Валентин Касабов е зам.-председател на ПГ Обединени патриоти“ в 44-тото

Ужасяващо! Комунист-психопат опитал да убие зам.-председателя на патриотите Валентин Касабов

Валентин Касабов е зам.-председател на ПГ „ Обединени патриоти “ в 44-тото Народно заседание. Роден на 6 февруари 1958 година в Бургас в фамилията на лекари. Завършил е българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Главен редактор е на първия опозиционен вестник „ Бряг “ (1990-1991 г.) и един от създателите на Съюз на демократичните сили – Бургас. Особено известен е с авторското си телевизионно предаване „ Паралакс “, което се излъчва по телевизия СКАТ.

През май 2011 година е един от учредителите на партия „ Национален франт за избавление на България “, на която е съпредседател.

– Г-н Касабов, имате имиджа на бунтовник, даже на уличник в Народното събрание, а в действителност биографията ви е забележителна – борческа и възрожденска. Има ли несъгласие?

– Не. Действително съм внук на полковник Добри Касабов, който през 1945 година пробива немския франт в унгарските Алпи, с цел да се срещне с армията на американския военачалник Патън.

– Това е бащината ви родова линия, само че и майчината ви не е по-малко забавна. Какъв е оня ви прародител?

– Нескромно е да го акцентирам, само че е реалност, че по майчина линия съм правнук на странджанския поп Стамат Стаматов, който е бил ковчежник на Левски. Не знам дали това ме дефинира, само че по този начин или другояче тази кръв тече във вените ми. Винаги съм се борил против неправдата. Това е надълбоко в мен.

– Кога научихте тези фамилни истории, кой ви ги разказваше?

– Родителите ми, бабите ми. Казвали са ми по няколко думи, само че не са го правили с някаква наклонност. Просто по този начин се е поддържал фамилният дух, който съм наследил от предците.

– Израствате край морето в фамилията на лекари, строги родители ли бяха?

– Цялата ми фамилия от двете страни, татко ми Кирил Касабов, са лекари, професори, учени, единствено аз съм издънката. Майка ми е жива и здрава – доктор Лиляна Николова.

– Какво дете бяхте, от този момент ли сте своеволен, наказваха ли ви?

– Баба ми по майчина линия ме изгледа. Баба Станка беше сербез жена, непрекъснато ме биеше. Беше здрава странджанка, с доста мощен дух. Редовно ме млатеше с точилката. Много си я обичах.

– Е, несъмнено сте давали мотиви?

– Постоянно правех нелепости.

– Вече като юноша чувствахте ли се лимитиран, капсулиран от системата?

– Като дете не съм го чувствал по този начин, само че когато човек стартира да гледа на нещата зряло, тогава получих чувството, че има нещо капсулиращо. Имаше необразовани партийни секретари, които издевателстваха по всевъзможни способи. И възприятието за правдивост у мен започваше да крещи.

– Може би най-ярко като за мъж е било това ви чувство в казармата?

– Завършил съм Школата за запасни офицери в Плевен. Непрекъснато имах непоряди, остригваха ме гола глава или бях в ареста. Дори ме изключиха от комсомола, само че на другия ден отново ме одобриха, тъй като реактивният взвод под мое командване направи отлични стрелби на бригадно-щабно обучение пред съветски генерали. Заради фатмашкия примитивизъм изхвърлиха учебниците ми, от които се подготвях за кандидатстване в университета. Въпреки това съм уверен, че казармата правеше мъже и даваше искрата на патриотизма.

– Как се става основен редактор на първия морски опозиционен вестник „ Бряг “, още е 1990 година?

– Аз съм един от създателите на Съюз на демократичните сили в Бургас. Това бяха години на сантименталната концепция за смяна, до момента в който в един миг се появиха хора като Данчо Цонев-Ментата, който унищожи няколко предприятия в града, а и Корнелия Нинова, които се отдадоха на осребряване и искрено плячкосване. И по този начин сантименталната концепция оттече, няма я. В един миг се оказа, че всичко е пари и нищо друго.

– Защо в действителност влязохте в политиката, кой ви предложения, имахте ли претекстове отвън общата романтика?

– Бяхме група другари към един от дисидентите в Бургас – Стойчо Кьосев, който отпътува за Съединени американски щати. Той имаше клуб „ Сократ “, тъй като е мъдрец, лекар на науките. Оттам тръгнахме в тая посока. Основният политически клуб обаче беше „ 19 ноември “. Партиите от Съюз на демократичните сили занапред се образуваха – Български земеделски народен съюз „ Никола Петков “, радикалдемократи.

– Как си обяснявате, че в този момент даже върху натрупа на мъртвото Съюз на демократичните сили се лешоядства до пердах?

– Там към този момент няма концепция, няма дух, няма нищо. Затова се бият. Като го няма пълнежа, остават единствено примитивни външни изяви. Аз към този момент даже не желая да ги познавам тези хора. Не е добре. Грозно е. Тази концепция от дълго време е умряла. Още от времето на Иван Костов. Той направи всичко допустимо тази партия и упоритостите ѝ да рухнат. Впрочем не е загадка, че Костов е непосредствен другар на Луканов. Че е негово предопределение. Нека не забравяме, че огромна част от хората на Съюз на демократичните сили тогава са били сътрудници или откровени измамници, или сложени непосредствено от Българска комунистическа партия. Това е. Такъв беше и Костов. Големият обир стартира с него. Беше част от сюжета, само че ние бяхме доста млади и си мислехме, че светът е нещо прелестно. Така е, само че в случай че няма негодници и в случай че имаш задоволително сили и запаси да се оправиш с тези негодници. За страдание, негодниците бяха взели страната в личните си ръце. И всичко рухна.

– Защо прокуратурата от това време не реагира на този обир?

– Защото прокуратурата не беше нищо друго с изключение на бърсалката на политиците.

– Не е ли прекомерно мощна такава констатация?

– Ще ви кажа. През 1991 година направиха опит да ме убият. Бил съм на 30 и няколко години. Нападателят ми беше на 42 може би. Беше 24 май, след среднощ. Прибирахме се с жена ми Катя. Тогава ми беше още другарка. Усетих, че някой непрекъснато върви зад нас. Ние стопираме, той стопира. Ние продължаваме, той ни следва. Приближихме квартирата. Казах на Катя да бяга нагоре. А аз излязох против него. Не го познавах. Попитах го за какво ме преследва, а той извади нож. И вика: „ Теб ще те убия! “. Попитах го: „ Кой те праща? “. Думите му бяха: „ Няма да ти кажа “. Бях с голи ръце против него и потеглих. Каквото стане – стане. Аз съм си хулиган. Ако ме беше улучил от първия път, щеше да има късмет. Не съумя, прибра ножа и хукна да бяга. Не съумях да го настигна. Случаят се разчу. Хванаха го.

– Какво се оказа, кой го е пратил?

– Оказа се, че индивидът е вманиачен последовател на Българска комунистическа партия. Психопат, отключил проблемите си след злополука. Той обаче беше преднамерено надъхан и пратен против мен. Следил ме е още от обяд от заведението, в което бяхме. Дебнал ме е от стол на барплота. Дори не си е допил едната бира. Това са най-малко 12 часа. Прокуратурата не реагира, а следователят предложи да се споразумеем и да си стиснем ръцете. Този опит за политическо ликвидиране беше изцяло неглижиран, макар че той си призна всичко – кой го е предиздвикал, по какъв начин ме е дебнал, какво е направил. И нищо, макар че всичко беше документирано – дори името на индивида, подбудител от Българска социалистическа партия. Ясно беше, че са желали да ме унищожават като политически конкурент. Така действаше прокуратурата тогава, по тази причина го описвам. Мисля си, че в този момент към този момент прокуратурата въпреки всичко нещо прави.

– Не се ли страхувате, че могат да ви обвинят в политическо хамелеонство – преминавате през „ Гергьовден “, „ Атака “, НФСБ?

– В „ Гергьовден “ бях от гражданската квота. Намери ме и пристигна да ме предложения Любен Дилов-син. Тогава предаването ми „ Паралакс “ беше към този момент доста известно. Тогава бяхме създали доста съществени следствия и разкрития за „ Свидетели на Йехова “. Подтикнати от сектата, 1996-1997 година имаше 12 самоубийства на деца сираци. Заплашваха, че ще убият живия родител на детето, в случай че то не се самоубие обществено в учебно заведение след часовете примерно. Две успяхме да спасим. Тогава цялата общност застана зад мен. Разказвахме за грабежите на банките. Бях различим, хората ме знаеха по име. „ Атака “ пък е част от плана СКАТ на Валери Симеонов. Това е истината. Валери Симеонов и телевизия СКАТ сътвориха две партии – „ Атака “ и НФСБ. Той е идеолог и на двете. НФСБ започнахме да го вършим дружно с Валери. Той тогава даже не искаше да се занимава с политика, само че стоеше откъм гърба – зад всяко нещо. Валери Симеонов сътвори и „ Атака “ – с пари, с коли, с телевизия.

– Това значи ли, че модерна политическа партия в България е обречена на крах, в случай че няма телевизия?

– Така се оказва. А и към този момент знаем, че политическите партии заплащат на огромните медии.

– Кой е по-голям родолюбец – Сидеров или Валери Симеонов?

– Волен Сидеров е артикул на „ Атака “, а не назад. Той е артикул на СКАТ. Двигателят е Валери Симеонов. Той предложения Божидар Димитров. Той е вдъхновителят на патриотичните и фолклорни излъчвания още когато всеобщо ни заливаха чалга и американски стратегии. Всички тогава се смееха на СКАТ. Оттам потегли патриотизмът, който в този момент е доста съвременен.

– Колко огромен е компромисът на настоящето ви присъединяване, на Патриотите, във властта, каква е цената, която можете да си позволите да платите?

– Политиката е положение на вероятното. С 27 души вършим значително неща. Предстои да вкараме няколко доста значими закона. Разбира се, взаимни отстъпки се вършат, само че не и с главните ни полезности, не с главната ни идеология, със същността ни.

– В този смисъл Движение за права и свободи още ли са „ дървеници и тахтаби, които ще мачкате “, както казахте в Народното събрание?

– Това е зло, което българският народ позволи. Защото, в случай че употребявам тази метафора, приказваме за паразити. Те са паразити, които нищо друго през тези 28 години на преход не вършат, с изключение на да се впиват в снагата на България и да смучат. Нищо друго. Някой да каже нещо положително, което те са създали за България?

– Не е ли вярна тезата, че Движение за права и свободи е поръчител за мирния преход, за непроливането на кръв?

– Това са цялостни нелепости. Абсолютни измислици. Това са изказвания, които пазят обръчите от компании и краденето. Но има едно огромно „ само че “. Те съществуват в резултат на незадоволителната сетивност в душата на българина. Не сме дорасли толкоз, че да ги изхвърлим. А по какъв начин ще стане? На изборите. В никакъв случай не приказваме за принуждение. Ако българите излязат и гласоподават всички дружно, тези нямаше да са в политиката. Те са част от този изначално заложен от Луканов модел на прехода.

– Какво е фамилията ви?

– Имам пораснала щерка. Казва се Лиляна и е управител в една огромна компания. Съпругата ми Катя е проверяващ публицист.

– Как реанимирате от политическата отмалялост?

– Ходя на фитнес. Преди години ходех на бокс. Мисля още веднъж да стартира да влизам в залата. Боксът е нещо прелестно като спорт. Почивам си най-много край морето в България. Дори отвън сезона, когато е студено и над водата се стели мъгла. Плувам. Морето е най-голямата буря за мен. Планината е красива, виждам го, знам го, само че за нея нямам сетива. Не ме сграбчва по този начин, както морето.

– Имате ли домашни любимци?

– Не мога да си разреша домашни любимци, тъй като това е отговорност. Ежедневието ни е толкоз динамично, че няма да има кой да се грижи за тези същества. Не мога да оставя животинче на произвола на ориста.

– Какви са литературните ви ползи?

– Живо се интересувам от окултизъм. Като нематериалност и метафизичен насочености. Не като набожен фанатизъм.