България Никога Няма Да Забрави. На 4 Април 2004 Български Автобус Падна В Река Лим, Загинаха 12 Деца
Въпреки това обаче 12 деца не можаха да бъдат избавени. При случая починаха Александра Гергова (17 г.) Антония Братова (14 г.); Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.); Светослав Колев (15 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.).
През 2007 година Върховният касационен съд осъди водача на рейса Илия Измирлиев на 4 години затвор.
Днес, 15 години след нещастието, почернила 12 фамилии, бащата на починалата Антония - Тодор Братов споделя пред Dir.bg за болката и отчаянието, за това има ли отмъщение и промени ли се нещо.
15 години, откогато щерка ви Антония и нейните съученици починаха във водите на река Лим, не помниха ли ги хората?
Хората последователно не помнят нещастията, след това идват нови... и нови... и по този начин животът някак продължава. За родителите споменът остава жив и всеки от нас намира своята причина да продължи макар загубата.
Какво ви сподели Антония, когато говорихте за финален път с нея?
„ Тате на Калотина сме ”.... това беше на влизане в Сърбия.
Как научихте за злополуката?
Вечерта на 4 април си легнахме със брачната половинка ми както всяка вечер и си казахме лека нощ. Към 1 часа телефонът звънна и наш другар, чието дете също беше на екскурзията, се обади да каже, че нещо се е случило и рейсът бил влезнал в някаква река и доста от децата не ги знаят къде са...Така новината прекъсна нощта и промени живота ни.
12 деца изгубиха живота си в река Лим
През миналите години битката да оцелеете без детето си ли бе най-тежката за вас и брачната половинка ви?
И тази битка, несъмнено, само че и битката с сложния живот в България. Само едно ни държеше в посока напред и това е синът ни Даниел, който през вчерашния ден приключи " Ветеринарна медицина ". Той остана смисъла да се борим и да продължаваме напред в живота макар жестоката загуба.
Как се промени животът на фамилията ви, а и на останалите родители, които изгубиха децата си?
Промени се дотолкоз, че за нас към този момент има гробове, при които вървим постоянно и мъчителни мемоари от времето, когато бяхме дружно. Животът някак продължава, колкото и клиширано да звучи, и нашето всекидневие е като това на всички - работа и битка с компликациите и провокациите в този комплициран свят.
Срещате ли се с хората, които се хвърлиха в ледените води на река Лим, с цел да оказват помощ?
Преди години се срещахме постоянно най-вече с лодкаря Зухдия Ахмедович, който е бил там и е помагал със своята лодка, която се е разрушила в тази злокобна нощ. Той обаче умря преди няколко години и оттогава не сме се срещали с други от спасителите. Може би някои от другите родители се виждат, само че нямам информация. Парадоксалното е, че ние, които изгубихме децата си, се срещахме със спасителите, а тези чиито деца бяха избавени, нямам информация да са се срещали по-късно. Изключение бяха единствено двама, които идваха с нас много пъти в Сърбия и Черна Гора. Явно казусът за живите е завършил сега, в който родителите им са се чули с децата си и са се успокоили, че не са сред починалите.
Бащата на Тони - Тодор Братов
А родителите на оживелите деца оказват помощ ли ви?
Никой не ни оказва помощ от тях с изключение на едно семейство, а и ние нямаме потребност от помощта им. Човек очевидно по този начин е организиран, че когато нещастието не е в неговия дом бързо не помни и се потапя в своето благополучие.
Смятате ли, че отговорните получиха заслуженото, а обществото и властимащите взеха нужните ограничения да не се повтаря тази покруса?
Този въпрос би лишил доста време, с цел да бъде обяснен. Но на малко - водачът Илия Измирлиев понесе цялата виновност и влезе в пандиза за 4 години, само че в действителност е бил в Пампорово на нещо като лек режим или каквото и да е. Това дали ще лежи 4 или 40 години няма да върне децата ни, по-страшно е кой провежда и кой стои зад тези безумни екскурзии с деца и възрастни, които са безредно и безконтролно небрежно скалъпени. Шофьорите са принуждавани да бързат да се връщат, с цел да вземат идната група. Нашите деца действително са прекарали дните в пътешестване повече в сравнение с действително да видят Дубровник. Това е изтощило водачите оптимално и резултатът е налице. Водачът заспива и изпуска рейса в реката. За властта и страната и какво те направиха, с цел да не се повтори това, какво да кажа. Промени се законът за нощните пътувания с деца. Това беше направено след работа на парламентарна комисия по случая, в която участвах и аз.
След това лобисти на туроператорите няколко пъти съвсем съумяха да я трансформират, само че с нашата и на някои публицисти бърза реакция успяхме да спрем това. До ден сегашен остават хиляди въпроси неизяснени и доста недостатъци и нарушавания в нашата българска система във всяка сфера на живота, само че няма да влизам в детайлности. Поведението на възрастните, които са били на тази екскурзия и това на учителите и „ отговорниците ” е под всякаква рецензия - нарцисизъм и цялостна липса на съпричастност и отговорност от съвсем всички, отново с дребни изключения.
Тази година ще се съберете ли при паметника, повдигнат в памет на децата?
Някои да, а други ще сме тук. Знаете ли, на гроба на Антония написа: " Аз не съм тук, потърси в сърцето си и ще ме намериш ". Така че, те са с нас, където и са сме.
С каквото се захванеше го вършеше безрезервно, споделят приятелите за Антония
Снимка: Ангелите от Лим
С останалите родители създадохте фондация „ Ангели от Лим “. Какви са идеите ви?
Всяка година организираме редица прояви - надпревари, концерти, събираме и даряваме средства на деца. Например през 2018 година сме дарили към 3500 лв.. Дали сме и стипендии на деца от учебните заведения на територията на община Свищов в затруднено обществено състояние и отличен триумф.
През 2007 година Върховният касационен съд осъди водача на рейса Илия Измирлиев на 4 години затвор.
Днес, 15 години след нещастието, почернила 12 фамилии, бащата на починалата Антония - Тодор Братов споделя пред Dir.bg за болката и отчаянието, за това има ли отмъщение и промени ли се нещо.
15 години, откогато щерка ви Антония и нейните съученици починаха във водите на река Лим, не помниха ли ги хората?
Хората последователно не помнят нещастията, след това идват нови... и нови... и по този начин животът някак продължава. За родителите споменът остава жив и всеки от нас намира своята причина да продължи макар загубата.
Какво ви сподели Антония, когато говорихте за финален път с нея?
„ Тате на Калотина сме ”.... това беше на влизане в Сърбия.
Как научихте за злополуката?
Вечерта на 4 април си легнахме със брачната половинка ми както всяка вечер и си казахме лека нощ. Към 1 часа телефонът звънна и наш другар, чието дете също беше на екскурзията, се обади да каже, че нещо се е случило и рейсът бил влезнал в някаква река и доста от децата не ги знаят къде са...Така новината прекъсна нощта и промени живота ни.
12 деца изгубиха живота си в река Лим
През миналите години битката да оцелеете без детето си ли бе най-тежката за вас и брачната половинка ви?
И тази битка, несъмнено, само че и битката с сложния живот в България. Само едно ни държеше в посока напред и това е синът ни Даниел, който през вчерашния ден приключи " Ветеринарна медицина ". Той остана смисъла да се борим и да продължаваме напред в живота макар жестоката загуба.
Как се промени животът на фамилията ви, а и на останалите родители, които изгубиха децата си?
Промени се дотолкоз, че за нас към този момент има гробове, при които вървим постоянно и мъчителни мемоари от времето, когато бяхме дружно. Животът някак продължава, колкото и клиширано да звучи, и нашето всекидневие е като това на всички - работа и битка с компликациите и провокациите в този комплициран свят.
Срещате ли се с хората, които се хвърлиха в ледените води на река Лим, с цел да оказват помощ?
Преди години се срещахме постоянно най-вече с лодкаря Зухдия Ахмедович, който е бил там и е помагал със своята лодка, която се е разрушила в тази злокобна нощ. Той обаче умря преди няколко години и оттогава не сме се срещали с други от спасителите. Може би някои от другите родители се виждат, само че нямам информация. Парадоксалното е, че ние, които изгубихме децата си, се срещахме със спасителите, а тези чиито деца бяха избавени, нямам информация да са се срещали по-късно. Изключение бяха единствено двама, които идваха с нас много пъти в Сърбия и Черна Гора. Явно казусът за живите е завършил сега, в който родителите им са се чули с децата си и са се успокоили, че не са сред починалите.
Бащата на Тони - Тодор Братов
А родителите на оживелите деца оказват помощ ли ви?
Никой не ни оказва помощ от тях с изключение на едно семейство, а и ние нямаме потребност от помощта им. Човек очевидно по този начин е организиран, че когато нещастието не е в неговия дом бързо не помни и се потапя в своето благополучие.
Смятате ли, че отговорните получиха заслуженото, а обществото и властимащите взеха нужните ограничения да не се повтаря тази покруса?
Този въпрос би лишил доста време, с цел да бъде обяснен. Но на малко - водачът Илия Измирлиев понесе цялата виновност и влезе в пандиза за 4 години, само че в действителност е бил в Пампорово на нещо като лек режим или каквото и да е. Това дали ще лежи 4 или 40 години няма да върне децата ни, по-страшно е кой провежда и кой стои зад тези безумни екскурзии с деца и възрастни, които са безредно и безконтролно небрежно скалъпени. Шофьорите са принуждавани да бързат да се връщат, с цел да вземат идната група. Нашите деца действително са прекарали дните в пътешестване повече в сравнение с действително да видят Дубровник. Това е изтощило водачите оптимално и резултатът е налице. Водачът заспива и изпуска рейса в реката. За властта и страната и какво те направиха, с цел да не се повтори това, какво да кажа. Промени се законът за нощните пътувания с деца. Това беше направено след работа на парламентарна комисия по случая, в която участвах и аз.
След това лобисти на туроператорите няколко пъти съвсем съумяха да я трансформират, само че с нашата и на някои публицисти бърза реакция успяхме да спрем това. До ден сегашен остават хиляди въпроси неизяснени и доста недостатъци и нарушавания в нашата българска система във всяка сфера на живота, само че няма да влизам в детайлности. Поведението на възрастните, които са били на тази екскурзия и това на учителите и „ отговорниците ” е под всякаква рецензия - нарцисизъм и цялостна липса на съпричастност и отговорност от съвсем всички, отново с дребни изключения.
Тази година ще се съберете ли при паметника, повдигнат в памет на децата?
Някои да, а други ще сме тук. Знаете ли, на гроба на Антония написа: " Аз не съм тук, потърси в сърцето си и ще ме намериш ". Така че, те са с нас, където и са сме.
С каквото се захванеше го вършеше безрезервно, споделят приятелите за Антония
Снимка: Ангелите от Лим
С останалите родители създадохте фондация „ Ангели от Лим “. Какви са идеите ви?
Всяка година организираме редица прояви - надпревари, концерти, събираме и даряваме средства на деца. Например през 2018 година сме дарили към 3500 лв.. Дали сме и стипендии на деца от учебните заведения на територията на община Свищов в затруднено обществено състояние и отличен триумф.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ