Портфейлите с необслужвани задължения намаляха 2.8 пъти въпреки кризата
Въпреки невижданата икономическа рецесия размерът на изкупените от организациите за събиране на вземания необслужвани отговорности в България са се намалили 2.8 пъти през 2020 година
През цялата 2020 година общият им размер е малко над 508 млн. лв., до момента в който през 2019 година този индикатор се равнява на 1.4 милиарда лв.. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 година е 101 731, до момента в който през 2019 той е двоен – 208 423 случая. Това демонстрират настоящите данни на Агенцията за ръководства на вземания, която съставлява 80% от бранша по събиране на вземания у нас.
Отделно през предходната година на компаниите от асоциацията са били предоставени за събиране необслужвани заеми на стойност 742 млн. лева За съпоставяне тази сума бе 832 млн. лв. през 2019 година и 1.4 милиарда лева през 2018 година Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, само че данните все още не отразяват обективната картина, показват от Асоциацията за ръководство на вземания.
Основната причина данните да наподобяват по този начин е мораториумът на банките, който разреши бизнеси и семейства, чиито доходи са потвърдено потърпевши от COVID-кризата, да отсрочат изплащането на своите банкови заеми.
„ Този мораториум даде глътка въздух на клиентите в усложнение, само че и отсрочи проблеми, на които занапред ще станем очевидци в края на 2021 година Не са ясни дълготрайните резултати от него, допустимо е някои семейства да са неприятно сюрпризирани от по-високите суми, които би трябвало да платят за заемите си. Затова вярното ръководство на парите е доста значимо за всеки един от нас и е основно за по-бързото излизане от рецесията “, разяснява Райна Миткова, ръководител на организацията.
„ Картината ще се промени в края на годината и е доста значимо потребителите и бизнесът да са готови. Според данните на Българска народна банка за първото тримесечие на 2021 година е формиран нов неприятен дълг, в резултат на мораториума в размер на над 1 милиарда лева или към 10% от разсрочените отговорности. Тези отговорности няма да изчезнат, в противен случай, би трябвало сериозна тактика по какъв начин и дали ще могат да се съберат и по какъв начин това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица огромни промишлености бяха изцяло затворени, това няма по какъв начин да не се отрази преди всичко на покупателната дарба на популацията, заплащането на налози и такси от страна на бизнесите, а оттова на цялата стопанска система ”, разяснява Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.
По данни на Асоциацията относителното дялово разделяне на кредиторите остава без основни промени, с известни промени в съответните стойности. Банките се задържат като най-големият заемодател с 44% от цената на целия размер предоставен дълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от цената на дълга. Третият най-често срещан заемодател са телекомите с дял от 16%.
„ В съпоставяне с предходните години, делът на банковите институции леко понижава. Част от хората, които стартират да усещат неустановеност в персоналните си бюджети, стартират да търсят бързи и лесни финансови артикули. Все отново, при тегленето на какъвто и да било заем, постоянно би трябвало да планираме погасяването му и личните си благоприятни условия да го изпълним ”, разяснява Лилия Димитрова.
Известен растеж отбелязва общият размер нововъзложен дълг на пазара на междуфирмени вземания, сочат още данните от изследването на Асоциацията. Стойността на този индикатор за 2020 година е 9.356 млн. лв., до момента в който за 2019 тя е 7.806 млн. лв.. Идентична е наклонността при броя случаи. За 2020 те са общо 21 459, а за 2019 – 17 169 случая.
„ Предвид обстоятелството, че някои браншове бяха мощно наранени още през 2020 година, данните за растяща междуфирмена задлъжнялост не са изненадващи. Вероятно е тази наклонност да се задълбочи, само че за бизнесите е значимо да бъдат изключително деликатни – считам, че всеки бизнес би трябвало добре да ръководи наличните си средства, във времена на рецесия кешът е най-съществен. Някои премислиха бизнес модела си, други по-детайлно ревизират финансовата непоклатимост на контрагентите си, трети с еластичност даже съумяха да покачат облагата си ”, сподели Райна Миткова.
През цялата 2020 година общият им размер е малко над 508 млн. лв., до момента в който през 2019 година този индикатор се равнява на 1.4 милиарда лв.. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 година е 101 731, до момента в който през 2019 той е двоен – 208 423 случая. Това демонстрират настоящите данни на Агенцията за ръководства на вземания, която съставлява 80% от бранша по събиране на вземания у нас.
Отделно през предходната година на компаниите от асоциацията са били предоставени за събиране необслужвани заеми на стойност 742 млн. лева За съпоставяне тази сума бе 832 млн. лв. през 2019 година и 1.4 милиарда лева през 2018 година Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, само че данните все още не отразяват обективната картина, показват от Асоциацията за ръководство на вземания.
Основната причина данните да наподобяват по този начин е мораториумът на банките, който разреши бизнеси и семейства, чиито доходи са потвърдено потърпевши от COVID-кризата, да отсрочат изплащането на своите банкови заеми.
„ Този мораториум даде глътка въздух на клиентите в усложнение, само че и отсрочи проблеми, на които занапред ще станем очевидци в края на 2021 година Не са ясни дълготрайните резултати от него, допустимо е някои семейства да са неприятно сюрпризирани от по-високите суми, които би трябвало да платят за заемите си. Затова вярното ръководство на парите е доста значимо за всеки един от нас и е основно за по-бързото излизане от рецесията “, разяснява Райна Миткова, ръководител на организацията.
„ Картината ще се промени в края на годината и е доста значимо потребителите и бизнесът да са готови. Според данните на Българска народна банка за първото тримесечие на 2021 година е формиран нов неприятен дълг, в резултат на мораториума в размер на над 1 милиарда лева или към 10% от разсрочените отговорности. Тези отговорности няма да изчезнат, в противен случай, би трябвало сериозна тактика по какъв начин и дали ще могат да се съберат и по какъв начин това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица огромни промишлености бяха изцяло затворени, това няма по какъв начин да не се отрази преди всичко на покупателната дарба на популацията, заплащането на налози и такси от страна на бизнесите, а оттова на цялата стопанска система ”, разяснява Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.
По данни на Асоциацията относителното дялово разделяне на кредиторите остава без основни промени, с известни промени в съответните стойности. Банките се задържат като най-големият заемодател с 44% от цената на целия размер предоставен дълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от цената на дълга. Третият най-често срещан заемодател са телекомите с дял от 16%.
„ В съпоставяне с предходните години, делът на банковите институции леко понижава. Част от хората, които стартират да усещат неустановеност в персоналните си бюджети, стартират да търсят бързи и лесни финансови артикули. Все отново, при тегленето на какъвто и да било заем, постоянно би трябвало да планираме погасяването му и личните си благоприятни условия да го изпълним ”, разяснява Лилия Димитрова.
Известен растеж отбелязва общият размер нововъзложен дълг на пазара на междуфирмени вземания, сочат още данните от изследването на Асоциацията. Стойността на този индикатор за 2020 година е 9.356 млн. лв., до момента в който за 2019 тя е 7.806 млн. лв.. Идентична е наклонността при броя случаи. За 2020 те са общо 21 459, а за 2019 – 17 169 случая.
„ Предвид обстоятелството, че някои браншове бяха мощно наранени още през 2020 година, данните за растяща междуфирмена задлъжнялост не са изненадващи. Вероятно е тази наклонност да се задълбочи, само че за бизнесите е значимо да бъдат изключително деликатни – считам, че всеки бизнес би трябвало добре да ръководи наличните си средства, във времена на рецесия кешът е най-съществен. Някои премислиха бизнес модела си, други по-детайлно ревизират финансовата непоклатимост на контрагентите си, трети с еластичност даже съумяха да покачат облагата си ”, сподели Райна Миткова.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ