Въпреки твърденията на НАП, че приходната агенция няма вина за

Въпреки изказванията на Национална агенция за приходите, че приходната организация няма виновност за теча на данни, от който предишното лято пострадаха милиони българи, делото за наложената на Национална агенция за приходите от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) санкция от 5.1 млн. лв. потегли. Всъщност делото е поради отхвърли на данъчните да платят санкцията.
В обемиста тъжба с 31 точки Национална агенция за приходите оспорва издаденото ѝ наказателно разпореждане от КЗЛД, включващо и санкцията. " Служители на Национална агенция за приходите, както и самата Национална агенция за приходите като админ на персонални данни нямат виновност. Спрямо нас е осъществено закононарушение ", безапелационна е за случая с теча Десислава Лукова, основен юрист на Национална агенция за приходите. Тя посочи, че санкцията не е платена и че заплащането ѝ зависи от изхода на това дело. 
" Наказателното разпореждане съдържа основни процесуални пороци, липсват наложителни реквизити, изискуеми по закона ", посочи Лукова и уточни като образец, че не е известна датата на теча, а в постановлениетто, налагащо санкцията на Национална агенция за приходите, се сочи датата, на която Национална агенция за приходите разбрали за теча. " ", акцентира Лукова. " Кога е осъществен пробивът, от кое място, по отношение на коя система и по какъв начин - тези въпроси към момента нямат отговор, в това число от ДАНС и профилираната прокуратура ", означи тя. " Обжалваме наказателното разпореждане в 31 пункта, включително обективността на наказващия орган, защото наказващият орган присъстваше в общественото пространство преди да завърши производството, което считаме за неправилно ", уточни още Лукова.
Съдът назначи техническа експтертиза, уточни съответни въпроси, на които да отговори вещото лице и насрочи делото за 11 май. Тогава би трябвало да стане ясно по какъв метод е сбъднат нерагламентирания достъп до масивите на НАП; какви са техническите аргументи за осъществуяването му; какви механически ограничения, вкюлчително инсталиране и възобновяване на осфтуер, набявяне на хардуер, в това число техническо образование на личния състав са могли да бъдат подхванати за предоствратяване на теча, както и механически вероятни ли са били сходни ограничения, които да предотвратят нерегламентирания достъп. В тази връзка представляващите Национална агенция за приходите в правосъдната зала подчертаха, че Национална агенция за приходите изпълнявала съответните нормативни условия и желаеха да се разпореди на вещото лице да изследва освен вероятни ли са били превантивни ограничения, само че и дали Национална агенция за приходите са били длъжни да ги приложат, което съдът отхвърли с довода, че техническата експертиза не би следвао да дава отговор на правни въпроси .
Не беше признато и настояването от страна на КЗЛД да бъдат призовани и разпитани очевидци, също Национална агенция за приходите да показа крайния акт от инспекцията на теча, осъществена от Инспектората на Национална агенция за приходите. Съдията разясни, че на този стадий не се постанова разпитване на очевидци и че в случай че е належащо, вещото лице при правенето на назначената техническа експертиза ще се запознае и с въпросния акт на Инспектората.