Коронавирус и медии: Мутафчийски на върха на пирамидата
Въпросът – оправят ли се медиите с отразяването на емидемиологичната конюнктура в страната, може да се раздели на два: задоволително ли е количеството и надеждно ли е качеството на информацията, която те създават.
По първия въпрос няма подозрение, че резултатът е впечатляващ. Толкова доста в никакъв случай и за нищо друго не се е говорило обществено. Според някои наблюдаващи даже се прекалява, което е почнало да дава противоположен резултат. Нямам поради тайния сюжет, че пандемията е медиен облик без действителен първообраз, а умерени позиции като тази на доктор Александър Симидчиев от Медицинския съвет, който отдава повода да има такова комплициране и на обстоятелството, че имаме " прекомерно добра осведомителна система и обособеният случай провокира генерализация ".
Може и по този начин да е, само че няма по какъв начин и от кого медиите да бъдат направлявани - те се подчиняват на аудиторията, а тя желае още и още от същото. Първо, тъй като колкото повече знае за бедствието, толкоз по-успешно може да се отбрани от него. И второ, тъй като непрестанното информиране за една невидима опасност единствено по себе си е терапия на страха от нея.
За качеството на предоставяната ни информация
Отговорът на втория въпрос е по-сложен и опира до достоверността на предлаганата информация, от която при злополучие безусловно зависи оцеляването на хората. Защото да ги заблуждаваш в такава обстановка си е същинско виртуално мародерство. А те няма по какъв начин през днешния ден да се ориентират кой ги заблуждава и кой не, в случай че не разчитат на построените престижи от през вчерашния ден. Затова коронавирусът избута напред професионалната публицистика, която в спокойно време се смята за скучна, с нейната непокътната територия в обичайните медии. Телевизорът си върна славата. Той е интегриращ фактор за фамилната общественост, а когато една информация е плашеща, по-лесно я преживяваш в група.
По първия въпрос няма подозрение, че резултатът е впечатляващ. Толкова доста в никакъв случай и за нищо друго не се е говорило обществено. Според някои наблюдаващи даже се прекалява, което е почнало да дава противоположен резултат. Нямам поради тайния сюжет, че пандемията е медиен облик без действителен първообраз, а умерени позиции като тази на доктор Александър Симидчиев от Медицинския съвет, който отдава повода да има такова комплициране и на обстоятелството, че имаме " прекомерно добра осведомителна система и обособеният случай провокира генерализация ".
Може и по този начин да е, само че няма по какъв начин и от кого медиите да бъдат направлявани - те се подчиняват на аудиторията, а тя желае още и още от същото. Първо, тъй като колкото повече знае за бедствието, толкоз по-успешно може да се отбрани от него. И второ, тъй като непрестанното информиране за една невидима опасност единствено по себе си е терапия на страха от нея.
За качеството на предоставяната ни информация
Отговорът на втория въпрос е по-сложен и опира до достоверността на предлаганата информация, от която при злополучие безусловно зависи оцеляването на хората. Защото да ги заблуждаваш в такава обстановка си е същинско виртуално мародерство. А те няма по какъв начин през днешния ден да се ориентират кой ги заблуждава и кой не, в случай че не разчитат на построените престижи от през вчерашния ден. Затова коронавирусът избута напред професионалната публицистика, която в спокойно време се смята за скучна, с нейната непокътната територия в обичайните медии. Телевизорът си върна славата. Той е интегриращ фактор за фамилната общественост, а когато една информация е плашеща, по-лесно я преживяваш в група.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ