Ваня Червенкова е жена борец – каквито и изпитания да

...
Ваня Червенкова е жена борец – каквито и изпитания да
Коментари Харесай

Бизнес дамата Ваня Червенкова в най-откровеното си интервю: Само сегашният ми приятел – Даниел, успя да ме укроти!

Ваня Червенкова е жена герой – каквито и тествания да й сервира животът, не се предава, а посреща самоуверено компликациите и ги преодолява. Тя съумя да победи даже гибелта, когато през 2003-а бе простреляна с 6 патрона, а откри метод да пребори и наднорменото си тегло – измисли неповторима по своята успеваемост диета, с която отслабна фрапантно.

Тези дни " Уикенд " се свърза с известната бизнес дама, с цел да я попита какво се случва към нея в последно време. Сред тематиките, които Ваня визира в диалога, беше и кражбата на неин кештерминал за заплащане на сметки и продажба на винетки. Машината бе отмъкната най-нагло през януари.

- Г-жо Червенкова, неотдавна отмъкнаха ваш кештерминал за заплащане на сметки и продажба на винетки. Има ли към този момент обвинени? 
- Подобни обири стават всеки ден и по целия свят, очевидци сме даже на взривяването на такива машини. Разбира се, това, което се случи с нашия терминал, е доста смело посягане. СОТ е реагирал бързо, а извънредно съм впечатлена и от работата на полицията. Убедена съм, че причинителите ще бъдат хванати. За страдание народът е толкоз озверял и обеднял, че към този момент протяга ръка на какво ли не – на хора, на домове, на банкомати…

- Каква е била сумата в кештерминала?
- 2000 лв.. С дребна касета са тези машини - не събират доста пари. А и постоянно ги инкасираме. Учудена съм, че е станала въпросната кражба, очевидно причинителите й не са били осведомени, че сумата е незначителна.

- Допускате ли, че задачата на обира е да бъдете уязвена?
- Не. Сумата е дребна, а рискът е значителен. Гледах записи от камерите и знам, че причинителите на кражбата не са експерти. Ако бяха такива, то биха били наясно, че в тези машини няма доста пари. 

- Законно притежавате огнестрелно оръжие. Бихте ли го употребила, в случай че се наложи в избрана обстановка?
- Да, владея оръжие напълно публично. Но и съм наясно, че към револвер се протяга ръка единствено когато би трябвало да убиваш. За страдание в България има прекалено много нелегално оръжие. Била съм у дома с щерка ми по време на грабеж, само че и тогава не съм се замисляла да изстрелвам. Извършителите бяха просто безумци. Аз не държа нищо скъпо вкъщи, не нося бижута, а за заплащане употребявам карти.

- След покушението против вас през 2003-а страхувала ли сте се живота си?
- Ако някой каже, че не се опасява живота си, то той е вманиачен човек. Страхът е и възприятие за самозапазване. Разбира се, че съм го изпитвала. Имам и боязън от отмъщение, карма, орис...

- Какво може да ви пречупи?
- Нищо. Силен човек съм и съм претърпяла ужасно доста. Страдала съм, осведомена съм със гибелта, срещала съм я с очите си. Какво да ме пречупи? Болести? Трябва да се преборим и с тях. От известно време чета за един японски академик и описания от него развой на аутофагията. Самата аз стартирам сега да ползвам лековит апетит един път седмично - единствено и само на вода.

- В друго изявление ни бяхте споделила, че през 2018-а година ще отслабнете с още 15 кг. Направихте ли го?
- Преди 3-4 години започнах да слабея и до момента съм свалила 28 кг, които арестувам. Иска ми се да олекна с още 6-7 кг. Спортувам интензивно, а и до себе си имам човек, който е професионален състезател и не ме оставя на мира (смее се). В последните месеци работя по 18 часа дневно и за жалост не постоянно мога да намирам време за този жанр занимания. Допреди два месеца компанията ни беше единствената по рода си на борсата и сключихме контракти с огромни банки в страната. В момента сме ангажирани с винетките, а дадохме старт и на различен сериозен план – електронния портфейл, така наречен уолет. Смятаме, че това е бъдещето. По-удобно е човек да разполага с виртуална валута, да има няколко карти, които са добре криптирани, в сравнение с да държи пари под дюшеците. Ще могат да се заплащат по този начин безусловно всички услуги. През последната година съм доста погълната от тези тежки планове и контракти. През март 2019-а пък би трябвало да отида при приятеля ми Даниел. Ще пътувам много до Япония и ще се връщам. И аз съм компактно зад него, и той е зад мен. Това е нашият избор. Не съм имала време да обръщам внимание на други бизнеси.

- Имате и ваша добавка за намаляване. Интересът ви към този бизнес към този момент не е ли какъвто беше?  
- В края на предходната година с Даниел направихме компания, на която занапред ще дадем действителен старт. Смятаме да вкарваме японски извънредно качествени артикули, най-вече за спортисти. В Страната на изгряващото слънце има два концерна, като на единия сме взели представителството. Продукцията, към която сме се насочили, не се продава в Европа. На едро ще доставяме сътрудници в страните от Стария континент и на този стадий преговаряме за контракти.

- Даниел ли е огромната ви обич?
- Оказа се, че е той. Това е единственият мъж, който съумя да ме укроти. Единственият, с който се преценявам. Той съумява да извади положителното в мен. Винаги ме балансира, успокоява и когато би трябвало, ми удря спирачката.

- Мислите ли за брак?
- Още не сме мислили, тъй като Даниел е в предолимпийски цикъл и му следва извънредно тежка година. Да се надяваме, че ще вземе квота за игрите през 2020-а и ще показа добре страната ни. Бори се за България и нашата федерация, без значение, че учи и живее в Япония.

- Притеснявала ли ви е в миналото разликата в годините?
- Мен не, него също. И околните ни не се тормозят, поддържат ни. А всички останали, какво приказват, не ме интересува. Данъците си заплащам, само че данък публично мнение - не. Не ме вълнуват клюките, завистта и подмятанията.

- Много любови ли сте имала в живота си?
- Не, в действителност съм имала доста малко. Мъжете ми се събират на пръстите на едната ми ръка. Моногамна съм. Имала съм единствено дълги връзки...

- Дъщеря ви Никол по какъв начин е?
- Много добре. В момента работи в една от фирмите ми. Стажант е. Остават и още два държавни изпита в университета. Много хора се учудват, че приключва право, а работи на най-ниски позиции. Смятам, че по този начин е редно, с цел да може в бъдеще да взема верните решения във компаниите, които ще ръководи.

- А каква беше вашата първа работа и заплата?
- В изпълнителния комитет на Окръжния национален съвет във Варна. На 18 години работих в административно-правното обслужване на популацията. Първата ми заплата беше 84,20 лв. и дълго време си пазех фиша. Увеличиха я по-късно на 120, а след това - и на 200 лв.. Много не се задържах като подчинена. През 1989-1990 година се впуснах в дебрите на огромния частен бизнес. Там животът ме ошлайфа и ми даде доста уроци. Доволна съм от всичко това. Видяла съм ужасно доста, работила съм с всевъзможни хора и имам богат опит.

- Как са родителите ви?
- През 2018-а щях за малко да изгубя мама, която стартира своите 90 години. Това доста ме разклати. Убедена съм, че множеството хора умират 40 дни преди рождената си дата, а мама е родена през декември и месец и половина преди този момент доста тежко се разболя. С деменция е и получи декубитални рани от залежаване. Почти я загубихме... Двете с Никол бяхме доста уплашени. Дъщеря ми отслабна 5-6 кг затова. Имаме изключителна връзка трите – аз, с майка ми и детето ми. 

- Добре ли е към този момент майка ви?
- Закрепихме я с помощта на някакви вълшебни инжекции. Медицинска сестра я превързва всеки ден. Благодарна съм на хората към нея. Родителите ми живеят в село Пчелник и разгадавам от доста години на жена, която да ги гледа.

- Защо не дойдат да живеят при вас?
- Много пъти съм им предложила. Още преди да родя Никол желаех да купя на родителите ми дом в София, та да дойдат при мен. Мама ме е родила прекомерно късно, съвсем на 40 години. С огромна разлика сме. Когато към този момент бях съумяла в бизнеса жена и можех да взема нашите при мен, те напуснаха Варна, където имахме жилище, и се прибраха на село. Там им е по-спокойно, желаеха да са по-близо до земята, до природата. Не им харесва в София.

- Изглеждате доста добре, имате ли корекции по себе си?
- От доста години пия колаген и хиалурон. За мен е значимо не на какъв брой години се повеждам, а по какъв начин се усеща душата ми. Никога не съм губила детското в себе си. Тепърва считам да направя корекции по лицето си - до момента съм си слагала единствено ботокс на челото. Дори и белезите от патроните не съм заличила, въпреки, че са ми предложили пластични интервенции. Мисля, че ми е време за някакъв лифтинг. След аутофагията, т.е. след пречистването на организма, евентуално ще се подложа.

- Водите ли правосъдни каузи сега? Ако да, против кого?
- Много правосъдни каузи съм спечелила, нямам изгубено. Най-тежкото беше за прословутото Данък добавена стойност – за което една прокурорка от провинцията споделяше, че сме го източвали. Непрекъснато я апострофирах, че се източва зелева супа от кацата, а ДДС-то се възвръща. Това дело продължи цели 20 години, само че го завоювах на всички три инстанции. Сблъсках се със страшна непросветеност, само че в последна светка правата победи. Имам и всевъзможни други каузи против хора, които обичат да ми поставят епитети. Любимката ми е Албена Вулева. Осъждала съм я няколко пъти, последно преди 2 месеца.

- За какво я осъдихте последно?
- За извънредно гнусна обява, която тя преди известно време беше изнесла в обществените мрежи. Не знам по какъв начин толкоз цинизъм, завист и надменност може да излезе от устата на една жена. Между другото, хареса ми по какъв начин се показа Албена във „ ВИП Брадър ”, въпреки че единствено частично гледах. Държа се доста почтено, очевидно нещо е станало с нея. Да се надяваме, че се е трансформирала.

- Вие бихте ли взели участие още веднъж във „ ВИП Брадър ”?
- Не. Никога! На различен стадий от живота си съм към този момент и не бих си разрешила да вземам участие в каквото и да е риалити.

- Какво е Петър Дънов за вас?
- Той е пътят, истината и животът. В момента, в който ми задавате въпроса, пресъздавам гроба край съветското посолство, който постоянно навестявам сама.

- Молите ли се? Ако да, по какъв брой пъти дневно?
- След случилото се с мен през 2003 година непрестанно се апелирам. Понякога на глас, по-често когато се разсънвам или задрямвам. Не желая да звучи банално, само че мисля, че има особена осцилация в молитвата „ Отче наш ”. 

- На 23 март имате рожден ден. Къде и по какъв начин ще празнувате?
- В Япония с обичани хора. На място, което извънредно доста обичам. Впечатлена съм от Страната на изгряващото слънце и културата й. Там за една година има единствено 351 регистрирани закононарушения. Майката и сестрата на Даниел също ще бъдат с нас на рождения ми ден. Той се дипломира - приключва висше обучение на японски в един от най-старите и влиятелни университети. 
Източник: hotarena.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР