4 пиеси на Антон Чехов, които трябва да познавате
Въпреки че Чехов написа над 500 описа, той е международно прочут с театралните си пиеси.
Те несъмнено си коства да се гледат и се слагат в театри по целия свят. Затова няма да е мъчно да намерите някоя, която да гледате.
„ Чайка “ (1896)
Актьорът Александър Метелкин в ролята на Константин Треплев в сцена от спектакъла „ Чайка 73458 “ на спектакъл „ Таганка “Владимир Вяткин/Sputnik
Имперска Русия. Драматургът-любител Константин Треплев слага пиеса, която е написал в провинциалното имение на чичо си. Кани Нина, дъщерята на съседа (в която е влюбен), да играе основната роля. Тя мечтае да стане актриса, само че родителите ѝ са срещу. Казва, че е привлечена от театъра като чайка към езерото. И един ден Треплев прострелва чайка и носи мъртвото ѝ тяло на Нина.
На премиерата на постановката се събират другари и съседи, а актьорските умения на Нина събират овациите на феновете (и на мъжете, които я намират за привлекателна). Всички обаче подлагат на критика упадъка на пиесата, което разстройва създателя. Така, Нина се влюбва в мъж, който ѝ прави похвали, а Треплев е сигурен, че неуспехът на пиесата я е отблъснал от него. Накрая животът му приключва трагично.
В „ Чайка “ Чехов преглежда тематиката, която развива по-късно и в другите си пиеси, за упадъка на съветските благородници през XIX век. Тези хора не могат да работят; живеят във фантазиите си и нормално нямат пари. Те обичат изкуството, пробват се да играят, да пишат и да композират музика, само че не могат да си признаят, че в действителност нямат никакъв гений. Бъркат живота с изкуството и търсят популярност, пренебрегвайки човешките връзки.
„ Чайка “ е сложена в Московския живописен спектакъл от Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко през 1898 година с голям триумф. Чехов не участва на премиерата в Москва, тъй като две години по-рано прави дебюта си на сцената на Александринския спектакъл в Санкт Петербург, който е цялостен неуспех.
„ Вуйчо Ваньо “ (1897)
„ Вуйчо Ваньо “ в огромната зала на Staatstheaters CottbusLegion Media
Без пари, с които да поддържа метода си на живот, професор Серебряков е заставен да живее в имението на починалата си брачна половинка. Той живее с новата си млада жена и с порасналата си щерка от първия брак Софя. Тя подозира, че мащехата ѝ се е оженила за татко ѝ за пари. Иван е брат на първата жена на Серебряков и вуйчо на Софя (вуйчо Ваньо). Той се грижи за имението от дълги години. По подигравка на ориста, в предишното Серебряков обожава Иван, само че в този момент счита, че един обеднял професор с подагра не заслужава злоба, с изключение на младата му жена, в която Иван е влюбен. За смут на Иван, Серебряков предлага да продадат имението, с цел да изкарат някакви пари. Иван се пробва да убие Серебряков, само че не уцелва. Професорът и младата му брачна половинка си потеглят, само че вуйчо Ваня и Софя остават. Племенницата му го успокоява, като споделя, че всички премеждия на този свят се възнаграждават в отвъдното. „ Чакай, вуйчо Ваньо, чакай… Ще намерим покой “.
Чехов дефинира пиесата като „ подиуми от провинциалния живот “. Отново, той написа за бедния живот, който постоянно водят благородниците в късните години на империята и по какъв начин те наподобяват арогантни, презирайки елементарните служащи. Чехов изобразява егоизма, който покварява душата, както и принизения честен облик на в миналото високообразованите аристократи. Професор Серебряков мисли единствено за личния си комфорт и подценява възприятията на останалите. Драмата се върти към обстоятелството, че макар че Вуйчо Ваньо постоянно се грижи за всички (без да подвига доста шум) и макар че има великодушна душа, той си остава нищожен човек за своите родственици и другари. Премиерата на пиесата се състои в няколко огромни театъра и локални районни театри, а по-късно през 1899 година пиесата е сложена в Московския живописен спектакъл с голям триумф.
„ Три сестри “ (1901)
„ Три сестри “ в The Southwark Playhouse, ЛондонLegion Media
Три сестри и техният брат живеят в недодялан град. Бащата умира година по-рано и в този момент те се чудят по какъв начин да продължат с живота си. Най-голямата сестра Олга работи като преподавател, междинната Маша е нещастно омъжена, а най-малката сестра въобще не може да откри нито път в живота си, нито мъж. Тя има доста ухажори, само че всички ѝ се костват доста скучни. Тези интелектуалки на възраст сред 20 и 30 година водят много празен и ненужен живот, като единствено си мечтаят за проекти, които в никакъв случай няма да осъществят. В същото време, техният брат ги нервира – той е женен за елементарна жена и се отхвърля от науката. Пиесата свършва с думите на Олга: „ Мисля, че скоро ние също ще разберем за какво живеем, за какво страдаме… Само да знаехме, единствено да знаехме! “.
Пиесата като че ли няма сюжет. (Толстой се подиграва по този мотив със следните думи: „ Ако пияният врач лежи на дивана и през прозореца вали, съгласно Чехов това може да е пиеса, а съгласно Станиславски – въодушевление “). Но „ Три сестри “ е безконечен любимец на сцените в доста страни още от написването си. Първата премиера отвън Русия е през 1901 година в Берлин (пиесата към момента е известна в Германия). Що се отнася до жанра и до героите, пиесата е безусловно революционна за времето си, само че въпреки всичко всеки режисьор, който я слага, съумява да откри нова визия и връзка със актуалния живот.
„ Вишнева градина “ (1904)
„ Вишнева градина “ на Андрей Кончаловски в спектакъл „ Моссовет “Вячеслав Прокофиев/ТАСС
Любов Раневская е обедняла благородница. Живяла е известно време във Франция и към този момент е похарчила цялото си завещание. Останало ѝ е единствено доста огромно имение с красива вишнева градина. Но тя може да бъде продадена, с цел да бъдат платени насъбраните ѝ задължения. Тя е обезверена, тъй като няколко генерации от фамилията ѝ са имали тази градина и тя е израснала там.
В същото време предприемчивият Ермолай Лопахин предлага да раздели земята и да отдаде чартърен дребни имоти, с цел да изкарва пари и да заплаща задълженията си. Той е внук на крепостни селяни, работили за фамилията на Раневская, само че в този момент е богат търговец. Раневская не може да си показа да раздели скъпата градина и взема решение да пренебрегне концепцията му. Тя продължава да живее неправилен живот и да не прави нищо, само че се оплаква от ситуацията си. Накрая, един ден Лопахин идва и ѝ споделя, че е купил имението и градината на търг. Той е доста благополучен, че има земята, където дядо му е бил плебей. Пиесата свършва със звука от брадви, които секат вишневите дървета.
Това е последната от „ комедиите “ на Чехов, както той дефинира жанра. И една от най-често поставяните съветски пиеси. Написана е в навечерието на първата съветска гражданска война през 1905 година. По това време светът на старите благородници е разсънен жестоко от новия, съвременен свят и от неговото надигане и прогрес.
Премиерата на „ Вишнева градина “ е в Московския живописен спектакъл с режисьор Константин Станиславски, който споделя следното за пиесата: „ Вишнева градина “ не носи никакви печалби; тя показва поезията на предишния благороден живот самичък по себе си в неговата цъфтяща белота. Тази градина пораства и цъфти за мода, за очите на капризните естети. Жалко е, че я унищожават, само че това е належащо, тъй като го изисква процесът на икономическото развиване на страната “.
създател:
източник: bg.rbth.com
Те несъмнено си коства да се гледат и се слагат в театри по целия свят. Затова няма да е мъчно да намерите някоя, която да гледате.
„ Чайка “ (1896)
Актьорът Александър Метелкин в ролята на Константин Треплев в сцена от спектакъла „ Чайка 73458 “ на спектакъл „ Таганка “Владимир Вяткин/Sputnik
Имперска Русия. Драматургът-любител Константин Треплев слага пиеса, която е написал в провинциалното имение на чичо си. Кани Нина, дъщерята на съседа (в която е влюбен), да играе основната роля. Тя мечтае да стане актриса, само че родителите ѝ са срещу. Казва, че е привлечена от театъра като чайка към езерото. И един ден Треплев прострелва чайка и носи мъртвото ѝ тяло на Нина.
На премиерата на постановката се събират другари и съседи, а актьорските умения на Нина събират овациите на феновете (и на мъжете, които я намират за привлекателна). Всички обаче подлагат на критика упадъка на пиесата, което разстройва създателя. Така, Нина се влюбва в мъж, който ѝ прави похвали, а Треплев е сигурен, че неуспехът на пиесата я е отблъснал от него. Накрая животът му приключва трагично.
В „ Чайка “ Чехов преглежда тематиката, която развива по-късно и в другите си пиеси, за упадъка на съветските благородници през XIX век. Тези хора не могат да работят; живеят във фантазиите си и нормално нямат пари. Те обичат изкуството, пробват се да играят, да пишат и да композират музика, само че не могат да си признаят, че в действителност нямат никакъв гений. Бъркат живота с изкуството и търсят популярност, пренебрегвайки човешките връзки.
„ Чайка “ е сложена в Московския живописен спектакъл от Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко през 1898 година с голям триумф. Чехов не участва на премиерата в Москва, тъй като две години по-рано прави дебюта си на сцената на Александринския спектакъл в Санкт Петербург, който е цялостен неуспех.
„ Вуйчо Ваньо “ (1897)
„ Вуйчо Ваньо “ в огромната зала на Staatstheaters CottbusLegion Media
Без пари, с които да поддържа метода си на живот, професор Серебряков е заставен да живее в имението на починалата си брачна половинка. Той живее с новата си млада жена и с порасналата си щерка от първия брак Софя. Тя подозира, че мащехата ѝ се е оженила за татко ѝ за пари. Иван е брат на първата жена на Серебряков и вуйчо на Софя (вуйчо Ваньо). Той се грижи за имението от дълги години. По подигравка на ориста, в предишното Серебряков обожава Иван, само че в този момент счита, че един обеднял професор с подагра не заслужава злоба, с изключение на младата му жена, в която Иван е влюбен. За смут на Иван, Серебряков предлага да продадат имението, с цел да изкарат някакви пари. Иван се пробва да убие Серебряков, само че не уцелва. Професорът и младата му брачна половинка си потеглят, само че вуйчо Ваня и Софя остават. Племенницата му го успокоява, като споделя, че всички премеждия на този свят се възнаграждават в отвъдното. „ Чакай, вуйчо Ваньо, чакай… Ще намерим покой “.
Чехов дефинира пиесата като „ подиуми от провинциалния живот “. Отново, той написа за бедния живот, който постоянно водят благородниците в късните години на империята и по какъв начин те наподобяват арогантни, презирайки елементарните служащи. Чехов изобразява егоизма, който покварява душата, както и принизения честен облик на в миналото високообразованите аристократи. Професор Серебряков мисли единствено за личния си комфорт и подценява възприятията на останалите. Драмата се върти към обстоятелството, че макар че Вуйчо Ваньо постоянно се грижи за всички (без да подвига доста шум) и макар че има великодушна душа, той си остава нищожен човек за своите родственици и другари. Премиерата на пиесата се състои в няколко огромни театъра и локални районни театри, а по-късно през 1899 година пиесата е сложена в Московския живописен спектакъл с голям триумф.
„ Три сестри “ (1901)
„ Три сестри “ в The Southwark Playhouse, ЛондонLegion Media
Три сестри и техният брат живеят в недодялан град. Бащата умира година по-рано и в този момент те се чудят по какъв начин да продължат с живота си. Най-голямата сестра Олга работи като преподавател, междинната Маша е нещастно омъжена, а най-малката сестра въобще не може да откри нито път в живота си, нито мъж. Тя има доста ухажори, само че всички ѝ се костват доста скучни. Тези интелектуалки на възраст сред 20 и 30 година водят много празен и ненужен живот, като единствено си мечтаят за проекти, които в никакъв случай няма да осъществят. В същото време, техният брат ги нервира – той е женен за елементарна жена и се отхвърля от науката. Пиесата свършва с думите на Олга: „ Мисля, че скоро ние също ще разберем за какво живеем, за какво страдаме… Само да знаехме, единствено да знаехме! “.
Пиесата като че ли няма сюжет. (Толстой се подиграва по този мотив със следните думи: „ Ако пияният врач лежи на дивана и през прозореца вали, съгласно Чехов това може да е пиеса, а съгласно Станиславски – въодушевление “). Но „ Три сестри “ е безконечен любимец на сцените в доста страни още от написването си. Първата премиера отвън Русия е през 1901 година в Берлин (пиесата към момента е известна в Германия). Що се отнася до жанра и до героите, пиесата е безусловно революционна за времето си, само че въпреки всичко всеки режисьор, който я слага, съумява да откри нова визия и връзка със актуалния живот.
„ Вишнева градина “ (1904)
„ Вишнева градина “ на Андрей Кончаловски в спектакъл „ Моссовет “Вячеслав Прокофиев/ТАСС
Любов Раневская е обедняла благородница. Живяла е известно време във Франция и към този момент е похарчила цялото си завещание. Останало ѝ е единствено доста огромно имение с красива вишнева градина. Но тя може да бъде продадена, с цел да бъдат платени насъбраните ѝ задължения. Тя е обезверена, тъй като няколко генерации от фамилията ѝ са имали тази градина и тя е израснала там.
В същото време предприемчивият Ермолай Лопахин предлага да раздели земята и да отдаде чартърен дребни имоти, с цел да изкарва пари и да заплаща задълженията си. Той е внук на крепостни селяни, работили за фамилията на Раневская, само че в този момент е богат търговец. Раневская не може да си показа да раздели скъпата градина и взема решение да пренебрегне концепцията му. Тя продължава да живее неправилен живот и да не прави нищо, само че се оплаква от ситуацията си. Накрая, един ден Лопахин идва и ѝ споделя, че е купил имението и градината на търг. Той е доста благополучен, че има земята, където дядо му е бил плебей. Пиесата свършва със звука от брадви, които секат вишневите дървета.
Това е последната от „ комедиите “ на Чехов, както той дефинира жанра. И една от най-често поставяните съветски пиеси. Написана е в навечерието на първата съветска гражданска война през 1905 година. По това време светът на старите благородници е разсънен жестоко от новия, съвременен свят и от неговото надигане и прогрес.
Премиерата на „ Вишнева градина “ е в Московския живописен спектакъл с режисьор Константин Станиславски, който споделя следното за пиесата: „ Вишнева градина “ не носи никакви печалби; тя показва поезията на предишния благороден живот самичък по себе си в неговата цъфтяща белота. Тази градина пораства и цъфти за мода, за очите на капризните естети. Жалко е, че я унищожават, само че това е належащо, тъй като го изисква процесът на икономическото развиване на страната “.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ