Валентин Кънев за ДЕБАТИ: Не е много сигурно, че падането на дерогацията ще доведе до турбуленции
Валентин Кънев е работил в Научния институт за подземните благосъстояния в София като теоретичен помощник в отдела за петрол и газ. През 1992 година пази докторска дисертация в региона на нови техники за петрол и природен газ в Московския институт по физика. През 1993 година той е работил в British Gas, България, където е взел участие в проучвателна стратегия на компанията. От 1995 година работи като управител на Балканската черноморска петролна и газова асоциация, където има дълготраен опит в бранша на петрол и газ и при консултиране и докладване по въпросите за петрол и газ на районно равнище.
Г-н Кънев, партиите, подкрепящи държавното управление, обявиха желанието си да изискат неотложно отпадане на дерогацията за „ Лукойл “, в случай че компанията не заплати отговорностите си. Смятате ли, че сходно предложение, направено под изискване, е рационално?
След като има някакво законово съображение, съгласно което това би трябвало да се извърши, би трябвало тези приходи да се случат. Доколкото разбирам има компликации, свързани със самото заплащане, които дават благоприятни условия на „ Лукойл “ да ги задържи или да не ги заплати за по-дълго време.
Виждам едно слагане на изискване – или да се платят в този момент, или да се приключи дерогацията. За „ Лукойл “ не е преференциално да се вдигне дерогацията, тъй че би трябвало да отговори на тези претенции.
От друга страна, не знам дали всички парламентарни групи ще поддържат спиране на дерогацията и дали ще може да се събере нужното болшинство за това.
Виждаме, че „ Продължаваме промяната – Демократична България “ се двоумят. От друга страна виждаме, че има едно твърдо ядро, което желае това да се случи.
Преди по-малко от месец минаха едни законови промени, в които беше написано прекосяването на рафинерията към различен тип нефт, което да стане поетапно, в границите на една година. Какво се случи през това време, че да се търси ревизирането на сходни промени?
Вероятно се търси политически дял от това бързо да се случи заплащането на тези налози. Има подозрения, че може те да не бъдат платени. Така че наподобява е потърсен вид да се играе по-твърдо.
Според това, което виждаме, разбираме че държавното управление и министър председателят – за тях е значимо да не се случи дерогацията толкоз бързо и да се отсрочи във времето. Там се слагат други причини – с това, че може цените да се вдигнат и да се стигне до неконтролируема обстановка и да стане турбулентно изменение преди да се стигне до ново равновесие.
Дали това ще се случи, също не е доста несъмнено, само че това е позицията на ръководещите. Дали те ще се поддадат по някакъв метод на политическия напън от страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи, ще забележим.
Казахте, че бързото рухване на дерогацията не би било в полза на „ Лукойл “, само че би ли било то в полза на страната?
Със сигурност прекъсване за една седмица не е в полза на страната. Но забавно е друго. Според изявленията на Делян Добрев – пазарът се е монополизирал в последните месеци. Преди делът на „ Лукойл “ в доставките е бил примерно към 50 %, в този момент, по неговите думи – аз не съм гледал статистиката, е 96 %.
Това, несъмнено, не е хубаво. Изглежда, че при тази обстановка, всички различни снабдители на горива са изпаднали в обстановка, в която е по-изгодно да купуват от „ Лукойл “. Може би Комисията за защита на конкуренцията би могла да огледа малко по-детайлно на това, което беше казано от Делян Добрев.
Като казахте за монопол на пазара – появи се още веднъж и тематиката за така наречен данъчни хранилища, в които се съхранява горивото. Преди години стана ясно, че „ Лукойл “ е монополист там, за какво чак в този момент се дават решения за отбягване на това състояние?
Ако има свободни потенциали и складови наличия в България, те би трябвало да се употребяват – да се вземат под контрола на държавните военновременни ресурси или по някакъв метод да се управляват, с цел да има еднакъв достъп до всички играчи.
Сложна е обстановката, когато има мощно наличие на един състезател. Винаги би трябвало да се гледа кое е по-изгодно като цена и като развиване на конкуренцията.
Бившият финансов министър Симеон Дянков загатна и за близо 2 милиарда лева отговорности на „ Лукойл “, които са трупани в годините. Имате ли визия какви са общите отговорности на компанията и за какво не са били плащани?
Вероятно става въпрос за това, че преди този момент се е работило „ на ишлеме “, т.е., рафинерията е изпълнявала функционалността „ услуга за преправяне на петрол “, а не да взе участие като търговец и да взе участие в облагата. Вероятно това е имал поради с коментара си – че е можело да бъдат доста по-големи облагите.
Трябва да се има поради, че облагата на рафинерията се дефинира от така наречен марж на продуктите, което значи разликата в цените на петрола и на крайния артикул. Нормалната логичност е крайните артикули да са по-скъпи от суровината, само че не постоянно е по този начин. Има случаи, в които цената на нефта е по-висока, а цените на продуктите – по-ниски, според от конюнктурата на пазара.
Но с цел да има непоклатимост на рафинерията е препоръчан този вид и евентуално Дянков е приказвал за този вид – рафинерията да „ играе “ в облагите. Лично аз не бих приел изрично един подобен вид. Рафинерията няма опция за рандеман на нефт, не играе на нефтения пазар и е изложена на риск, когато изходната цена на петрола е доста висока.
Изпълнимо ли е прекосяването на рафинерията на различен нефт? Има мнения в тази посока, че логистиката доста би затруднила прекосяването ѝ на друг нефт от съветския?
Рафинерията е работила с различен нефт. Имало е и преди този момент случаи на доставка на нефт през Босфора. „ Лукойл “ е купувал и други сортове нефт, които са с по-добри характерности или по-добра цена. Така че тук се играе с цените и качествата на петрола, с цел да се реализира оптимално добър резултат.
Ако би трябвало да се премине 100 % на различен нефт, друг от съветския – сигурно има по-евтини сортове, само че не всеки път намирането им става толкоз елементарно и бързо.
Как това би се отразило на крайната цена на горивата?
Ние знаем, че цените се диктуват от пазара. Разбира се, тук значение имат всички разноски, в това число и индустриалните, само че, в последна сметка, това, което дефинира цената, е пазарът. Дори и при по-високи логистични разноски, цените би трябвало да бъдат конкурентни. Всъщност цената на горивата в България преди акцизите и налозите не се разграничава доста от тази в Европа.
Превърна ли се в последните дни „ Лукойл “ в пленник на политически ползи?
Спекулации може да им във всякаква посока. Със сигурност в дейностите на ГЕРБ и Движение за права и свободи има и политическо измерение този въпрос, въпреки това „ Продължаваме промяната “ се пробват да стимулират и противоположната теза – че рухването на дерогацията би навредило на пазара, на цените за крайните консуматори.
Така че има и политически измерения този въпрос и политическите партии по друг метод слагат този въпрос в своите политически платформи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Г-н Кънев, партиите, подкрепящи държавното управление, обявиха желанието си да изискат неотложно отпадане на дерогацията за „ Лукойл “, в случай че компанията не заплати отговорностите си. Смятате ли, че сходно предложение, направено под изискване, е рационално?
След като има някакво законово съображение, съгласно което това би трябвало да се извърши, би трябвало тези приходи да се случат. Доколкото разбирам има компликации, свързани със самото заплащане, които дават благоприятни условия на „ Лукойл “ да ги задържи или да не ги заплати за по-дълго време.
Виждам едно слагане на изискване – или да се платят в този момент, или да се приключи дерогацията. За „ Лукойл “ не е преференциално да се вдигне дерогацията, тъй че би трябвало да отговори на тези претенции.
От друга страна, не знам дали всички парламентарни групи ще поддържат спиране на дерогацията и дали ще може да се събере нужното болшинство за това.
Виждаме, че „ Продължаваме промяната – Демократична България “ се двоумят. От друга страна виждаме, че има едно твърдо ядро, което желае това да се случи.
Преди по-малко от месец минаха едни законови промени, в които беше написано прекосяването на рафинерията към различен тип нефт, което да стане поетапно, в границите на една година. Какво се случи през това време, че да се търси ревизирането на сходни промени?
Вероятно се търси политически дял от това бързо да се случи заплащането на тези налози. Има подозрения, че може те да не бъдат платени. Така че наподобява е потърсен вид да се играе по-твърдо.
Според това, което виждаме, разбираме че държавното управление и министър председателят – за тях е значимо да не се случи дерогацията толкоз бързо и да се отсрочи във времето. Там се слагат други причини – с това, че може цените да се вдигнат и да се стигне до неконтролируема обстановка и да стане турбулентно изменение преди да се стигне до ново равновесие.
Дали това ще се случи, също не е доста несъмнено, само че това е позицията на ръководещите. Дали те ще се поддадат по някакъв метод на политическия напън от страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи, ще забележим.
Казахте, че бързото рухване на дерогацията не би било в полза на „ Лукойл “, само че би ли било то в полза на страната?
Със сигурност прекъсване за една седмица не е в полза на страната. Но забавно е друго. Според изявленията на Делян Добрев – пазарът се е монополизирал в последните месеци. Преди делът на „ Лукойл “ в доставките е бил примерно към 50 %, в този момент, по неговите думи – аз не съм гледал статистиката, е 96 %.
Това, несъмнено, не е хубаво. Изглежда, че при тази обстановка, всички различни снабдители на горива са изпаднали в обстановка, в която е по-изгодно да купуват от „ Лукойл “. Може би Комисията за защита на конкуренцията би могла да огледа малко по-детайлно на това, което беше казано от Делян Добрев.
Като казахте за монопол на пазара – появи се още веднъж и тематиката за така наречен данъчни хранилища, в които се съхранява горивото. Преди години стана ясно, че „ Лукойл “ е монополист там, за какво чак в този момент се дават решения за отбягване на това състояние?
Ако има свободни потенциали и складови наличия в България, те би трябвало да се употребяват – да се вземат под контрола на държавните военновременни ресурси или по някакъв метод да се управляват, с цел да има еднакъв достъп до всички играчи.
Сложна е обстановката, когато има мощно наличие на един състезател. Винаги би трябвало да се гледа кое е по-изгодно като цена и като развиване на конкуренцията.
Бившият финансов министър Симеон Дянков загатна и за близо 2 милиарда лева отговорности на „ Лукойл “, които са трупани в годините. Имате ли визия какви са общите отговорности на компанията и за какво не са били плащани?
Вероятно става въпрос за това, че преди този момент се е работило „ на ишлеме “, т.е., рафинерията е изпълнявала функционалността „ услуга за преправяне на петрол “, а не да взе участие като търговец и да взе участие в облагата. Вероятно това е имал поради с коментара си – че е можело да бъдат доста по-големи облагите.
Трябва да се има поради, че облагата на рафинерията се дефинира от така наречен марж на продуктите, което значи разликата в цените на петрола и на крайния артикул. Нормалната логичност е крайните артикули да са по-скъпи от суровината, само че не постоянно е по този начин. Има случаи, в които цената на нефта е по-висока, а цените на продуктите – по-ниски, според от конюнктурата на пазара.
Но с цел да има непоклатимост на рафинерията е препоръчан този вид и евентуално Дянков е приказвал за този вид – рафинерията да „ играе “ в облагите. Лично аз не бих приел изрично един подобен вид. Рафинерията няма опция за рандеман на нефт, не играе на нефтения пазар и е изложена на риск, когато изходната цена на петрола е доста висока.
Изпълнимо ли е прекосяването на рафинерията на различен нефт? Има мнения в тази посока, че логистиката доста би затруднила прекосяването ѝ на друг нефт от съветския?
Рафинерията е работила с различен нефт. Имало е и преди този момент случаи на доставка на нефт през Босфора. „ Лукойл “ е купувал и други сортове нефт, които са с по-добри характерности или по-добра цена. Така че тук се играе с цените и качествата на петрола, с цел да се реализира оптимално добър резултат.
Ако би трябвало да се премине 100 % на различен нефт, друг от съветския – сигурно има по-евтини сортове, само че не всеки път намирането им става толкоз елементарно и бързо.
Как това би се отразило на крайната цена на горивата?
Ние знаем, че цените се диктуват от пазара. Разбира се, тук значение имат всички разноски, в това число и индустриалните, само че, в последна сметка, това, което дефинира цената, е пазарът. Дори и при по-високи логистични разноски, цените би трябвало да бъдат конкурентни. Всъщност цената на горивата в България преди акцизите и налозите не се разграничава доста от тази в Европа.
Превърна ли се в последните дни „ Лукойл “ в пленник на политически ползи?
Спекулации може да им във всякаква посока. Със сигурност в дейностите на ГЕРБ и Движение за права и свободи има и политическо измерение този въпрос, въпреки това „ Продължаваме промяната “ се пробват да стимулират и противоположната теза – че рухването на дерогацията би навредило на пазара, на цените за крайните консуматори.
Така че има и политически измерения този въпрос и политическите партии по друг метод слагат този въпрос в своите политически платформи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ