Въпреки че през последните години и най–голямото офроуд състезание в

Въпреки че през последните години и най–голямото офроуд съревнование в света - рали „ Дакар “, се организира без българско присъединяване, двама рискови фотографи от Димитровград запечатват най–запомнящите се моменти от конкуренцията в Саудитска Арабия.

Антон Анестиев и Яна Станчева са рискови фотографи и снимаме главно моторни спортове.

„ Една раница наша с естественото съоръжение е към 17 20 кг...Я от време на време работният ни ден е от 8 до 12 часа снимане “, споделя Яна.

Офроуд коли, хеликоптери, хиляди дребни кабелчета и десетки обективи пътуват дружно с тях във всяка международна точка, където най–добрите моторни водачи надпреварват машините си.

Преди осем години тя вкарва него в спортната снимка и от този момент екзотичните ралита са тяхната професионална и приключенска дестинация.

„ Канада е с най–най студените фотоси, които сме правили. Когато отидохме бяхме готови за -20, само че се оказа, че е -40 “, споделя Яна.

„ Открихме, че в случай че дишаш, до момента в който снимах с фотоапарата действително го заледяваш на момента, тъй че действително всяко снимане беше обвързвано със задържане на дъха, батериите умираха непрестанно “, добавя Асен.

„ Миналата година бяхме на рали в Кения, където минахме 10 минутен курс, в случай че се появи лъв какво да вършим. Казаха „ Не бягай “, при което аз бях „ Аз несъмнено ще съм замръзнала, тъй че няма къде да вървя “, споделя Яна.

Най–голямото предизвикателство за миналата година се случва единствено преди седмица в Саудитка Арабия. Двамата се спускат в 7000 километра по прашните пътища на най–голямото офроуд съревнование в света - рали „ Дакар “.

Всички останали фотографи са ги питали кой е техния тимове те се надвват, че страната ни още веднъж ще бъде показана на надпреварата.

„ Един снимачен ден на „ Дакар “ стартира от вечерта в действителност. Ако вземем решение да спим в точката, на която ще снимаме идващия ден, това значи пътешестване вечерта, идване може би в 12 или 1ч. тъкмо в средата на нищото, най–вероятно в нищото, пустота, надлежно спим там, защото знаем, че в 5:30 ч. уредникът ни праща действителната точка, на която ние ще снимаме, снимаме до 2 или 3 ч. следобяд, след което се качваме на колата и имаме осем часа да пътуваме до мястото, на което ще спиш вечерта “, описват фотографите.

„ Част от работата ни е надлежно да представим и спортиста като персона, освен като играч, защото когато снимаме в спортния стадий, има екшън, колата е там или мотора, нали всичко е обвързвано, до момента в който в бивака се опитваме да ги представим като личностите, които са. Често снимаме спортни облекла и други интензивности в доста от тимовете, самите водачи поправят колите си или моторите, тъй че това също е част от работата “, допълват двамата.

Антон споделя, че сменя обективите и апаратите като в каубойски филм.

„ Да снимаш в пустинята, изключително, когато си рано заран, това са може би най–хубавите фрагменти, които можеш да направиш. Да посрещнеш утрото, на върха на дюните и да видиш морето пред тебе с всичките сенки и светлината, да снимаш три от най–добрите състезатели в света да карат в този миг по дюните е нещо неповторимо. В този миг сигурно, не мислим за нищо друго “, споделят фотографите.

А когато се приберат у дома, Яна споделя, че ги чакат „ осем перални, постоянно като се приберем, започваме със ужасно доста пране, разчистване на техника, раница, спални чували “.

„ Никога не е имало миг, в който да сме си казвали: „ Край! Аз не повече няма да фотографирам “. Винаги когато сме си тръгвали, сме си казвали, че нашата работа е супер “, споделя Яна.