Въпреки че започва с огромна амбиция, силно влиятелната морска сила,

Османско-венецианските войни: 322 години битки между Изтока и Запада

Въпреки че стартира с голяма упоритост, мощно авторитетната морска мощ, Република Венеция, скоро се оказа заобиколена от съперници и врагове, като един от главните им е възвишената Османска империя. След прекосяването си в Европа през 1354 година османците се трансформират в огромна опасност освен за венецианците, само че и за всички други християнски страни на континента.

С увеличението на размера на Османската империя тя се популяризира и по моретата, завзема крайбрежни територии и основава огромно военноморско наличие. Това непосредствено провокира най-мощното образувание на Средиземноморието: Венецианската република.

Последват поредност от войни, известни като Османско-венецианските войни, траяли няколко века. Многовековната борба, която ги дефинира, ни демонстрира какъв брой значим е контролът на средиземноморските води за двете страни.

Османско-венецианските войни: 322 години борби сред Изтока и Запада

Ранните искри, които възпламеняват Османско-венецианските войни

Османците минават през Европа като стихия. Издигайки се в родните си земи и разраствайки със мощ и население, те би трябвало да се уголемяват. И единствената разумна посока е към Европа.

През 1354 година те бързо минават през Балканите. След като побеждават християнската сръбска войска в борбата при Косово през 1389 година, пътят им е отворен към вътрешността на континента. Всички огромни европейски християнски сили към този момент са застрашени и Венецианската република е измежду тях. По това време тази морска мощ е измежду най-богатите и авторитетни в Средиземноморието.

Венецианците стартират да се уголемяват от оживената си пристанищна столица във Венецианската лагуна много рано и скоро овладяват крайбрежни територии по цялото Адриатическо море и Гърция. И техният контакт с османците е неминуем.

Първият спор стартира през 1396 година, когато Венеция взе участие в скандалната борба при Никополис, където съюзът на християнските европейски страни е изцяло разрушен от силите на Османската империя. Това е едно от най-тежките провали за доста от участващите сили и послужва като огромна смяна в историята. След блестящата си победа османците се откриват вечно на континента и остават на него за епохи наред, съвсем постоянно участващи в един или различен спор с Венецианската република и нейните християнски съдружници.

Скоро по-късно стартира дълъг низ от спорове сред Венеция и османците, съвсем извънредно по море. Двете сили за пръв път се сблъскват през 1416 година, по време на борбата при Галиполи. Венецианците изпращат там непретенциозен флот с вярата да договарят с османските представители.

Въпреки това, защото имат подозрения по отношение на готовността на последните да беседват, венецианците са инструктирани да водят борба, в случай че договарянията се провалят. Така и става: въобще няма договаряния, защото османците незабавно откриват огън по венецианските кораби. В последвалата морска борба венецианският флот съумява да реализира решителна победа над числено по-добрия зложелател.

Борба в Егейско море

Морската победа на венецианците е плодотворна. Венецианците смазват съперниците си, убивайки техния адмирал и завземат няколко кораба дружно с голям брой пленници. По-важното обаче е, че успеха служи за потвърждаване на тяхното владичество в Егейско море, което ще остане несъмнено през идващите десетилетия.

Според някои историци обаче успеха има и негативни резултати. Те споделят, че това е станало причина венецианците да станат прекомерно уверени и това ще има огромни последствия през идващите епохи, когато те ще осъзнаят, че морското владичество не е задоволително, с цел да се изправят против голямата и могъща Османска империя.

Следващият нечовечен спор и горчив урок за венецианците е по време на дългата блокада на Солун, траяла от 1422 до 1430 година Венецианската република влиза в този спор през 1423 година, когато получава контрола върху обсадения град от своя държател Андроникос Палайлогос, само че бързо се оказва негодна за спасението му.

Преговорите с османския султан са безрезултатни, а морските блокади дават слаби резултати. За малко време жителите на града стартират да гладуват. Венецианците реагират едвам когато е прекомерно късно, обявявайки война през 1429 година По това време гладуващите жители са нетърпеливи да се предадат, а консервативните аристократи от Венеция не желаят да съберат войска за тяхна отбрана. В последна сметка султанът превзема града с взлом през 1430 година, като го опустошава в процеса.

Солун остава в османски ръце до 1912 година и загубата му служи за задълбочаване на враждебността сред Високата врата и венецианците.

Първата османо-венецианска война продължава от 1463 до 1479 година и е стартът на огромна ескалация на враждата сред двете сили. До този миг венецианците не са склонни да се изправят против османците в пълномащабна война, като се изключи дребните конфликти през предходните десетилетия. Въпреки това, след малък претекст от османците и настояванията на папския легат, управляващите във Венеция афишират война през 1463 година Османците обаче са първите, които атакуват и употребяват дребен мотив, с цел да влязат във войната. Това става скоро след рухването на Константинопол и османците евентуално се пробват да разширят в допълнение своите територии в Средиземноморието.

Първата османо-венецианска война е разграничена на няколко акции и продължава повече от десетилетие. В последна сметка венецианците са победени, като в следствие губят няколко значими териториални владения. Те губят своите вековни владения в Албания и Гърция и по-специално владението на остров Негропонте, който е техен протекторат в продължение на доста епохи.

Те също губят властта си над Морея, т.е. полуостров Пелопонес (Гърция). За османците успеха е стъпка към основаването на мощен флот и повече владичество в морето. Морската мощ на Венеция е съществено оспорена.

Гръцките острови не престават да сменят владетелите

Само 20 години по-късно избухна друга война, този път траяла от 1499 до 1503 година Османците още веднъж реализират победа, завладявайки венецианските замъци в Морея, основно Корон и Модон. Венецианците обаче съумяват да завземат Итака и Кефалония, само че в последна сметка са победени и принудени да признаят огромните османски придобивки.

След това избухва нова война сред двете страни на всеки няколко десетилетия. Третата османо-венецианска война стартира през 1537 година и продължава до 1540 година Мирният контракт от предходната война скоро е разгласен за нищожен на фона на възходящото напрежение в Адриатическо море. След османската блокада на окупирания от Хабсбург Клис, венецианците се притесняват, че ще продължат и ще нахлуят върху владенията им в Далмация. Напрежението бързо нараства и османците ненадейно обсаждат следения от Венеция Корфу, нарушават контракта и стартират нова война.

Османският флот в този момент е доста по-силен и се оглавява от яростен морски капитан Хайредин Барбароса паша, който стартира подвизите си като прославен пират. В лятната си акция от 1538 година османците съумяват да завладяват поредност от острови в Егейско море, както и последните останали венециански принуди на Пелопонес.

Веднага по-късно, подкрепени от последните си победи, османците се спускат на Адриатическо море, сърцето на Венецианската република. След като завладяват няколко замъци в Далмация, те си обезпечават опора и там.

Повратният миг в тази война е морската борба при Первеза, която е една от най-големите победи, които османците в миналото са реализирали против европейците. В последна сметка войната е решителна османска победа. В резултат на това венецианците губят по-голямата част от непознатите си територии и в този момент са сигурни, че не могат да се изправят против османците по морето, изключително сами.

Яростна битка за Крит

Следват още три десетилетия и стартира нова война. Четвъртата османо-венецианска война продължава от 1570 до 1573 година и е следващата османска победа. Султан Селим II, стартира борба с желанието да си върне остров Кипър и съумява съвсем незабавно.

Османският флот обаче е изцяло разрушен от венецианците и техните съдружници по време на борбата при Лепанто, само че спечелилите не съумяват да употребяват успеха си. Това разрешава на османците да възстановят поразбития си флот, принуждавайки Венеция да договаря. Последният би трябвало публично да върне Кипър, както и да заплати налог от 300 000 дуката.

След този спор настъпи по-голяма пауза, преди да избухне фамозната Критска война. Официално тя е известна като Петата османо-венецианска война, която продължава от 1645 до 1669 година Съсредоточена съвсем напълно върху Кандия, както тогава се назовава Крит, това е една от най-кървавите войни на 17-ти век. Венеция, със своите съдружници, се бие яростно с османците за владението на острова. Войната в последна сметка се трансферира другаде, като Далмация служи като втори спектакъл на военните интервенции.

Османците бързо си обезпечават по-голямата част от Крит, само че столицата Кандия (днес Ираклион) съумява да удържа все пак. Поради това и двете противоположни сили имат желание да блокират врага си, да го накарат да гладува и да предотвратят потока от подкрепления и ресурси. И макар че венецианците резервират морското си предимство в многочислените военноморски борби, те в никакъв случай не разполагат с задоволително кораби, с цел да пресечен сполучливо османските пътища за доставки.

Войната се проточва доста години и постепенно източва касата на Венецианската република. От друга страна, османците са възобновени. Вътрешните им разтърсвания завършват и се появява ново, способно управление. Подсилени от всичко това, те стартират финален напън върху Кандия, обсаждайки я в продължение на две горчиви и кървави години. В последна сметка те обезпечават победа в тази жестока война. Крит остава османски до 1897 година, а Венеция е принудена да подпише кротичък контракт.

Единствената венецианска победа е последвана от проваляне

Въпреки това, защото е толкоз горда, Венеция не се задоволява с резултата. Тя търси опция да поправя резултатите. Тази упоритост довежда до още една нова война: Морейската война. Известна още като Шестата османско-венецианска война, тя продължава от 1684 до 1699 година и е следващата кървава история. Това дава късмет на венецианците да се изплатят, късмет, който те хващат с неспокойствие. За следващ път спорът се популяризира из Егейско море и над Далмация. Но главният акцент е върху Морея, известна още като Пелопонес.

Едно нещо е в интерес на венецианците: неспособността на османците да съсредоточат силите си напълно върху морето. Те са прекомерно мощно ангажирани в северните си акции, основно против унгарците. Това са някои от водещите фактори, съдействали за това венецианците да завоюват Морейската война в последна сметка. Това е единствената османско-венецианска война, която те печелят. Вкусът на успеха обаче бързо е сменен с различен горчив усет на проваляне.

Седмата османо-венецианска война, която е и последната, още веднъж е победа за османците. Тя бушува от 1714 до 1718 година и за следващ път взема доста жертви. Причината за нея е, както може би се досещате, османското предпочитание да обърне загубите от предходната война. Изгубването на Морея не наподобява добре за османския двор и той желае това да се промени. Още преди 1714 година напрежението сред двете страни нараства. И когато настава подобаващият миг, османците още веднъж намират елементарен претекст да разгласят публично война на Венецианската република.

Реликт от в миналото славни времена

От самото начало венецианците не са подготвени да се изправят против врага си. Османците просто са били прекомерно числено превъзхождащи, както по море, по този начин и на сушата. Това довежда до поредност от завоевания: османците завладяват един остров след различен, като най-голямата победа е целият Пелопонес. Техните завоевания биха траяли, в случай че не е серията от провали на север против австрийците. След това османците са принудени да прекратят войната и да подпишат кротичък контракт, само че съумяват да запазят всичките си облаги против Венеция.

По това време Република Венеция е просто сянка на това, което е била. Великата морска мощ не може да се оправи с отминаването на вековете: един път значима и мощна, в този момент – слаба. Поради все по-променящата се политическа обстановка, нови съюзи и повишаването на нови сили, Венеция е оставена като васална на Австрия. И с възхода на Наполеон Бонапарт, когато светът нахлува в нова и порочна епоха, Венецианската република е публично разпусната през 1797 година, след 1100 години битие. По това време тя в доста връзки е към този момент светиня.