Въпросът, който винаги е бил актуален – макар и несъвършени,

Въпросът, който постоянно е бил настоящ – въпреки и несъвършени, дали ние, хората, сме благи, чувствителни и положителни по природа?

Или е заложено надълбоко в нас да сме неприятни, глупави, мързеливи, суетни, отмъстителни и егоистични?

Няма еднопосочен отговор и при всеки от нас тези черти са по-ярко или по-слабо изразени.

Все отново можем да изброим 10 неприятни и обезсърчаващи открития, подкрепени с доказателства, които разкриват тъмната и не толкоз привлекателна страна от човешката природа:

Гледаме снизходително на малцинствата и на по-уязвимите от нас.

Резултатите от изследване, осъществено върху дребна група студенти, са фрапантен образец за дехуманизация.

Мозъкът на всеки от участниците е сканиран, до момента в който пред очите му са показвани фотоси на бездомници или наркомани, а по-късно и на хора с висок публичен и обществен статус.

Невралната интензивност, гледайки първите, е доста по-слаба, в сравнение с, гледайки вторите. А точно тя разкрива отношението и настройката ни към хората към нас.

В друго проучване излиза наяве, че тези от нас, които са отрицателно настроени към арабските имигранти, са склонни да оценят арабите и мюсюлманите безусловно като по-слабо развити от междинното равнище.

Заключенията от други проучвания настояват, че младежите имат отрицателно отношение към възрастните, както и че и двата пола не харесват пияни дами.

Можем да прибавим, че склонността към дехуманизация стартира доста рано.

Така да вземем за пример петгодишни деца възприемат отрицателно хора, които са отвън тяхната група (от различен град или от другия пол).

Изпитваме наслаждение от непознатия дистрес.

Според проучване, направено през 2013 година, до 4-годишна възраст изпитваме наслаждение от непознатия дистрес, изключително в случай че имаме чувството, че индивидът го заслужава.

По-ново изследване твърди, че до 6-годишна възраст децата биха платили, с цел да могат да гледат по какъв начин някой удря кукла, вместо с парите да си купят стикери да вземем за пример.

Вярваме в кармата.

Смятаме, че хората, които са нещастни, заслужават да бъдат такива.

Неприятните последици от сходни вярвания са потвърдени за първи път в едно изследване от 1966 година, осъществено от американските психолози Мелвин Лърнър и Каролин Симънс.

Те организират опит, по време на който жена участник е наказвана с електрошок за всеки неверен отговор, който дава.

Впоследствие останалите дами декларират, че не я харесват, изключително когато схващат, че ще не престават да я виждат по какъв начин страда.

Още по-категорична е тяхната неприязън, знаейки, че не могат да облекчат болката й.

Това изследване потвърждава желанието ни да упрекваме бедните, изнасилените, болните от СПИН и всички други за личната им орис, с единствената цел да запазим вярата си в съществуването на един по-справедлив свят.

По същата логичност сме по-благоразположени към богатите хора.

Ние сме тясноскроени и догматични.

Ако бяхме рационални и широкоскроени, то най-правилният и пряк метод да опровержим нечии неправилни схващания би бил като изложим съответстващи обстоятелства.

Въпреки това, класическо изследване от 1979 година демонстрира какъв брой ненужен е този метод.

Участниците, които имат вяра или са срещу смъртното наказване, изцяло подценяват обстоятелствата, които оборват тяхната позиция, и даже още по-настървено я пазят.

Донякъде повода за това е, че одобряваме оборващите ни обстоятелства като нещо, което подкопава възприятието ни за еднаквост.

Друг е въпросът, че доста от нас са прекомерно уверени в познанията си и имат вяра, че тяхното мнение е меродавно.

А тази самонадеяност пречи да търсим нови познания и информация.

Бихме предпочели да се подложим на електрошок, вместо да останем уединено с мислите си.

През 2014 година е извършено спорно изследване, при което 67% от мъжете и 25% от дамите избират да се подложат на електрошок, в случай че по този начин ще си спестят 15 минути в разсъждение.

Ние сме суетни и прекомерно самоуверени.

Нашите ирационалност и догматизъм не биха били нещо толкоз неприятно и нездравословно, в случай че се балансираха с известна степен на невзискателност и вглеждане в себе си.

За жал, множеството от нас живеят с много нереални и пресилени показа за личните си умения и качества, като да вземем за пример умеенето да караме, интелигентността и привлекателността.

Този феномен е наименуван Ефекта на езерото Уобегон (художествена небивалица, съгласно която мъжете, живеещи край езерото са красиви, дамите – мощни, а децата – доста даровити).

По подигравка на ориста, най-глупавите измежду нас са най-самоуверените, или по този начин наречения Дънинг-Крюгер резултат.

В реалност, даже и пандизчиите считат, че са по-мили, виновни и почтени от множеството хора.

Ние сме морални лицемери.

Има смисъл в това да се пазим от най-яростните и шумни съдници на нечии неверни действия или провали.

Истината е, че тези морални проповедници са също толкоз отговорни, само че като че ли виждат своите неточности и пропуски като доста по-незначителни.

След едно изследване учените стигат до заключението, че хората дефинират един и същи вид егоистично държание като доста по-несправедливо и погрешно, в случай че е подхванато от различен, а не от самите тях.

По подобен метод, има различен феномен, прочут като Асиметрията актьор-зрител, който до известна степен разказва наклонността да приписваме неприятните действия на хората, да вземем за пример изневерите на колегата, на характера, а своите неприятни действия – на стичане на събитията.

Тези, угодни на самите нас, двойни стандарти биха могли да обяснят всеобщото чувство, че грубостта нараства.

Много по-често сме шокирани от грубите действия на непознати хора, в сравнение с от същите, осъществени от другари или от нас самите.

Ние сме скрити тролове.

Всеки, който е попадал в спор в някоя от обществените мрежи, би удостоверил, че те са като магнит за най-лошите черти от човешката природа.

Донякъде повода се крие в анонимността, която елементарно се реализира в интернет и ни дава опция да бъдем по-неморални.

Изследванията потвърждават, че хората, склонни към ежедневни прояви на садизъм, доста постоянно играят ролята и на интернет тролове.

Проучване, извършено през 2017 година, разкрива, че неприятното въодушевление и моментите, когато сме обект на офанзива от трол, удвояват вероятността ние самите да стартираме да го вършим.

Всъщност, няколко онлайн трола могат да причинят резултата на снежната топка, т.е. да разпространят бързо отрицателната реакция в интернет пространството.

Доказателство за това са извънредно многочислените докладвани изявления и консуматори. Те порастват непрестанно.

Харесваме неефективни водачи с психопатични черти.

Американският психолог на личността Дан Макадамс споделя, че откритата експанзия и обиди от страна на американския президент Доналд Тръмп провокират „ първично привличане “, както и че провокативните му постове в Туитър са като „ зарядна батерия “ на алфа мъжага, които целят „ да сплашат “.

Ако Макадамс е прав в преценката си, това ще затвърди още една наклонност – психопатичните характерности се срещат по-често от естественото измежду водачите.

Потвърждение на тази наклонност е и проучването върху финансови водачи в Ню Йорк, при които се следят мощно изразени психопатични черти и много по-слабо развита прочувствена просветеност.

Съществува дребна, само че извънредно значима, връзка сред психопатията и приемането на лидерски пост.

Тъй като психопатията се свързва с неприятното и несполучливо водачество, то би трябвало да се обърне съществено внимание на тази наклонност.

Привлечени сме полово от хора с повече тъмни страни на характера.

Не единствено че избираме за водачи тези, които имат изразени психопатични черти, само че и в персоналния си живот сме привлечени от тях, най-малко в кратковременен проект.

Впечатляват ни хората, които имат така наречен триада от характерности – егоизъм, психопатия и Макиавелизъм (склонност да манипулираме останалите за персонална изгода).

Мъжът наподобява доста по-привлекателен в очите на една жена, в случай че е алчен, манипулативен и безсърдечен.

Според една от теориите тъмната страна от характера на мъжа сполучливо се асоциира с неговата неустрашимост, изключително, когато става въпрос за убеденост и подготвеност да поема опасности.

Изследване от 2016 година твърди, че дамите, които са мощно привлечени от нарцистичен вид мъже нормално имат повече деца.

Все отново, дано не се обезкуражаваме толкоз. Тези открития не оборват обстоятелството, че някои от нас съумяват да вземат превъзходство над първичните си инстинкти.

Познавайки слабите и тъмните си черти, можем по-успешно да се оправим с тях и да извадим на показ положителната си страна.

източник: psychology.framar.bg