Е[нчо] Стайков - тоже може би е бил заинтересуван в изгарянето.
Ноември 1959 година
(...Другарите, които оповестиха въстанието, бяха задоволително упорито предупреждавани за най-вероятния излаз от него и като, да не се то подхваща. Предупреждаване, и то от най-авторитетни лица. Първо би трябвало да повторим предизвестието, което Ленин, година и нещо преди въстанието направи на Георги Димитров.: " Моят съвет към Вас е следният: НЕ съдебна експертиза УВЛИЧАЙТЕ. ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ РАЗБИТИ. РЕАКЦИЯТА Е ОЩЕ СИЛНА, А ВИЕ съдебна техническа експертиза СЪВЪРШЕНО НЕПОДГОТВЕНИ. " (Статия от Ангел Христов в сп. " Нова България ", 7, 1957 г.)
...Никой не може да уточни настъпването на някакви удобни условия за революцията след предизвестието на Ленин от 1921 година Защо тогава не се е взело мнението му под основание при решаването въпроса за въстанието...
... " Курсът на въоръжено въстание " и логическата му съставна част - атентатът - са продължение на Септемврийското въстание, оповестено под натиска на троцкистите на Зиновиев, Каменов и други в кръга на разбирането им за Перманентната гражданска война. На тоя напън станаха проводници Васил Коларов, а по негово гледище и Георги Димитров.)
Не съм чел други такива мемоари и размишления като тези на Върбан Ангелов. Премълчавани и подценявани са и през вчерашния ден, и през днешния ден, само че желаеме да напомним, че по някои (дори по най-важните) моменти от съпротивата против фашизма в България съществуват и " еретични " отзиви, които не се преценяват с каквито и да било партийни канони. Ангелов не се опасява да изрече тежки думи и за най-високостоящите в йерархията на комунистическата партия като Георги Димитров и Васил Коларов. Защото бай Върбан е сподвижник на Георги Кирков и Димитър Благоев, тъй като за цялостен живот си остава " тесняк ". И след 1944 година Баща е на известния академик историк акад. Николай Тодоров, ръководител на VII Велико национално заседание (1990-1991).
Върбан Ангелов (1887-1974) е прочут юрист безсребърник, който пази, без да им вземе и лев, упрекнати по Закона за отбрана на страната по време на фашисткия гнет у нас. Преследван, затварян, малтретиран, " критикарят на партията " не предава своя блян и му остава правилен цялостен живот.
Главен национален обвинител е на Втори състав на Народния съд над депутатите. Той не извършва руското разпореждане за оптимален брой смъртни присъди и желае единствено 15, с което съдиите не се преценяват и издават 67. По този мотив пред Съдебната палата се организира протест, на който е повдигнат девиз за гибел на националните обвинители. Никак не е инцидентно, че най-хубавият му другар е известният деятел на Съпротивата Йонко Панов, съпротива на Тодор Живков, на чието заравяне през 1962 година, макар възбраната свише, той произнася траурно слово.
Някои ще кажат, че четивото, което ви предлагаме през днешния ден с големи съкращения, е нездравословно за Партията и Идеята. Не мисля по този начин, нездравословни постоянно са били лъжите и замитанията под килима на историята, тъй като, колкото и комфортни в даден миг да са те, червеят на подозренията ще продължи да дълбае в съзнанието на стотици последователи на лявата концепция. Все отново, има думата един почтен до последната фибра на душата си болшевик, освен това за обстоятелства, въпреки и мъчителни, които е мъчно да се оспорят. Като да вземем за пример избиването в първите дни след 9 септември на полицейски началници, които имат документи за съдействие на видни дейци на Българска комунистическа партия с фашистката полиция. Да прибавим, че немалка част от изтезанията след Девети, които десните през днешния ден демонизират до възбог, са дело на агент-провокатори от Гешевата Държавна сигурност, промъкнали се до високи постове в партията. Ще се досетите и по ожесточението им на партийни конгреси години по-късно, с което те окалват опазили душите си комунисти. Но за това различен път.
Никой не е задължен да споделя тезите на Върбан Ангелов и изнесените обстоятелства от него, само че ми се коства, че е време да се поизтупа потъналият в прахуляк килим на забравата над тях.
Из главата " След 9 септември 1944 година "
След 9 септември 1944 година трябваше да се провежда Б. Ком. Партия, за която се знаеше, че тя ще управлява съдбините на страната. Народният фронт беше единствено апаранс (видимост - б.а.), по-скоро за външна консумация, тъй като у нас доста скоро всички бяха наясно каква роля той ще играе. Организирането на партията беше изненада за всички нас, които вземахме директно присъединяване в живота и битките на партията до 9 септември 1944 година
...Като огромен фактор изпъкна да вземем за пример Трайчо Костов. Обстоятелството, че го осъдиха и екзекутираха, следвайки сталинския курс на закононарушения, не понижава неговите грехове от предишното. За мен е позитивно, че той беше прочут на полицията още през 1939 година, когато от Дирекция на полицията оповестиха на Христо Михайлов в Златоград всичките имена на членовете на Централен комитет и функционалностите, които всеки от тях извършва в Централен комитет. Когато на следната - 1940 година, 19 юни, ни арестуваха и интернираха, и Трайчо Костов беше сред задържаните. Ние всички бяхме интернирани за неустановен период, т.е. до 6 месеца, единствено той беше с избран период - 1 месец, до 19 юли. И когато в Рибарица го освободиха, едвам тогава полицията популяризира, че е сбъркала, не знаела кой бил той (какъв пост заемал в партията) и се разтича да го търси къде ли не. Факт е, че той имал в двореца някаква близка жена, която може би му е избавила живота в 1942 година по процеса, по който бяха обесени негови съподсъдими, заемащи по-малки постове в партията, и делата, за които бяха наказани, бяха част от общата активност, направлявана от секретаря на партията.
Той, както и другите членове на партията тогава, имаха съществени учредения да отстранят интелигентните приятели надалеч от управлението на партията и страната. Това управление организираше у нас прогерманска политика от 1939 до 24 юни 1941 година, т.е. до два дни след нахлуването на Хитлеровите пълчища в Съветския съюз. Аз към момента не мога да усвоя мисълта, че тази политика беше подредена от нашето управление в Москва. Тя беше толкоз жестоко в интерес на Хитлера, че надали в Съюз на съветските социалистически републики би се намерил наш или руснак, който да мисли, че тя би могла да бъде усвоена от една комунистическа партия. Какво значеше то да одобряваш влизането на България в Тристранния пакт (оста Берлин, Рим, Токио)? Какво значеше то да подканяш нашето държавно управление да извърши готовност и да се опълчи против " агресора " - Англия и Франция? Какво значеше то да подканяш партийните хора да посрещат немските войски като братя? А това бяха основните лозунги на нашето партийно управление до нахлуването на германците в Съюз на съветските социалистически републики...
Нашите по-стари фрагменти, основно интелигенцията, уверено нападнаха тая политика и Централен комитет ги третираше като противников настроени срещу него. Те (хората от управлението отпред с Трайчо Костов) доста основателно са се страхували да не бъдат подложени на критика от тия партийни хора. Тази рецензия не можеше да бъде упражнена от тия приятели при изискване, че те бъдат отстранени от центъра. Обстановката не позволяваше да се разисква тогава по тия неточности и закононарушения обществено - нито в печата, нито на събрания. А в случай че се заговореше поединично в низините - можеше да се отиде в пандиза.
Това управление имаше и други огромни грехове - опитите да се " разтурят " лагерите " Гонда вода ", " Св. Никола ", " Ени-кьой "... Тия акции можеше да произлизат единствено от Дирекция на полицията, а можеше да бъдат извършени от партийно управление, което се състои от кръгли простаци, или от сътрудници на полицията; или най-сетне от една редовно готова примес на простаци и сътрудници. Нашият Централен комитет след 9 септември 1944 година не счете за нужно да направи следствие по тия... " акции "...
Но Г. Димитров и В. Коларов и всички други емигранти, които се върнаха след 9 септември 1944 година, нали те не бяха свързани с тая политика на вътрешното управление? Как те разрешиха да бъдат подведени, да бъдат настроени срещу локалните интелигентни дейци и да се съгласят последните да бъдат отстранени от управлението на партията и страната? Колкото и това събитие да е необичайно, въпреки всичко и то е изцяло обяснимо.
Всички тия герои имаха огромни грехове по отношение на партията и нашето придвижване. Та това са героите от Септемврийското въстание от 1923 г.; това са ония, които цялата 1924 година оповестиха и водиха " курс на въоръжено въстание " ; това са най-сетне политиците, които подредиха от хиляди километри надалеч атентата в " Св. Неделя ", който коства живота на доста отлични приятели. Във връзка с атентата беше избит елитът на нашата интелигенция - интелектуалци, служащи, селяни и други Колкото и да се крият виновниците за това ужасно закононарушение, позитивно се знае кои са те. Ако се подири каква социалистическа идеология е управлявала другарите, които взеха решение и подредиха този акт, ще излезе, че това не са никакви ръководители - комунисти, а най-лекомислени авантюристи, които, като се хвалиха няколко години пред другарите в странство със силата на революционното придвижване в България, нямаха куража да се откажат от фразеологията и неразбирането си с изключение на с цената на големите жертви, които партията, народът трябваше да понесат в резултат на тяхната незаконна лекост.
Много естествено, тия герои се бояха от разкриването на съдбовната роля, която изиграха в историята, в нашето придвижване. Те се притесняваха от живите очевидци на техните скъпи нелепости... Те бяха рискови и по тази причина отстранявани. Не инцидентно Г. Димитров разпредели партийните членове на 4 категории и сложи тия живи очевидци, изключително юристите, в последната 4-та категория. " Те ", съгласно него, " стояли в адвокатските фирми си и печелели пари ". Нищо по-лъжливо и по-отвратително не може да се измисли от това. И то от оня, който в никакъв случай не е изпитвал ограничения, живял е като принц. Нима той не знаеше по какъв начин ние гладувахме, само че защитавахме 20 години подсъдимите гратис. Нима за него беше загадка, че бяхме непрекъснато задържани, интернирани, бити и убивани? Ония, които избягаха, т.е. емигрираха, минават за огромни герои, а ония, които се сражаваха 20 години на нашия фронт и всекидневно излагаха своя живот - те бяха класирани в последната четвърта категория. Обяснимо е тогава отношението към тях. То тежи над тях и до през днешния ден...
Oсвен от очевидците и критикарите из средата на личното ни придвижване, този кадър се постара и с нужната ревнивост се освободи от различен тип очевидци, които можеха да му бъдат доста рискови с установяването на ред съответни компрометиращи обстоятелства за доста от управителните персони в партията. Много от явните и тайните служители на реда и сътрудници бяха избити незабавно при заемането на властта. Други бяха съдени от националния съд и макар съображения (поне за някои от тях) да бъдат оправдани или по-леко наказани, бяха осъдени с най-тежкото наказване - унищожаване от света. Много пък, както да вземем за пример Кирил Славов, се " самоубиха ". По този метод заинтересуваните герои се оправиха с всички ония, които можеха да открият компрометиращи обстоятелства за " героите " на придвижването.
(Трайчо Костов, който беше несъмнено остроумен и упорит човек, наблюдаваше със успокоение и снизхождение разправиите с този вид очевидци. А той заемаше място, от което можеше да упражни въздействие за запазването им, или минимум за едно в детайли и обективно разпитване. Нима той не знаеше за какво те са избивани, постоянно без съд, а и за какво на съда се влияеше от заинтересуваните " герои "? Той знаеше, виждаше, разбираше, толерираше!...)
Знаменателно е и унищожаването на писмените доказателства, каквито имаше доста, било в Дирекция на полицията, било в полицейските институции на областите и околиите. Всякой деятел на нашата партия там си имаше досие, в което усърдно са били маркирани всички каузи на партийния деятел. Отбелязано е било и отношението на лицето към полицията, с какви задания е било товарено и какво заплащане е получавало. Всички тия скъпи документи бяха усърдно унищожени (изгорени) в първите дни след 9 септември 1944 година Някои от досиетата бяха пречистени от " неприятното " им наличие и оставено единствено това, което приказва хубаво или нищо не приказва. И това стана със знанието на Централния комитет, минимум с това на най-отговорните му лица...
Впоследствие не се потърси отговорност за всички тия " акции " на управлението на горните служби, нито пък се взема акт от делата на респективните " ръководители " в придвижването, които по този метод заличиха следите на доста " герои " от интервала преди 9 септември 1944 година И Г. Димитров, и В. Коларов, и всички други пристигнали от Съюз на съветските социалистически републики имаха донесения за тия " акции " за заличаване на доказателствата, само че не вземаха никакви особени ограничения за следствие обстоятелствата и за обрисуване личностите, на които бяха дали своят вот доверие в предишното и което доверие, вижда се, не желаеха да компрометират дори и в личните си очи. Може би имаха вяра, че ще могат да обезвредят, да поправят и да предварят партията и страната от съмнителния кадър, с който се обграждаха, на който с изключение на партията, за в бъдеше поверяваха и страната.
А имаха задоволително доста сведения, които им даваха съображение да се отнесат по-сериозно към тия обстоятелства. Чуваше се, че Коларов да вземем за пример учудено се запитвал: " Защо убиха Кирил Славов? " Разбира се, че единствено това сантиментално подозрение и питане не е задоволително за един общественик, който заемаше най-високите постове в новата република и в Централен комитет на партията...
Системно се унищожиха и пречистиха досиетата в Обществената сигурност в София и във всички окръжни центрове.
Системно бяха избити всички шефове на полицията, значими служители на реда и други такива, от които можеше да се узнае доста нещо за личностите, които бяха функционери-ръководители на придвижването в страната. Местното управление се задоволи да убие няколко: Петко Стоев, Марин Чолаков, Никола Милев и други по-дребни персони, без дори да направи едно незадълбочено разпитване на тия нещастни подозрителни персони. С тяхното физическо заличаване се счете, че партията е очистена от някогашните агент-провокатори и шпиони. Сега виждаме, че тази мярка е взета за предотвратяване на същинските агент-провокатори, които отстраниха служителите на реда и разкритите предатели, с цел да няма кой да свидетелства срещу тях...
Много досиета бяха пренесени в Дирекция на милицията и там унищожени. С военното разузнаване беше претрупан други Петър Вранчев, който не би се съгласил да ги унищожи. В Дирекция на милицията се изредиха лица, които можеха да свършат тая работа, а може би и бяха заинтересувани. Особено Раденко Рангелов Видински. Въпреки моето твърдоглавие другарят Георги Станкулов желае да ме увери, че и другият тогава шеф Е[нчо] Стайков - тоже може би е бил заинтересуван в изгарянето.
Ноември 1959 година
(...Другарите, които оповестиха въстанието, бяха задоволително упорито предупреждавани за най-вероятния излаз от него и като, да не се то подхваща. Предупреждаване, и то от най-авторитетни лица. Първо би трябвало да повторим предизвестието, което Ленин, година и нещо преди въстанието направи на Георги Димитров.: " Моят съвет към Вас е следният: НЕ съдебна експертиза УВЛИЧАЙТЕ. ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ РАЗБИТИ. РЕАКЦИЯТА Е ОЩЕ СИЛНА, А ВИЕ съдебна техническа експертиза СЪВЪРШЕНО НЕПОДГОТВЕНИ. " (Статия от Ангел Христов в сп. " Нова България ", 7, 1957 г.)
...Никой не може да уточни настъпването на някакви удобни условия за революцията след предизвестието на Ленин от 1921 година Защо тогава не се е взело мнението му под основание при решаването въпроса за въстанието...
... " Курсът на въоръжено въстание " и логическата му съставна част - атентатът - са продължение на Септемврийското въстание, оповестено под натиска на троцкистите на Зиновиев, Каменов и други в кръга на разбирането им за Перманентната гражданска война. На тоя напън станаха проводници Васил Коларов, а по негово гледище и Георги Димитров.)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ