Външнополитическата активност на българското правителство в последните месеци е знак,

Външнополитическата интензивност на българското държавно управление в последните месеци е знак, че е пристигнал миг, в който хората по върховете на страната са осъзнали, че има доста по-важни събития и процеси, от които зависи животът на всички нас.

Крайната индиферентност и некадърност за прочит на външнополитическите процеси нормално имат гибелен вътрешнополитически резултат върху обществата. Те се лутат в личното си село и територия, без мисъл и без познание, че отвън тяхната зона има по-големи и значими градове и страни, от които в действителност зависи какво ще пристигна при теб, на каква цена и по какъв начин ще живееш.

Голямата картина постоянно е била по-важна, само че с взор, забит в земята, българското общество като че ли престана да се интересува от света. Затова договорът с Македония след три дни е извънредно значима стъпка към отварянето на съзнанието ни.

Какво ще ни донесе той? Ще стане ли Македония най-сетне дребната ни сестра, за която са бленували министър председатели и министри, дипломати и военни? Под целофана се крие все същият въпрос – в случай че историята ни е обща, кой първи ще бръкне в блатото на безконечните разногласия за царе, писатели, просветители?

Приближаването на Македония към нас обаче най-малкото е знак, че в района има воля за смяна, което е добра вест в подтекста на идното председателство и всички би трябвало да разберем това. Защото то е доста повече от няколко хиляди служители, които ще закусват по столичните хотели следващата година.

И тук идва огромното НО в този коментар.

Голямата картина влиза в внезапен контрастност с картината на битието ни. Уж погледът е вторачен на открито, а по улиците бият. Уж сме дипломати, а приказваме за суджуци.

Тази история със суджука, от която, сигурен съм, ви е втръснало, е значима единствено поради едно само обръщение. Не поради рекетиращия депутат-суджукоядец, макар че не ми е ясно какво е направил с четири тона суджук. Този човек от дълго време трябваше да има подагра.

Депутати като този доста през годините, от всички парламентарни групи. Лошото е, че бизнесменът-суджукодавец е вярвал, че по този начин се прави, че би трябвало да се регистрира, с цел да има мир, бизнес и месото му си съхне на мира.

Ето това е плашещото. И поради такива случаи хората рядко поглеждат оттатък границата на саламите и бозата. България може да има доста по-голяма външнополитическа тежест, стопанската система да пораства доста по-бързо, в случай че има чувство за правдивост, за някаква честност.

Сега е съвременно всички да се вършат на ощипани за КТБ. Глупави не сме, само че сме пасивни. Затова погледът на открито минава през оправянето на личната ни къщурка.

А пък тези от чужбината единствено могат да оказват помощ.